Определение № 2330 от 20.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1769/2026
- Вид
- Определение № 2330
- Подписан
- 20.07.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за закрила на детето
- чл. 89, ал. 1, т. 2 · Семеен кодекс
- чл. 93 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2330 гр. София, 20.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Жана Ив. Маркова
Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501769 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 5548/21.05.2026 г. на адв. Р. Т., особен представител на К. С. К., ЕГН ********** и С. С., двамата рождени родители на детето С. С. С. срещу Определение № 1259/29.04.2026 г., по гр.д. № 144/2026 г., на СОС, II-ри първоинст. гражд. с., в частта, с която е оставено без уважение искането й за определяне на възнаграждение в размер на още 650 евро, за осъществено процесуално представителство на втория родител на детето.
В жалбата са изложени доводи, че адв. Т. е определена за особен представител на двамата ответници, поради което било налице субективно съединяване на искове. Излага доводи за драстично увеличаване на стоки и услуги и, че определеното възнаграждение в размер на 650 евро било под минималния размер, съобразно Наредба № 1/2004 г., който следвало да служи за ориентир. По същество моли за отмяна на атакувания акт и уважаване на искането й.
В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем Агенция за социално подпомагане, чрез РДСП – София област, депозира отговор вх. № 6258/09.06.2026 г., в който изразява становище, че актът на съда не е от категорията подлежащи на обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна.
В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частните въззиваеми Ю.
Т. и Е. П., депозират отговор вх. № 6424/12.06.2026 г., в който изразяват становище, че в делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а в частната жалба не са изложени твърдения за извършени конкретни допълнителни процесуални действия, които да налагат определяне на възнаграждение в претендирания размер. Оспорват изложените в жалбата доводи.
Въззивната частна жалба е подадена в срок, при наличните данни за съобщаване на постановеното определение на 14.05.2026 г., от надлежно 1 легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
В производството по гр. № 144/202 г, на СОС адв. Т. е назначена за особен представител на рождените родители на осиновяваното дете С., с Определение № 1167/20.04.2026 г. и Определение № 1191/22.04.2026 г. Видно от материалите по делото е, че с уведомително писмо вх. № 4162/16.04.2026 г.
Съветът на АК – София при определяне на адв. Т. за особен представител на майката – К. К. е определил и възнаграждение в размер на 650 евро.
С молба вх. № 4581/27.04.2026 г. адв. Т. е отправила искане за изменение на определеното й възнаграждение, като бъде определено възнаграждение в размер на още 650 евро, предвид назначаването й за особен представител и на двамата родители на детето.
С атакуваното Определение № 1259/29.04.2026 г. искането на особения представител е оставено без уважение. Произнасянето е обосновано с мотиви, че процесуалната роля на двамата родители е идентична, не са налице противоречиви интереси и призоваването на родителите в производството е единствено с цел изслушването им и изразяване на становище във връзка с молбата за осиновяване. Представителството се е ограничило до едно съдебно заседание, без да е налице съединяване на искове.
Произнасянето се преценява като правилно.
Производството по осиновяване е уредено в гл. Осем от СК. Безспорно е, че съобразно разпоредбата на чл. 89, ал. 1, т. 2 СК за извършване на осиновяването е необходимо съгласието на родителите на осиновявания.
Хипотезите на осиновяване без съгласие на родителя са уредени в разпоредбата на чл. 93 СК. Така ал. 2 предвижда, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето.
От данните по делото се установява, че с административна заповед от 14.08.2023 г. на ДСП – Връбница, е предприета мярка за закрила извън семейна среда и детето е настанено в ЦНСТДБУ „Детство“, т.е. предоставена е специализирана социална услуга от резидентен тип.
С последваща заповед от 01.10.2024 г. настаняването на детето в ЦНСТДБУ „Детство“ е прекратено и детето е настанено в професионално приемно семейство.
С влязло в сила решение № 1/03.01.2025 г., по гр.д. № 921/2024 г. на РС – Костинброд детето С. е настанено в дома на Р. В. и В. В., утвърдени за професионално приемно семейство, за срок от 1 година или до промяна в обстоятелствата.
Със заповед от 19.06.2025 г. детето е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден при РДСП – София област.
2
С последваща заповед от 23.01.2026 г. настаняването в професионалното приемно семейство е продължено за срок до произнасяне на съда по реда на чл. 28 ЗЗДт.
По делото не са налице данни през изтеклия период родителите на детето С. да са поискали прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Посоченото е основание да се приеме, че осиновяване може да бъде допуснато без съгласието на родителите, при което призоваването им за изслушване не е следвало да бъде извършвано.
Дори и посоченото да не бъде споделено и да се приеме, че същите е следвало да бъдат призовани, с оглед изслушването им пред съда, ненамирането им на наличните, респ. установените от съда адреси, не е основание за назначаване на особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Това е така, защото същите не са страни в охранителното производство по пълно осиновяване. Отделно от посоченото изявленията при изслушване на родителите са строго лични и не могат да бъдат направени от друго лице, каквото е особения представител, доколкото не се касае за извършване на процесуални действия, които могат да бъдат извършвани чрез пълномощник.
Доколкото обаче назначаването на адв. Т. за особен представител на родителите в производството е вече факт и положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано, се налага извод, че не са налице основания за увеличаване на определеното й възнаграждение с още 650 евро, поради факта, че назначаването й касае двамата родители на детето.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции атакуваното определение ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1259/29.04.2026 г., по гр.д. № 144/2026 г., на СОС, II-ри първоинст. гражд. с., в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. Р. Т., особен представител на К. С. К., ЕГН ********** и С. С., двамата рождени родители на детето С. С. С. за определяне на възнаграждение в размер на още 650 евро, за осъществено процесуално представителство на втория родител на детето.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ, в 1-седмичен срок от съобщаването, при условията на чл. 280 ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3