Определение № 167 от 05.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. К., 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 13407/21.11.2024 г. на М. К. М. и М.

С. Д., подадена чрез процесуален представител адв. В. П., насочена против протоколно определение № 972 от 13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 223/2024 г. по описа на РС-К., с което първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост от частните жалбоподатели против Д. К. С. за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответникът не е собственик на 4/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на с. Ч., общ. Н., обл. К., ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор ****** от КК и КР на с. Ч., общ. Н., обл. К. с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, и сграда с идентификатор ***** по КК и КР на с. Ч., общ. Н., обл. К., с предназначение селскостопанска сграда.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното прекратително определение. Изложени са съображения в подкрепа на твърдението, че за ищците е налице правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената им идеална част, доколкото наред с тях в съсобствеността участват и други лица. Сочи се, че искът е предявен за защита на правото на собственост на ищците, а не за защита на чужди права.

Счита се, че за съсобственика е от значение кой е сътитуляр на правото на собственост и каква е квотата му в съсобствеността, както с оглед упражняване на правото на собственост и включените в неговото съдържание правомощия, така и с оглед вътрешните отношения на съсобствениците, свързани с ползването, управлението и поддържането на вещта, и други техни права, свързани с имота, по отношение на които отричането на правото на ответника има преюдициално значение. Претендира се отмяна на атакуваното 1 определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба Д. С., чрез пълномощника си адв. Б. Б., е подал писмен отговор, в който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По същество изразява становище, че ищците не притежават право, различно от спорното, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна.

Окръжен съд-К., след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията на страните, приема следното:

Производството пред КнРС е образувано по предявени от М. К. М. и М.

С. Д. против Д. К. С. искове, както следва: 1/. Положителен установителен иск за собственост върху 3/12 ид.ч. за първата ищца и 2/12 ид.ч. за втората ищца от поземлен имот с идентификатор ***** по одобрените със Заповед 1812008-07.12.2020 г. на Началника на СГКК-К. кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Ч., общ. Н., обл. К., с адрес: с. Ч., общ. Н. и с площ от 1 623 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор *****, номер по предходен план:*****, при съседи: *****, ******, *****, ***** и *****, с находящите се в имота две сгради: сграда с идентификатор ******, със застроена площ от 78 кв.м., бр. етажи 2, с предназначение – жилищна сграда- еднофамилна, и сграда с идентификатор *****, със застроена площ от 44 кв.м., бр. етажи 1 и предназначение – селскостопанска сграда; 2/. Отрицателен установителен иск за собственост за признаване за установено, че ответницата не е собственик на разликата над 3/12 ид.ч. или на 4/12 ид.ч. от правото на собственост върху горепосочения имот; 3/. Иск по чл.

537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 108, том 6, дело № 683/2021 г. по опис на СВ-К., признаващ права на собственост на Д. С., в частта му над 3/12 ид.ч. от описания имот.

Пред КнРС с исковата молба и направените впоследствие с допълнителна молба уточнения се твърди, че процесният имот е придобит от дядото и бабата на страните- Е. С. С., починал на 24.05.2003 г. и М. Г. С., починала на 15.05.2004г., на основание изтекла придобивна давност. Твърди се, че Е. и М. С. оставили следните наследници по закон: К. Е. С., починал на 27.01.2016 г. и трите деца на С. Е. С. /техен син/, починал на 11.08.1997 г. ищцата М. Д., Г. С. и Й. Е.. Сочи се, че след смъртта на К. С. и неговата съпруга В. С., починала на 29.12.2022 г., ищцата М. М. и ответницата Д. С. наследили при равни права идеалната част на баща им от процесния имот.

Последният бил деклариран в община Н., а наследниците плащали дължимите данъци и такси, съобразно квотите им от наследствената маса. От името на всички наследници, през 2020 г. ответницата била стартирала процедура по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на имота, снабдила се с удостоверение за търпимост на сградите, а през 2021 г. без знанието на 2 останалите и с Нотариален акт № 108, том 6, дело № 683/2021 г. по описа на СВ-К. за собственост на имота на основание наследство и давностно владение. Сочи се, че ответницата никога не е владяла имота, а дори и да го е владяла, за частта надвишаваща нейната идеална част, владението е било за сметка на останалите наследници, тъй като по отношение на техните дялове е имала качеството на държател.

Във връзка с отрицателния установителен иск за собственост ищците са заявили, че за тях като съсобственици не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост върху общата вещ и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта и включени в съдържанието на това право. Посочили са, че горното е от значение за вътрешните отношения на съсобствениците, свързани с използването, управлението, поддържането, подобряването и т.н. на общата вещ, уредени в чл. 30-чл. 32 ЗС и чл. 41 ЗС, от значение е за законосъобразното упражняване правото на съсобственика на разпореждане чрез продажба на трето лице с притежаваната от него идеална част (следва да е наясно спрямо кого да изпълни задължението си по чл. 33 ЗС), от значение е за законосъобразното и валидно упражняване на правото му на ликвидиране съсобствеността чрез делба на общата вещ, уредено в чл. 34 ЗС, съотв. чл. 69 ЗН, за законосъобразното упражняване на правата на наследниците да се разпоредят с наследената вещ (предвид опасността разпоредителната сделка да се окаже недействителна по чл. 76 ЗН) и др.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Д. С. е депозирала писмен отговор, с който е оспорила исковите претенции. Заявила е, че е изключителен собственик на процесните имоти, съгласно Нотариален акт за собственост № 140, том I, рег. № 1328, дело № 140 от 2021 г. на нотариус М.

М. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 74, том II, рег. № 1894, дело № 274 от 2022 г. на нотариус М. М., както и че е придобила същите по давност, като упражнявала непрекъснато владение върху тях от 04.08.1988 г. до настоящия момент.

С обжалваното определение от 13.11.2024 г., първоинстанционният съд като се е позовал на ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че изложените от ищците съображения обосновават наличие на фактически, но не и на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за размера над припадащите се на ответницата идеални части, с оглед на което е прекратил производството в тази част, поради недопустимост на исковата претенция.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка. По същество въззивният съд я приема за основателна.

3

Съображенията в тази насока са следните:

В настоящия случай ищците твърдят, че са собственици общо на 5/12 идеални части от процесния имот, наред с други лица, а ответницата притежава 3/12 идеални части от правото на собственост върху имота, но неоснователно претендира да е собственик на целия имот, за който се е снабдила с нотариален акт. За ищците, като собственици общо на 5/12 идеални части от процесния имот, е налице правен интерес да се разреши със сила на пресъдено нещо съществуващият с ответницата спор дали същата е участник в съсобствеността и какъв е размерът на собствения й дял. При това положение, единствено предявената положителна претенция за установяване на правото им на собственост не би решила спора помежду им, защото ищците ще установят своите права, но няма да отрекат правата на ответницата в обема, в който ищците твърдят, че не ги притежава. За ищците не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост наред с тях и каква е квотата му в съсобствеността, както с оглед вътрешните отношения между тях за използването и управлението на общата вещ съгласно чл. 32 ЗС, така и с оглед бъдещо разпореждане и прекратяване на съсобствеността. В случая, отрицателният установителен иск е предявен именно за защита на правото на собственост на ищците върху 5/12 ид.ч. от процесния имот, както и на произтичащите от това обстоятелство права за тях като съсобственици, а не за защита на чужди права. Предявявайки иска в качеството си на съсобственици на 5/12 идеални части от имота те целят да отрекат правото на собственост върху целия имот на ответницата, така ищците бранят именно правата си като съсобственици в пълен обем и тяхното пълноценно и законосъобразно упражняване и реализиране. Ето защо въззивният съд намира, че за ищците е налице правен интерес да отрекат със сила на пресъдено нещо претендираното от ответницата право на собственост върху имота, тъй като това би разрешило със сила на пресъдено нещо съществуващият между страните спор относно кръга на съсобствениците и обема на правата на всеки от тях, а внасянето на яснота и установеност в отношенията между страните би позволило на ищците законосъобразно да упражняват всички правомощия, произтичащи от правото на собственост върху притежаваната от тях идеална част от имота и включени в съдържанието на това право /така и Решение № 130 от 04.01.2021 Г.по гр. д. № 746/2020 г., І г.о. на ВКС, Решение № 162 от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г.д., Решение № 59/2019 г. по гр. д. № 2214/2018 г., І г. о. на ВКС, Решение № 213 от 03.10.2014 г. по гр. д.

№ 2881/2014 Г., І г.о. на ВКС и др./. Поради това прекратяването на производството поради липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск с обжалваното определение се явява неправилно.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е прекратено производството по гр.д. № 223/2024 г. по описа на КнРС по отношение на предявения отрицателен установителен иск, а делото върнато на КнРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

4

Воден от горното, К.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 972 от 13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 223/2024 г. по описа на РС-К. в частта, в която е прекратено производството по отрицателния установителен иск, предявен от М. К. М. и М. С. Д. против Д. К. С..

ВРЪЩА делото на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5