Решение № 1420 от 13.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. Русе, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20264520100124 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Д. П. К., ЕГН **********, от гр.Русе против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр.София, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД за заплащане на сумата 5 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 78,64 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие от 29.01.2025 г., ведно със законната лихва.

Ищецът твърди, че на 29.01.2025г., около 15:50 часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул.„Розова долина“ с бул.„Липник“, при управление на велосипед е пострадал при ПТП с лек автомобил „Опел Мерива“, рег. № *******, управляван от К. Г. Д..

Последната е нарушила правилата за движение по пътищата, като при наличие на пътен знак Б2 не пропуснала движещия се на посоченото по-горе място водач на ППС.

В резултат, на което блъска ищецът, който е управлявал велосипеда си. По този начин е реализирано ПТП с пострадали лица, за което е съставен Констативен протокол за ПТП № 100/33, издаден от ОДМВР – Русе.

В резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил мозъчно сътресение, кръвонасядане в областта на лява тазобедрена става с диаметър 4 см., болки в областта на ляво коляно, световъртеж, замайване и повръщане, съобразно

Съдебномедицинското удостоверение № 9029/2025г, издадено от д-р П. Д..

Гореописаната фактическа обстановка е съпътствана с разходи във връзка със заплащане на потребителска такса, провежданото лечение, медицински прегледи и 1 закупени медицински медикаменти и изделия, за което прилагат фактури и фискални бонове. Общата сума е в размер на 78,64 евро /седемдесет и осем евро и шестдесет и четири евроцента/.

Виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от него МПС, валидна до 07.08.2025г. и издадена в ответното дружество. Това обосновало подаване на заявление до последното за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Заведена била щета с № 00001000-00-25-7163 в ответното дружество, като последното е отказало плащане по предявената претенция в проведен телефонен разговор с представител на застрахователната компания. Това обосновава и подаване на настоящата искова молба.

Ищецът е на мнение, че полагащото му се обезщетение е в искания с настоящата пълен размер. Размерът на вредата в душевната сфера на пострадалият не може да бъде определен, но обезщетението по справедливост може да бъде определен. Поради гореизложеното за ищецът е възникнал правният интерес от предявяване на настоящата искова молба против ответника за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди. Причината затова е, че вследствие на реализиралото се ПТП последният е претърпял сериозно травматично увреждане, което е довело до редица неблагоприятни последици в краткосрочен и дългосрочен план. За ищеца е настъпил труден и дълъг период на възстановяване. Този времеви диапазон е изпълнен с висок интензитет на болките и страданията, които същият изпитвал и които са обусловени от характера на травмата. Налице било изменение в здравословното състояние на пострадалият. В психологически аспект ищецът продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, интензивен страх и стрес, психически дискомфорт. Описаните факти са му се отразили тежко, травмите са повлияли на общото състояние, съня и почивката на пострадалият.

Следва да се отчете и обстоятелството, че пострадалият е бил на 73 г. към момента на произшествието. Възраст, при която раните зарастват по-бавно, а шокът и стресът се преодоляват по-трудно.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования водач, като поддържа, че основна причина за произшествието е поведението на велосипедиста. Прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като сочи движение на велосипеда без необходимото светлинно и светлоотразително оборудване, липса на светлоотразителна жилетка и каска, движение не в близост до дясната граница на платното и неправомерно движение по пътното платно. Оспорва характера и продължителността на твърдените увреждания и счита претендираното обезщетение от 5 000 евро за завишено. Оспорва и началния момент на претендираната законна лихва.

2

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключенията на съдебноавтотехническата и съдебномедицинската експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл.235, ал.2 ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.01.2025г. около 15:50 часа в гр. Русе, на кръстовището между ул.„Розова долина“ и бул.„Липник“, при ясно време, нормална видимост и суха пътна настилка, К. Г. Д. управлявала лек автомобил „Опел Мерива“, рег. № *******. Автомобилът се движел по ул. „Розова долина“ към бул. „Липник“. На кръстовището движението от страната на автомобила било регулирано с пътен знак Б2, задължаващ водача да пропусне движещите се по пътя с предимство участници. Ищецът Д. П. К. управлявал велосипед по бул. „Липник“ в посока към бул. „Цар Освободител“. След кратък престой и изчакване на преминаващи участници в движението водачът Д. потеглила с автомобила с намерение да навлезе в бул. „Липник“, при което непосредствено след потеглянето траекторията на автомобила пресякла траекторията на велосипеда.

Настъпило съприкосновение между предната част на автомобила и лявата страна на рамката на велосипеда, вследствие на което велосипедът и управляващият го ищец паднали.

Посоченият механизъм се установява от административнонаказателната преписка, Констативен протокол за ПТП с пострадали № 100/33, АУАН серия GA № 3437659, приложените фотографии, показанията на свидетеля Д. и заключението на съдебно-автотехническата експертиза. В съставения АУАН е прието, че водачът на лекия автомобил при наличие на пътен знак Б2 е навлязъл в кръстовището, без да пропусне движещия се по пътя с предимство велосипед, вследствие на което е реализирано ПТП с материални щети и пострадал участник.

От заключението на вещото лице инж.Я. Г. по изготвената съдебноавтотехническа експертиза е видно, че от техническа гледна точка причина за произшествието е пресичането на траекториите на лекия автомобил и велосипеда, настъпило непосредствено след потеглянето на автомобила към бул.„Липник“. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице изрично пояснява, че ако водачът на автомобила беше спрял и пропуснал велосипедиста, произшествието не би настъпило, като с оглед установената пътна обстановка и видимост велосипедистът е могъл да бъде възприет от водача на автомобила. Експертът определя действията на водача на автомобила като основна причина за настъпване на ПТП. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и изготвено след анализ на доказателствата по делото.

Съдът намира за установено противоправно поведение на водача К. Д., изразяващо се в навлизане в кръстовището, без да пропусне движещия се по пътя с предимство велосипедист, с което е нарушено задължението, произтичащо от пътен 3 знак Б2 и правилата за предимство при движение. Вината на водача се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а събраните по делото доказателства не само не оборват тази презумпция, но я подкрепят.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението може да бъде намалено, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. За приложението на нормата е необходимо да бъде установено конкретно обективно поведение на пострадалия, което се намира в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат или с увеличаването на вредите. Не е достатъчно абстрактното установяване на нарушение на правило за движение, ако не бъде доказано, че именно това нарушение е способствало за произшествието или за настъпването на конкретните вреди.

Доказателствената тежест за установяване на фактите, обуславящи съпричиняването, е на ответника. В настоящия случай съдебно -автотехническата експертиза не установява конкретно технически неправилно действие на велосипедиста, което да е в причинна връзка с настъпването на удара. По административнонаказателната преписка причината за произшествието е отнесена към нарушението на правилата за предимство от водача на автомобила. Действително вещото лице е установило по снимковия материал, че велосипедът не е бил оборудван с част от предвидените светлинни и светлоотразителни устройства. Произшествието обаче е настъпило около 15:50 часа при ясно време и нормална видимост. Не се установява липсата на светлинно или светлоотразително оборудване да е ограничила обективната възможност на водача на автомобила да възприеме велосипедиста.

Напротив, вещото лице приема, че при описаната пътна обстановка велосипедистът е могъл да бъде възприет от водача. Не се установи и твърдението, че ищецът е бил без предпазна каска. В съдебномедицинската документация изрично е отразено, че при произшествието е бил с поставена предпазна каска. Независимо от това не е доказано и наличие на пряка причинна връзка между твърдяна липса на защитно оборудване и установените телесни увреждания. Не е доказано по категоричен начин точното напречно положение на велосипеда върху пътното платно непосредствено преди удара, нито криволичене или друго конкретно поведение на ищеца, способствало за настъпване на произшествието. Заключението на САТЕ изрично посочва липсата на достатъчно данни за установяване на точното място на движение на велосипеда и на мястото на удара по ширината на платното.

Поради това съдът приема, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на релевираното възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД. Самото наличие на евентуално нарушение на отделно правило за движение не обосновава съпричиняване, когато не е установена причинна връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.

4

От приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е приет в УМБАЛ „Канев“ АД с окончателна диагноза „мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма“. Анамнестично са отразени удар в областта на главата, краткотрайна загуба на съзнание, главоболие, световъртеж, замайване и еднократно повръщане, както и болки в тазовата област. При последващия съдебномедицински преглед е установено кръвонасядане с диаметър около 4 см в областта на лявата тазобедрена става и болка в областта на лявото коляно. Образните изследвания не установяват черепни, тазови или други костни фрактури, интракраниален хематом или контузионно огнище. В хода на болничното лечение състоянието на ищеца постепенно се подобрило, главоболието и световъртежът отзвучали и той бил изписан в стабилизирано общо и неврологично състояние. Според вещото лице установените травматични увреждания могат да бъдат получени по механизма на процесното ПТП. Болките при такива увреждания са най-силни непосредствено след причиняването им, след което постепенно намаляват и обичайно отшумяват в рамките на няколко денонощия до около две седмици. При мозъчното сътресение е възможно главоболието да продължи и по-дълго в зависимост от индивидуалните особености. По отношение на претърпените телесни увреждания съдът кредитира заключението на съдебномедицинската експертиза на д-р П. Д. като компетентно, обективно и съответстващо на медицинската документация.

Съдът съобразява и обстоятелството, че към момента на произшествието ищецът е бил на 73 години, което обективно има значение за начина, по който травматичното събитие се преживява и за възстановителния процес.