Протокол № 359 от 24.09.2026, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 347/2026
- Вид
- Протокол № 359
- Подписан
- 24.09.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, мл.с. Юлия Иванова Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 157 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 359 гр. Сливен, 24.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500347 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Въззивник Г. Д. К., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие пълномощие адв. Г. М. от АК – Сливен, редовно упълномощен от първата инстанция и приет от днес пред настоящата.
Въззивница С. Н. Ч., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Р. Ш. от АК - Бургас, редовно упълномощена за настоящата инстанция от днес.
За Дирекция „СП“ – Сливен, призована с оглед изслушването на малолетно дете, се явява главен социален работник С. К., определена със Заповед от 20.9.2026 г. на директора на ДСП – Сливен.
Съдът освободи от залата г-жа К., за да може да проведе среща с детето преди изслушването му.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.
При условия на чл. 142, ал. 1 и чл. 56 от ГПК и поради липса на процесуални пречки, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против Решение № 423/05.05.2026 г. по гр.д. № 6454/2024 г. на Сливенски районен съд, с което са изменени мерките, постановени с Решение № 429/17.05.2024 г. по гр.д. № 1826/2024 г. на СлРС по отношение на детето Г.Г.К., като е предоставено упражняването на родителските права върху детето на майката С. Н. Ч., а на бащата Г. Д. К. е 1 определен режим на лични отношения с детето и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 204,52 евро /400лв./, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до изплащането й. С решението са присъдени разноски на ищцата С. Ч. в размер на 332,34 евро.
Първата въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – бащата Г. Д. К. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
Втората въззивна жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство С. Н. Ч. и с нея се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е определен началния момент на дължимост на присъдената за детето месечна издръжка.
По двете въззивни жалби е постъпил съответен отговор от насрещната по всяка една страна.
С определение държано в закрито заседание на 16.07.2026 г. съдът е докладвал постъпилите въззивни жалби и постъпилите по тях отговори.
С това определение съдът се е произнесъл и по доказателствените искания на страните, както е постановил изслушване както на родителите, така и на детето.
Като доказателство съдът е изискал и социален доклад относно условията при майката на адреса й в кв. „Р.“ от ДСП - Сливен. Социалният доклад е постъпил по делото.
Преписи от определението са връчени на страните.
АДВ. М.: Поддържаме подадената от нас въззивна жалба във всички нейни части. По отношение на доклада считаме, че същият е изчерпателен и пълен.
Искам да направя едно допълнение, че обжалваме първоинстанционното решение като неоснователно и неправилно, както е писано в петитума и заради новонастъпили обстоятелства, както е във въззивната жалба. Водим в съдебно заседание малолетния Г. и моля да бъде изслушан. Да се приеме социалния доклад като доказателство по делото. Няма да сочим други доказателства.
АДВ. Ш.: Поддържаме така депозираната от нас въззивна жалба, Съдът не е допуснал предварително изпълнение с определението. Съгласни сме с този извод на съда. Към настоящия момент нямаме други доказателствени искания. Моля да се приеме като доказателство по делото социалния доклад.
Съдът намира, че следва да приеме като доказателство по делото изготвения и депозиран от ДСП - Сливен Социален доклад, поради това и на основание чл. 157 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото изготвения социален доклад изх. № 144-001/08.09.2026 г. на ДСП гр. Сливен.
Съдът констатира, че двете страни се явяват лично в днешното съдебно заседание, поради което ПРИСТЪПВА към изслушването им на основание чл.
2
59 ал. 8 от СК.
Пристъпва към изслушване на майката С. Н. Ч..
С. Ч.: Имаше период, в който синът ми беше при мен, след като се разделихме с бившия ми съпруг, след развода. Преди да се случи развода, той каза, че е подал молба за развод и е добре да ме заведе при неговия адвокат, за да ми разясни точно какво ще се случи, как ще процедираме и понеже той пръв дава молбата за развод е редно правата върху детето да останат при него.
Отидохме при неговия адвокат. Подписах споразумение, за което те ми убедиха, че е само зад пред съда и детето ще живее при който, когато реши.
Бившият ми съпруг каза, че не желае да му изплащам издръжка, защото аз се грижа за детето и предложи да ми дава бележки с подписа му, все едно е получавал такава от мен. Това се случи три месеца само и след това бележките спряха. Говоря за есента на 2024 г. Зимата на 2024 г. исках да заведа дело, за да взема аз родителските права, защото повече аз се грижех за детето, то живееше при мен. От бракоразводното дело детето живееше при мен, като изключим три месеца – ноември, декември 2024 г. и януари 2025 г., когато живееше при баща си, върна се при мен, постоя известно време и в началото на април пак отиде да живее при баща си. След това ми се обади по телефона и ми каза, че не иска повече да стои там и иска да си дойде при мен. Аз отидох от училище, взех го, наложи се да звъня до 112, да пиша обяснения. Дойдоха от полицията, попитаха го и той каза, че иска да остане при мен. Така продължихме да живеем. Баща му, след като разбра, че съм подала иск за промяна на родителски права, си извади изпълнителен лист, с който ми запорираха заплатата и в продължение на година и половина аз си гледах сина и плащах издръжка на баща му. В края на м. юни 2025 г. се преместихме в кв.
„Р.“, при мъжа, с когото живея до момента на семейни начала. Той прие много добре двете ми деца. Дъщеря ми е студентка във В.Т., четвърта година. Децата много се привързаха към него. От септември 2025 г. до началото на април 2026г. всеки ден аз водех сина си на училище в Т.. Аз работя там, социален работник съм в дом за умствена изостаналост и психични разстройства и синът ми посещаваше там училище. Искахме да го запишем в С., защото в Т. децата в училището са предимно от ромски произход, там са повечето такива деца и понеже има много деца, които учат в Н.З. и С., но живеят в Т., родителите им ги карат и аз исках да го преместим в С. да учи, за да може подобро образование да получи, но баща му това не го позволи, защото правата бяха все още при него. Записах сина си на плуване в С. и го водех два пъти в седмица там на уроци по плуване. Той носи скоби на зъбите. Водех го всеки месец на зъболекар, баща му също го е водил през това време. Онзи ден ми се обади докторката, при която провеждаме лечение на зъбите и тя каза, че детето не е водено там от пролетта на 2026г. и не знае какво се случва и какво е състоянието на зъбите му. Със сина си последно се видях на Гергьовден тази година. От тогава той спря да ми се обажда, спря да ми пише, не поддържаме никакви контакти и го прави под натиск, защото не му разрешават. Детето е при баща си от средата на месец април 2026 г. До тогава той си беше при нас в Р. с ходения при баща си след училище всеки ден. Никога не съм ограничавала сина ми да ходи при баща си. След училище той ходеше при него, след това отиваше при моята майка, която все още е работеща и аз го вземах от там след работа. От април е при баща си и не е ходил при ортодонт. Онзи ден ми се обади докторката и ми каза, че не е ходил, а и не осъществява контакт с мен.
3
Няма режим за лични контакти, защото аз мисля, че детето е под натиск. На него не му се позволява. Онзи ден му звъня два пъти по телефона, върна ми след часове обаждане, но разговорът беше контролиран, той беше на високоговорител и най-вероятно те му казват какво да прави. Детето трябва да е при мен, защото мисля, че мога да му дам по-добро възпитание, защото той в момента живее с баба си, която е на 85 години и баща му, които употребяват алкохол редовно и мисля, че това не е здравословна среда, в която може да отрасне сина ми. Сега учи в Т., в 6 клас. Училището е до 12 клас. Децата ми не поддържат към момента никакви отношения, не се чува с кака си. Последния път тя си дойде в Т., беше средата на юни и поиска да се срещнат и той й отказа под предлог, че ако е с майка си няма да се видят и искал да е или сама, или с приятеля си. Как стана отиването да живее при баща си в Т.? Сина ми написа съобщение по телефона да му занеса личните вещи. Това е април месец. Остана да живее при баща си под предлог, че човекът, с когото живея на семейни начала го е ударил, което не се е случило, но детето е било заведено на лекар, който е извадил някаква медицинска бележка, и в Закрила на детето, когато ми се обадиха, да дам обяснения, аз не знаех за какво трябва да дам обяснения, защото такава случка, не се е случила. Аз не съм си позволила като негова майка да го ударя, настоявах той да учи, горе-долу добре. Никога не съм имала претенции, че той трябва да е отличник, но откакто е при баща си, с госпожата няколко пъти се свързахме по телефона и тя ми каза, че Г. много е намалил успеха си, държи се много цинично и грубо с децата в класа. Опитвала се е на няколко пъти да говори с баща му, да проведат среща и да каже, че детето има някакви проблеми с децата, но той като че ли не е откликнал на тези нейни молби. Детето е признало пред госпожата, че е излъгало, за това, че мъжът, с който живея, го е ударил. Той си призна и пред мен, призна и пред сестра си. Мисля, че това, че едно обещаване на един айфон за тази лъжа, за мен е неприемливо и аз не толерирам такова отношение, защото средата, в която живее синът ми не е благоприятна за него.
Искам да направя всичко възможно, имам капацитета да отгледам сина си, защото той беше добре приет в дома, в който живеехме. Той беше добре приет от семейството на мъжа ми, но явно под натиск се е случило така, че детето е излъгало, защото заради една материална облага, той е на 12 години и мисля, че в момента, към този момент от живота си, когато е във възраст, когато може да бъде манипулиран, той има нужда от майка си, защото аз никога не съм ограничавала срещите с баща му. Когато се видяхме на Гергьовден той ми каза „мамо, аз приключих с хората от твоята страна“. Какво означава това? Ти не си видял нищо лошо от тях, имаш баба, вуйчо, вуйна и братовчеди. Той не поддържа връзка с нито един о тях, но най-болно ми е, че децата ми не поддържат отношение, защото бившият ми съпруг не поддържа отношения с дъщеря си. Той няма към нея ангажименти като родител финансови и емоционални. Дъщеря ми работи и учи, за да може се издържа и аз помагам с каквото мога.
ПРИСТЪПВА към изслушване на бащата Г. Д. К..
Г. К.: Когато детето дойде при мен за 3 месеца в края на 2024 г., той ми заяви „искам да накажа мама“. За какво искаше да накаже майка си аз незнам.
И до ден днешен не ми е сподели. Преди да дойде при мен беше основно при майка си и когато решеше идваше да приспива при мен, когато тя живееше в 4
Т. още. Когато реши идва да приспи при мен, когато реши оставаше при нея.
Това беше до края на 2024 г. и в един момент той дойде и каза, че иска да накаже мама. За какво искаше да я накаже незнам. Детето си никога не съм го лишавал да се среща нито с майка си, нито със сестра си. Дори последният път, когато сестра му искаше да се видят, когато си дойде последния път, той категорично отказа по неясни за мен причини и аз му казах, че това не е правилно, че те са брат и сестра. Той не ми обясни. Не иска да се видят и толкова. Детето е при мен от 17.04.2026 г. след като се е случило спречкването в Р. с Н., когато той е посегнал и го е ударил. Детето си дойде с побита ръка.
Разпечатката съдържа 48 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78f494e3-cb4c-4a2c-ae61-1379accf3502