Решение № 160 от 07.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000075 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260130 от 3.12.2020 г. по гр.д. № 194/2020 г. Русенският окръжен съд е осъдил Гаранционен фонд гр. София да заплати на Д. К. Д. и И.

Р. М., в качеството им на родители и законни представители на малолетната Е.И. М. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.07.2018 г. на паркинга на магазин „Лидл“, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Здравец“, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 2.04.2020 г. до окончателното плащане, а искът за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв., предявен като частичен от 50 000 лв., ведно със законната лихва, е отхвърлил. С решението Гаранционен фонд гр. София е осъден да заплати на Д. К. Д. и И. Р. М., в качеството им на родители и законни представители на малолетната Е.И. М. сумата от 887 лв.

1 деловодни разноски по компенсация.

Въззивна жалба срещу решението, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за разликата над присъдените 10 000 лв. до размера от 30 000 лв., предявен като частичен от 50 000 лв., е подадена от Д. К. Д., в качеството й на родител и законен представител на Е.И. М.. Оплакването е, че неправилно първоинстанционният съд е определил занижен размер на присъденото в полза на пострадалата обезщетение за преживени неимуществени вреди. Решението е неправилно, доколкото съдът е уважил иска за неимуществени вреди в прекомерно занижен размер, неотчитайки изискванията на чл. 52 ЗЗД и на трайно установените в съдебната практика критерии при определяне на размера на обезщетенията за преживени болки и страдания. В конкретния случай решаващият съд не е преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от Е.М. увреждания и трайните последици от тях. Твърди се в жалбата, че пострадалото лице е претърпяло болки и страдания, значителни по своя интензитет, изживяло е неудобства в бита и ежедневието му, получило е и психически травми, изразяващи се в стрес и неприятни емоционални преживявания. Поддържа се оплакване, че не е отчетено обстоятелството, че към датата на ПТП пострадалата е била на шест години, че в резултат на получените увреждания са извършени две оперативни интервенции, както и че уврежданията са създали негативно отражение и на учебния процес на детето. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи искът в пълния предявен размер.

От ответната по жалбата страна Гаранционен фонд гр. София не е изразено становище по жалбата.

Великотърновският апелативен съд като прецени направените в жалбата оплаквания, доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Пред Русенския окръжен съд е предявен иск по чл. 558, ал.5, във вр. с чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ против Гаранционен фонд-гр. София за заплащане на обезщетение на малолетната Е.И. М. за претърпени от нея неимуществени вреди при настъпило на 26.07.2018 г. ПТП в размер на 30 000 лв., предявен 2 като частичен от 50 000 лв.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 558, ал.5, във вр. с чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ - настъпването на пътно-транспортното произшествие с участието на ищцата, наличието на противоправно деяние, вреди, причинноследствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя, както и невъзможността за идентифициране на МПС-то, с което е било причинено увреждането от органите на досъдебното производство, са установени в първоинстанционното производство.

Установено е по делото от събраните пред първостепенния съд доказателства, че на 26.07.2018г. в гр.Русе, на паркинга на магазин „Лидл“, находящ се в кв.“Здравец“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между неидентифицирано моторно превозно средство-лек автомобил, управлявано от неизвестен водач, който е напуснал местопроизшествието и велосипед, управляван от ищцата Е.И. М.. След произшествието пострадалата е откарана в УМБАЛ“Канев“ АД-гр.Русе, където е установено съчетано счупване на долните краища на лакътната и на лъчевата кост на дясната ръка и охлузни рани на дясното коляно. След направена репозиция на фрактурата на десния горен крайник и поставена гипсова имобилизация , ищцата е била изписана на 27.07.2018г. На този ден ищцата е била прегледана от съдебен лекар, който видно от представеното медицинско удостоверение, е констатирал следните увреждания-счупване на дясна лъчева кост, счупване на дясна лакътна кост, охлузвания на лява буза,дясна предмишница и десен лакът, кръвонасядания и охлузвания на ляво бедро и ляво коляно, лява подбедрица, дясно бедро и дясно коляно.

От представената по делото Епикриза от 3.08.2018г. се установява, че при контролния преглед на ищцата е установена вторична дислокация на фрактурата и това е наложило отново да постъпи в болницата, където й е направена остеоаклазия и поставена цилкулярна гипсова имобилизация. В болницата ищцата е била на лечение от 3.08. до 6.08.2018г.

От заключението на назначената и приета от първостепенния съд комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, в съдебномедицинската му част се установява, че при процесното ПТП ищцата Е.М. е 3 получила следните увреждания: счупване на костите на дясна предмишница, охлузване на лява буза, кръвонасядане на дясна мишница, охлузвания по дясна мишница и десен лакът, кръвонасядания и охлузвания на ляво бедро и ляво коляно, охлузвания на лява подбедрица, кръвонасядане и охлузване на дясно бедро и дясно коляно. Ищцата е била лекувана стационарно от 26.07.2018г. до 27.07.2018г. и от 3.08.2018 до 6.08.2018г. в отделение по „Ортопедия и травматология“. При счупване на костите на предмишницата, обичайният възстановителен период е около 3,5-6 месеца, в зависимост от индивидуалните особености, като при децата е възможно да бъде по-кратък.

Според заключението болките обичайно са най-силни непосредствено след получаване на увреждането до имобилизация на крайника, след което постепенно намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия. Силни по интензитет болки е възможно да се изпитат при раздвижване на крайника, а сравнително малки по интензитет болки е възможно да се изпитат при физическото му натоварване, или при промяна на атмосферните условия.

Съгласно заключението, няма данни към момента на изготвяне на експертизата възстановителният период при ищцата да не е завършил или да са възникнали усложнения, които да дадат отражение върху общото здравословно състояние на пострадалата.

От показанията на разпитания по делото свидетел И. М. – баща на ищцата, се установява, че след бутането от автомобила, детето е паднало заедно с велосипеда си. То плачело, било много притеснено, държало се за дясната ръка. Свидетелят установява, че в болницата са установили, че детето има счупена дясна лакътна става и там му е била направена гипсова имобилизация и е било изписано за домашно лечение. Освен счупената ръка детето имало множество охлузвания по тялото и повърхностни рани. След около една седмица при направената нова рентгенова снимка се установило, че ставата трябва отново да се намести и затова приели детето отново в болницата, където ставата била наместена и отново бил поставен гипс.

Показанията на свидетеля М. са, че гипсът създавал дискомфорт на детето и му е била необходима помощ при хранене и къпане. Детето се възстановило три-четири месеца след махането на гипса, като е имало затруднения с писането в училище и било освободено от часовете по физическо възпитание за цялата учебна година. В показанията си свидетелят посочва, че след 4 инцидента ищцата била уплашена, стресирана, стояла в къщи, не желаела да излиза сама, нито да ходи сама на училище, страхувала се да ползва дори сама асансьора, нощем била неспокойна, имала кошмари. Показанията на свидетеля са, че детето се е възстановило физически, ползва ръката си пълноценно, пише с нея, храни се с нея, само при студено време споменава, че я наболява. След инцидента ищцата не искала да кара колело, но понастоящем кара колело, по-голямо/ показанията на свидетеля М./. От показанията на същия свидетел се установява, че детето се е възстановило психически, останала само уплахата и ищцата е по-предпазлива, не са провеждани консултации с психолог.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:

Решението в обжалваната час е валидно и допустимо. Предявеният иск е допустим и са налице предпоставките за разглеждането му по същество.

Решението е влязло в сила в осъдителната му част. Ето защо основанието за отговорността на ответника е установено с влязлото в сила решение.

Страните спорят по размера на обезщетението за неимуществени вреди.

По съществото на спора въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди направените с жалбата оплаквания, намира, че въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Задължението на Гаранционния фонд да обезщети за причинените на ищцата неимуществени вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се 5 определи при преценка на конкретните обстоятелства-характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения и др., както и икономическите условия към момента на увреждането.

При определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд взе предвид следните обстоятелства:

Установено е по делото, че при пътно транспортното произшествие на 26.07.2018г. ищцата Е.М., която тогава е била на възраст 6 години и осем месеца, е получила следните телесни увреждания: счупване на костите на дясна предмишница, охлузване на лява буза, кръвонасядане на дясна мишница, охлузвания по дясна мишница и десен лакът, кръвонасядания и охлузвания на ляво бедро и ляво коляно, охлузвания на лява подбедрица, кръвонасядане и охлузване на дясно бедро и дясно коляно. Ищцата е била лекувана стационарно от 26.07.2018г. до 27.07.2018г. и от 3.08.2018 до 6.08.2018г. в отделение по „Ортопедия и травматология“. След изписването от болницата, лечението на ищцата е продължило при домашни условия.

Посочените телесни увреждания са причинили на ищцата физически болки и страдания. Болките са били най-силни непосредствено след получаване на увреждането до имобилизацията на крайника, след което постепенно намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия. Силни по интензитет болки е възможно да се изпитат при раздвижване на крайника, а сравнително малки по интензитет болки е възможно да се изпитат при физическото му натоварване, или при промяна на атмосферните условия.

Ищцата е изпитвала затруднения и дисконфорт през периода на възстановяване, който е от около 3,5-6 месеца, поради невъзможност да се обслужва е необходимост да бъде подпомагана при хранене и къпане.

Ищцата е изпитвала затруднения при писане в училище, когато няколко месеца след произшествието е постъпила в първи клас. През цялата учебна година ищцата е била освободена от часовете по физическо възпитание. След произшествието ищцата била уплашена и стресирана, не желаела да излиза сама и да ходи сама на училище, била неспокойна нощем, имала кошмари, изпитвала страх. Лекувана е стационарно от 26.07.2018г. до 27.07.2018г. и от 3.08.2018 до 6.08.2018г. в отделение по „Ортопедия и травматология“. От заключението на медицинската експертиза се установява, че ищцата се е възстановила и няма данни при нея да са възникнали усложнения.