Решение № 433 от 20.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20241100901101 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция с правно основание чл.92 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО“ ЕООД, ЕИК 129004631, със съдебен адрес гр.София, ул.“Верила“№1, ет.2, офис 8, чрез адв. М. С., с имейл [email protected], твърди, че едноличен собственик на капитала му е Министерство на отбраната на Републиката.

Твърди, че с ответника „ФИНТРОН СОФИЯ“ ЕООД са сключили договор за покупко-продажба №58/08/2021 на 02.08.2021година, с предмет боеприпаси, които са подробно описани в Приложение №1 към договора.

Общата стойност на сделката е 303 439,20лв. с ДДС и съгласно чл.2.2 от договора цената следва да бъде преведена от ответника в срок от 10 дни от датата на подписване на договора по посочената банкова сметка.

Ищецът твърди, че срокът заплащане на цената на стоката е изтекъл на 13.08.2021 година, но плащане по сметката, която е посочена в договора, не е осъществено.

С процесния договор страните са уговорили, че неизправната страна по договора дължи неустойка в размер на 0,5% от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 15% - чл.2.6.

Ищецът твърди, че с писмо с изх.№ И – 845/03.09.2021 година е уведомил ответника, че задържа гаранцията за добро изпълнение по договора и че счита същият за прекратен от 03.09.2021г.

Твърди, че в периода от 13.08.2021г. до 03.09.2021г. договорът е бил действащ и в този период за ищеца е възникнало вземане за неустойка, което 1 на ден е от 1 517,20лв. и за изтеклите 21 дни формираният размер на това вземане е от 31 861,20лв.

Твърди, че е отправил покана да ответника да изпълни това задължение, което произтича от договора.

Плащане на неустойката за посочения период и в претендирания размер ответникът не е извършил, а ищецът твърди, че неизпълнението на договора е довело до вредоносен за него резултат, изразяващ се в неизпълнение на плана за развитие на въоръжените сили, чрез освобождаване на ненужните боеприпаси.

Ищецът твърди, че ответникът, с писмо от 20.05.2024година е отказал да извърши плащане, позовавайки се на ТР №7/13.11.2014г. по тълк. д.

№7/2013година.

Ищецът твърди, че даденото от ВКС тълкуване неотносимо към настоящия казус и моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявеното вземане, ведно с лихвата и разноските по делото.

В срока за отговор ответникът „ФИНТРОН СОФИЯ“ ЕООД, със съдебен адрес гр.София, ул.“Позитано“№15, ет.6, офис 16, чрез адв. Е.К., имейл [email protected], не спори по това, че претенцията е процесуално допустима.

Не спори относно наличие на посочената в исковата молба договорна връзка, обективираща възникналото продажбено правоотношение между страните, нито за наличие на уговорена мораторна неустойка за ответника при забава в плащането.

Не спори, че от 03.09.2021година договорът е прекратил действието в резултат на направеното от ищеца волеизявление в тази насока, поради което е отпаднала и неустоечната клауза като част от договорната връзка.

Твърди, че волята на страните е за възникване на вземане за неустойка при забава в плащане на цената на стоката, но липсва обективирано между страните постигнато съгласие неустойката да се дължи при разваляне, респ. прекратяване на договора. Ето защо следва да бъдат приложени постановките на ТР №7/13.11.2014г. по тълк. д.№7/2013година.

Другото възражение по основателността на претенцията се базира на обстоятелството, че ищецът, както сам признава, е задържал гаранцията за добро изпълнение преди да прекрати договора, която е в размер на 10 473,92лв., а това задържане представлява санкционна последица, което изрично е предвидено в разпоредбата на чл.2.6 от договора и именно това задържане е санкцията за неизпълнение на договора при прекратяването на основание цитираната договорна клауза.

Моли съда да отхвърли иска и на ответника бъдат присъдени разноските по делото.

Страните са направили своите доказателствени искания.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

2

Страните по делото не спорят по фактите, а те са следните:

На 02.08.2021 година страните сключват договор за покупко- продажба №ДПП№58/08.2021, по силата на който ищецът „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО“ ЕООД в качество на продавач и ответника „ФИНТРОН СОФИЯ“ ЕООД, в качество на купувач, постигат съгласие продавачът да продаде на купувача стоки по вид и количество и цена, описани в Приложение №1 към договора, представляващо неразделна негова част, като купувачът се задължава да заплати на продавача продажна цена за тези стоки от 252 866лв. без ДДС и с ДДС – 303 439,20лв.

По делото страните не спорят, че този договор, макар да е породил своето действие е останал неизпълнен от страните по делото.

Няма спор, че с нормата на чл.2.6 от договора страните са уговорили последици от липса на точно изпълнение, респ. от неизпълнение в срок от 1 месец от датата на сключване, която уговорка е в смисъл, че при забава в плащане на уговорената цена купувачът дължи неустойка от 0,5% за всеки ден, но не повече от 15% от неплатената сума.

При липса на плащане, в срок от 1 месец от датата на сключване на договора последицата е прекратяване на облигационната връзка и задържане от страна на продавача на гаранцията за добро изпълнение, като купувачът е декларирал, че се отказва от бъдещи претенции за връщането и.

По делото страните не спорят относно това, че по договора не е осъществена размяна на престации, включително и от страна на ищеца, тъй като предаването на стоката е обусловено от плащане на цената.

По делото не се спори, че на 03.09.2021 година ищецът изпраща на ответника писмо, с което го уведомява, че на основание чл.2.6 от договора прекратява договора и задържа гаранцията за добро изпълнение.

Няма спор, че това изявление е достигнало до купувача и същият е приел, че договорът е прекратен, поради липса на изпълнение.

Не се спори, че с последващо писмо от 09.05.2024 година ищецът е отправил искане до ответника да му заплати уговорената със същата норма на договора мораторна неустойка, на което искане ответникът се е противопоставил с писмо от 20.05.2024 година, като е отрекъл възможността да се дири уговореното обезщетение под формата на неустойка, поради това, че договорът е развален, това действие е заличило действието на договора с обратна сила и поради това не е налице основание – договор, въз основа на който да се дири заплащане на уговорената неустойка за забава. Позовал се е на ТР№7/13.11.2014година, постановено от ОСГТК на ВКС по тълк.д.

№7/2013г.

При така установената и безспорна фактическа обстановка, която е установена по делото съдът достига до следните изводи:

Предявената осъдителна претенция по чл.92 ЗЗД за заплащане на уговорена с обвързващия договор, който страните по делото са сключили на 02.08.2021 година е неоснователна.

За да достигне до този извод съдът се опира на цитираната разпоредба от 3 договора – чл.2.6 от договора.

Клаузата съдържа уредба на последиците от липсата на точно изпълнение във времево отношение от страна на купувача по делото на задължението за заплащане на цената на стоката в посочения срок за изпълнение Нормата съдържа две различни хипотези на последици от неизпълнението. Тези две хипотези имат един разграничителен критерий, който сочи какви са последици при определена продължителност на забавата.

При забава в плащането до 1 месец купувачът дължи мораторна неустойка в посочения размер. Това означава, че за да се дири това обезщетение по нормата на чл.92 ЗЗД следва да има изпълнение- плащане, макар и със забава, която не следва да е по- дълга от 1 месец.

При достигане на месец в забавата, страните са уговорили директно като последица прекратяване на договорната връзка, като в полза на продавача възниква вземане – да задържи гаранцията, определена с нормата на чл.2.4 и 2.5 от договора.

Всъщност с тези клаузи страните са уговорила условията и размера на обезщетението за продавача от липсата на изпълнение, довело до прекратяване на договора.

Именно с тази хипотеза са изпълнили цитираното от ответника ТР.

Според мотивите на ТР№7/13.11.2014г. по тълк.д.№7/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема, че при прекратяване на договора, в хипотеза на разваляне на същия, когато се касае за договори, които нямат характеристиките на такива с периодично или продължително действие, развалянето винаги има обратно действие, поради което мораторна неустойка не може да се дири, защото основанието за това е отпаднало въз основа на упражненото потестативно право да се развали договора. Следователно няма база да се търси уговорената неустойка за забава, защото договор вече не съществува.

Ето защо единствената възможност е да се търси неустойка за разваляне на договора, ако такава страните са уговорили.

В настоящия случай страните са били обвързани от договор за продажба, който очевидно няма характер на договор с периодично или продължително действие по смисъла, който се влага в тези понятия.

Уговорили са липсата на изпълнение на задължението за заплащане на уговорената цена на стоката за срок от месец да доведе до преустановяване на договорната връзка, което прекратяване е безусловно. Използваното от страните понятие е родовото- прекратяване на договора. Дори и да е налице неяснота дали под прекратяване страните са имали предвид разваляне или прекратяване в същинския смисъл на думата /поради това, е развалянето има обратно действие, а прекратяване – за напред/ в случая това не е особено важно. Това е така, тъй като независимо дали е налице разваляне на договора или прекратяване на същия в същинския смисъл на понятието, то в случая е важна уговорената последица от преустановяване на договорната връзка, а именно – правото на продавача да задържи внесена гаранция – так. нар. депозит, който са трансформирали в гаранция, а по същината си, поради това, че има характер на обезщетение, всъщност представлява неустойка, уговорена 4 като дължима от купувача, поради преустановяване на договорната връзка, поради липса на изпълнение на заплащане на цената на стоката.

Ето защо настоящият състав на съда приема, че предявеният иск за заплащане на мораторна неустойка се явява неоснователен.

Такава неустойка би била дължима, при наличие на действаща договорна връзка, от която е последвало, макар и със закъснение, изпълнение на основното задължение на купувача да заплати уговорената цена на стоките, предмет на продажбата.

В настоящия случай договор вече няма, не е налице изпълнение, макар и неточно във времевите граници, които страните са уговорили. Това означава, че липсва основание да се дири обезвреда за забава.

Продавачът е намерил своето обезщетение, поради това, че договорът е бил прекратен, като е усвоил заплатената от купувача гаранция. Следователно настъпилото преустановяване на договорната връзка е довело до пораждане на вземане, представляващо обезщетение за прекратяване на договора, което е получило своето удовлетворение.

Обобщено казано - неправомерното развитие на облигационната връзка, довело до нейното прекратяване е факт, за който страните са предвидили да бъде възмезден продавача чрез заплащане на уговорената гаранция, която по същината си е изрично уговорена неустойка за прекратяване на договора.

При така изложеното съдът намира, че следва да отхвърли претенцията на ищеца и като последица от това му възложи да заплати на ответника разноските по делото.

Ответникът е представил списък по чл.80 ГПК, който включва адвокатско възнаграждение и доказателства за реалност на направения разход – общо сумата от 3 200лв.

Ето защо искането на ответника за присъждане на тези разноски се явява основателно и следва да бъде уважено, защото е своевременно направено, доказано и е налице хипотеза по чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от това съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО“