Решение № 657 от 08.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20231110210352 по описа за 2023 година при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 10352 по описа на СРС за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Трета, раздел V (чл.58д – 63д) от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Г. М., чрез процесуален представител адв. М. Л., срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 6275018 от 30.08.2022г. на СДВР, с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за повторно нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

В жалбата се сочи, че издаденият електронен фиш (ЕФ) бил незаконосъобразен, защото в него не бил посочен собственикът на моторното превозно средство, посочено в ЕФ, като жалбоподателят не бил нито собственик, нито управлявал превозното средство, а в съдържателната част на оспорвания акт по никакъв начин не е конкретизирано в какво качество жалбоподателят следва да отговоря за процесното нарушение. Сочи се, че не била изпълнена надлежно процедурата по чл.186, ал.4 от ЗДвП, защото нямало доказателства до собственика на превозното средство да е изпращана покана да се яви в съответната служба за контрол, за да му бъде издаден ЕФ или да посочи лицето, управлявало въпросното МПС, с което е извършено нарушението, и едва ако лицето не се яви – да се пристъпи към издаване на ЕФ на собственика или на управителя на юридическото лице – собственик. Нямало и доказателства, че собственикът на заснетото МПС е посочил жалбоподателя като лице, на което е предоставено управлението на автомобила, а получаването на тази информация 1 извън процедурата по чл.186, ал.4 от ЗДвП било ирелевантно и процесуално недопустимо, а нейното неизпълнение – съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че жалбоподателят не бил изпълнил процедурата по чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП, която предвиждала задължение за представяне на декларация на лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, а жалбоподателят не разполагал с такава информация. Изложени са и доводи, че оспореният електронен фиш бил издаден и в нарушение на материалния закон, защото жалб. М. не бил нито собственик на заснетото МПС, нито е управлявал същото, за да му бъде търсена административно-наказателна отговорност за нарушението, което се твърди. В жалбата си жалбоподателят изразява сериозните си съмнения дали в действителност е приспаднат съответния за техническото средство толеранс (– 3 %) от измерената скорост, като ако измерената скорост е равна на установената, то превишението би било по-малко от соченото в ЕФ и правната квалификация на нарушението би била различна (такава по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП).

Отправено е искане за отмяна в цялост на процесния ЕФ, като се претендира и присъждането на разноски, които съдът да определи по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

В съдебно заседание жалбоподателят А. Г. М., редовно призован, не се явява, като неговият упълномощен процесуален представител адв. Л. поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения.

Административно-наказващият орган – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител, като са представени писмени бележки по съществото на спора, като се претендират разноски за юрисконсулт и е отправено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение (вж. л.58-60).

Съдът, като обсъди становището на страните, служебно провери атакувания електронен фиш, анализира поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени материали, съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Посредством запис от мобилна (преносима) видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2” с фабр. № MD 1197, монтирана на триножна стойка (вж. протокол на л.17) било установено, че на 15.07.2022г., в 19:06.56 ч., в гр. София, бул. „Цариградско шосе”, срещу № 200, с посока на движение от ул. „Околовръстен път” към ул. „Павел Красов”, се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка/модел „Ауди А 6” с рег. № *********, със скорост на движение от 75 км/ч., при въведено с пътен знак „В 26 – Забранено движението с по-висока от означената скорост” ограничение за пределната скорост в населено място от 50 км/ч. (вж. снимков материал – л.19). Изготвена била снимка (вж. л.9).

Нарушението е установено чрез преносима видео-радарна система за наблюдение и 2 регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации „Cordon M2” с фабр. № MD 1197, която била поставена до платното за движение (вж. л.18), и била вписана под № В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (СИ), със срок на валидност до 13.06.2027г. (вж. л.34, 39). На посоченото техническо средство „Cordon M2” с фабр. № MD 1197 била извършена последваща проверка на 15.03.2022г. със срок на валидност една година, като за тази проверка е съставен Протокол № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022г. за проверка на видео-радарна система (вж. л.12, 35, 40).

Въз основа на горния снимков материал, на 30.08.2022г. неизвестно лице от СДВР издало обжалвания ЕФ сер. К № 6275018 за това, че на 15.07.2022г., в 19:06 ч., в гр. София, по бул. „Цариградско шосе”, с посока на движение от ул. „Околовръстен път” към ул. „Павел Красов”, срещу № 200, с моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „Ауди А6” с рег. № ********* се движело със скорост от 72 км/ч., при въведено със знак „В 26” ограничение на скоростта от 50 км/ч. (собственост на А. Г. М.) , е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с горното техническо средство, като е отчетено превишение на разрешената скорост с 22 км/ч., а нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ сер. К № 5318706. Поради това и на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на лицето А. Г. М. (жалбоподател по делото) било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Посоченият ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 28.06.2023г., след което с жалба вх.

№ 198429/11.07.2023г. ЕФ бил обжалван пред СРС (вж. л.1).

Според извадката от информационната система на Отдел „Пътна полиция” – СДВР собственик на въпросното превозно средство към 10.01.2017г. са лицата Т.И. М.а и Р. Г. М.

(вж. л.10).

От извлечението от информационната система на пътната полиция се установява, че на 05.10.2021г. от ОДМВР – гр. Ловеч бил издаден ЕФ сер. К № 5318706/05.10.2021г. (вж. л.22), с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя А. Г. М. било наложено наказание „глоба” от 50.00 (петдесет) лева, като този ЕФ бил връчен на 29.12.2021г. и влязъл в сила на 13.01.2022г. (вж. л.23).

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: писмо от ОПП-СДВР (л.7), справка за собственост на МПС (л.10), заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на министъра на вътрешните работи (л.11), протокол за проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022г. на средството за измерване (л.12, 35-36, 40, 52), извлечение от регистъра за „одобрен тип” средство за измерване (СИ) (л.13, 37-38, 41-42, 53), решение за одобрение на типа на уреда за измерване (л.14), справка с данни за издаване/връчване на процесния ЕФ (л.16), протокол за използване на автоматизирано техническо средство (АТСС) (л.17), ежедневна форма на отчет (л.20), 3 справка-картон за водач с данни за нарушения по ЗДвП (л.21), предходен ЕФ (л.22), справка с данни за издаване/връчване/влизане в сила на предходния ЕФ (л.23), писмо изх. № 57-00206-1 от 20.11.2023г. от БИМ (л.34, 39), писмо от 21.11.2023г. от Столична община – Дирекция „УАТ” (л.45), схема за организацията на движението в пътния участък (л.46-48), писмо от ОПП-СДВР (л.51), писмо от Столична община – Дирекция „УАТ” (л.69), възлагателно писмо (л.70, както и вещественото доказателство: 1 (един) бр. фотоснимка (л.9).

По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма относими гласни доказателства.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата, часа и мястото на административното нарушение и автомобилът, с който е извършено въпросното нарушение, но писмените доказателства не установяват редица релевантни обстоятелства: ограничението на максимално разрешената скорост с наличен пътен знак , което се твърди в оспорвания електронен фиш (50 км/ч. – бел. с.), с оглед данните за категорията на превозното средство, както и с оглед наличната информация от общината за съвсем друго ограничение на скоростта в този пътен участък, въведено с нови знаци „В 26” (вж. л.46-48;

70 км/ч. – бел. с.); точната стойност на отчетената скорост на превозното средство (в ЕФ тя е 72 км/ч., а на снимковия материал – 75 км/ч., но с оглед допустимата грешка на СИ от ± 3 км/ч. за скорости до 100 км/ч., същата може да бъде и 78 км/ч.), както и точното превишение на разрешената скорост – в ЕФ е отразено превишение от 22 км/ч., а на снимковия материал с оглед данните в него превишението би следвало да бъде 25 км/ч., ако се приема за установена пределна скорост на движение съобразно пътния знак от 50 км/ч.; при наличието на въведена в действие организация на движението след на 20.10.2021г. с въведено ограничение от 70 км/ч. с нови пътни знаци „В 26”, то тогава стойностите биха били: 75 км/ч. отчетена скоростта на МПС и превишение от 5 км/ч. (при приспадната максимално допустима грешка (толеранс) от 3 км/ч.), което би довело и до „съществени изменения” в съдържателната част на оспорвания ЕФ, но и до промяна в правната оценка на деянието.

Отделно от това, от писмените доказателства по делото не се установява безспорно мястото на извършване на процесното административно нарушение (до/срещу номер 200), вкл. и дали автомобилът се е движил в рамките на или извън населеното място, за да бъде преценена каква е максималната законово разрешена скорост за движение, съотв. дали има наличие на знак, въвеждащ друг предел на разрешената скорост. Противоречията относно въведеното с пътен знак ограничение на скоростта на движение са непреодолими, доколкото представената фотоснимка със знак за въведено ограничение от 50 км/ч. (вж. л.19) няма каквито и да било данни да е от процесния пътен участък, а представената от общинските власти схема на организацията на движението сочи еднозначно на въведено друго ограничение на скоростта на движение на превозните средства за дадения пътен 4 участък. Отделно от това, от писмените доказателства по делото безспорно се установява, че собствеността върху въпросния автомобил към датата 10.01.2017г. – автомобилът е собственост не на жалбоподателя А. Г. М., а на други физически лица (Т.И. М.а и Р. Г. М.).

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи от страна на първостепенния съд:

Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното физическо лице), депозирана е в преклузивния срок по чл.59, ал.2 вр. чл.58д, т.4 от ЗАНН (ЕФ е връчен на 28.06.2023г., а жалбата е от 11.07.2023г.) и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.