Решение № 2 от 15.01.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 483/2023
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 15.01.2024
- Състав
- Магдалина Стефанова Иванова, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.2 · Наказателен кодекс
- чл.2, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.35, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.2, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.69а, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Магдалина Ст. Иванова
Членове:
Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600483 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 66/04.09.2023г., постановена по НОХД № 1299/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият Г. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 12.11.2021г. на път *, км 1 /пътя село * - гр.*/, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „*“, с peг. № *, е нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице - на Н. Г. Н., ЕГН **********, и средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК на едно лице - на И. К. К., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата лопатка, без разместване, наложило имобилизация за 30 дни, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, поради което на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„б“, пр.2 и б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 вр. чл.2, ал.1 от НК е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което 1 съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан за времето от 13 до 16.11.2021г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съгласно чл.59, ал.4 от НК при изпълнението му е приспаднато времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС, считано от 30.01.2023г. до влизане на присъдата в сила.
Първоинстанционният съд е постановил вещественото доказателство - лек автомобил „*“ с peг. № *, да се върне на собственика му П. Г. Г., след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства - магнитен носител от ЕЕН 112 /т.1, л.126 от досъдебното производство/ и флаш памет с надпис „*“ /т.1, л.110 от досъдебното производство/ - да останат приложени по делото, парче смачкана ламарина, бордо на цвят - да се унищожи като вещ без стойност.
Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 2630 лв.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.П. Б., повереник на частните обвинители М. П. К. и Г. Н. М., с оплакване за неправилност и несправедливост. Прави се искане за изменение на присъдата, като се отмени условното осъждане и се увеличи размерът на наложеното наказание лишаване от свобода на седем години.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Намира, че обжалваният съдебен акт е правилен, законосъобразен и обоснован и трябва да се потвърди. Сочи, че се касае за непредпазливо деяние и с оглед личността на дееца няма пречка да се приложи институтът на чл.66 от НК.
Частните обвинители М. П. К. и Г. Н. М., последният и лично, чрез 2 техния повереник, поддържат жалбата с изложените в нея съображения и искания. Пледират, че е налице престъпление с изключително висока степен на обществена опасност, че целите на наказанието не могат да се постигнат с наложените санкции и техния размер, както и с условно осъждане. Биха се реализирали с наказание лишаване от свобода в размер на 6-7 години.
Подсъдимият Г. и неговият защитник молят присъдата на първостепенния съд, като правилна и законосъобразна, да се потвърди и жалбата на частното обвинение за изменение й да се остави без уважение.
Цитират Тълкувателно решение № 2/2016г. на ОСНК на ВКС, според което за постигане целите на генералната превенция от значение се явява преди всичко неизбежността на наказанието и своевременното му налагане, а не толкова размерът и начинът му на изтърпяване.
Подсъдимият, в последната си дума, иска да се потвърди присъдата на Окръжен съд гр.Пловдив.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е частично основателна.
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. живее в гр.*, област *. Със средно образование е.
Работи. Не е женен. Не е осъждан.
Притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от 25.10.2021г., с придобити категории „М“ и „В“, т.е. от 18 дни към датата на пътнотранспортното произшествие.
3
Подсъдимият и свидетелите Д. З., И. К., С. С. и пострадалият Н. Н. били приятели. Всички живеели с родителите си в гр.*.
На 12.11.2021г. петимата решили да посетят гр.*, за да вечерят. До там се придвижили с лек автомобил „*“ с peг. № *, собственост на брата на подсъдимия Г., управляван от последния. В гр.* си купили гироси /дюнери/ от заведение в близост до училище „*“. След приключване на вечерята, потеглили обратно към гр.*.
Подсъдимият шофирал. До него на предна дясна седалка седнал свидетелят С. С.. Зад него на задната седалка вдясно пътувал свидетелят Д. З., вляво - зад водача бил починалият Н. Н. и в средата на задната седалка свидетелят И. К..
Превозното средство се движело по платното за движение на път * /село * - гр.*/, което се състояло от две ленти - западна с широчина 3,55 метра и източна с широчина 3,50 метра, с прекъсната бяла маркировка. Пътната настилка била асфалтова, суха, без дупки и деформации. Подсъдимият Г. управлявал лекия автомобил в тъмната част на денонощието, с включени фарове, със скорост около 90-100 км/ч.
В един момент от движението подсъдимият отклонил колата първо наляво, след това надясно, после отново наляво. Превозното средство загубило странична устойчивост, в резултат на което скоростта му намаляла, достигайки 81 км/ч. Липсата на адекватни умения на подсъдимия Г., поради неналичието на стаж като водач на МПС, довела до загубване на контрол над лекия автомобил, вместо до задействане на неговата спирачна система за предотвратяване на произшествието. Колата напуснала платното за движение отляво и се ударила в трактор, паркиран в нива до оградата на двора на лаборатория „*“. След това се ударила в тази ограда, полетяла нагоре, завъртяла се във въздуха, преминала над оградата и паднала по таван в двора на лабораторията.
По време на съприкосновенията на превозното средство, управлявано от подсъдимия, с посочените повърхности, в неустановен момент тялото на пострадалия Н. Н. изпаднало от него и се ударило в бетонната ограда на лаборатория „*“. В резултат на това той претърпял тежка черепномозъчна травма с отделяне на меките черепни покривки, черепния покрив и мозъка от тялото, многофрагметно счупване на черепната основа, тежка лицева травма 4 със счупване на всички лицеви кости, охлузвания и кръвонасядане в лицевата област, контузия на белите дробове, охлузвания по тялото и крайниците охлузване на пети пръст на лява ръка, охлузване на лява длан, охлузвания на дясно бедро. Тежката черепномозъчна травма с анатомични нарушения, несъвместими с живота, довела до неговата смърт.
В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие травматични увреждания претърпели и останалите пътници в купето на автомобила. За подсъдимия Г. и свидетелите Д. З. и С. С. те имали характер на леки телесни повреди. Свидетелят И. К. получил счупване на лявата лопатка, без разместване, наложило имобилизация за 30 дни, довела до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник по смисъла на чл.129 от НК за около 2-3 месеца от датата на травмата.
Свидетелят Х. П. работел като охранител в лаборатория „*“. На 12.11.2021г. бил нощна смяна и започнал работа в 19,00 часа. В изпълнение на служебните си задължения обикалял коридорите на сградата и гледал охранителните камери. Малко преди 21,00 часа погледнал тази от тях, която била разположена на фасадата на сградата и обхващала входа на двора на лабораторията и част от пътя пред нея. Забелязал светлините от движещия се лек автомобил, управляван от подсъдимия, който изведнъж се отклонил наляво към намиращата се там нива. След това свидетелят Х. П. възприел удар между колата и бетонния пояс на оградата на имота, след който превозното средство прехвърлило оградата и паднало в двора на лабораторията. Позвънил на телефон 112. Докато разговарял, забелязал, че от автомобила излезли млади момчета.
На място пристигнали екипи на ЦСМП гр.*, които констатирали смъртта на Н. Н. и травматичните увреждания на спътниците му. Последните били транспортирани до болнично заведение. Дошли и свидетелите И. П. и С.
М., които изпълнявали служебните си задължения като полицейски служители към РУ * при ОД на МВР гр.*. Те тествали подсъдимия Г. с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410“ с № ARRB0126 за употреба на алкохол, като пробата му била отрицателна.
От заключението на съдебномедицинската експертиза на труп /т.1, л.135-141 от досъдебното производство/ се установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на Н. Г. Н., на 15 години, са констатирани тежка 5 черепномозъчна травма с отделяне на меките черепни покривки, черепния покрив и мозъка от тялото, многофрагметно счупване на черепната основа; тежка лицева травма със счупване на всички лицеви кости, охлузвания и кръвонасядане в лицевата област; контузия на белите дробове; охлузвания по тялото и крайниците - охлузване на пети пръст на лява ръка, охлузване на лява длан, охлузвания на дясно бедро. Причината за смъртта на Н. Г. Н. е тежката черепномозъчна травма с анатомични нарушения, несъвместими с живота. Установените травматични увреждания са причинени от удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет или тангенциалното му действие.
Възможно е по начин и време да са получени при ПТП, станало на 12.11.2021г., и са в причинно-следствена връзка с него.
Според заключението на съдебната химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза /т.1, л.151-153 от досъдебното производство/ от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от подсъдимия Г. Г. Г. не са констатирани присъствие на алкохол /етанол/ и на наркотични вещества. Идентифицираните в урината лекарствени вещества парацетамол, ефедрин и псевдоефедрин не са наркотични вещества по смисъла на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към
ЗКНВП.
Парацетамол е нестероидно противовъзпалително лекарствено средство, прилагано при редица симптоми като повишена температура, главоболие, болков синдром свързани с простудни заболявания, вирусни инфекции и др. Ефедрин е лекарствено вещество /алкалоид/, което свива съдовете, повишава кръвното налягане и честотата на сърдечния ритъм, прилаган също за овладяване на хипотензията /понижено кръвно налягане/, вследствие на спинална и епидурална анестезия /гръбначно-мозъчна упойка/. Псевдоефедрин е алфа-симпатикомиметик за лечение на назална конгестия, при вазомоторни, алергични и инфекциозни ринити, с вазомоторна компонента.
Видно от заключението на съдебната химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза /т.1, л.167-168 от досъдебното производство/ от извършените изследвания на предоставените биологични проби /кръв и урина/, взети от трупа на Н. Г. Н., не са установени наличие на алкохол /етанол/ и наркотични/упойващи вещества.
Разпечатката съдържа 45 от 134 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78f52b07-53b1-4630-9f8f-1d8f0396ed73