Решение № 43 от 25.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20231800900107 по описа за 2023 година

Ищецът НАП чрез главни публични изпълнители в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – София М. Н. П. и Р. И. Я. – Г., е предявил срещу "А.Е." ЕООД, ЕИК, В. Г. К. с ЕГН ********** и В. Ч. К. с ЕГН **********, и двамата от гр. Д.б., ул. „Крали Марко“ № 10, иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК – за обявяване по отношение на държавата на недействителността на продажбата на следния недвижим имот, сключена с нотариален акт № 97, том II, peг. 2182, дело 236/2018 год. на нотариус Д. К., вписана в НК под № 456, с който "А.Е." ЕООД е продал на В. Г. К. по време на брака му с В. Ч. К. следния свой недвижим имот – празно дворно място с площ от 639 кв.м., съставляващ УПИ-ХХХI в квартал 57 по дворищно-регулационния план на гр. Д.б., находящ се в гр. Д.б., ул. „Ибър“ № 89, при граници на имота по скица: улица с ос. т. 581-580-190, улица с ос. т. 581-372, УПИ I – отреден за трафопост, УПИ X – отреден за озеленяване и УПИ II – отреден за общински имот – като сделка, сключена след датата на установяване на публичното задължение и с намерение да се увредят публичните взискатели.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

С исковата и уточняваща молба от 13.07.2023 год. на ищеца се твърди, че на 29.06.2018 год. "А.Е." ЕООД, ЕИК е продал на В. Г. К. по време на брака му с В. Ч. К. описания горе недвижим имот за сумата от 3 000 лева. Твърди се, че към същата дата първият ответник е имал ликвидни и изискуеми публични задължения в общ размер на 10 390.85 лева, от които главници – 6 768.40 лева и лихви – 3 622.45 лева. Същите са 1 съставлявали декларирани и неплатени публични задължения към държавата по подадени справки обр.6 за задължения към фондове ДОО, УПФ, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и ЗО и СД по ЗДДС, като същите били декларирани пред приходната администрация със следните декларации :

1. декларация обр. 6 с вх. № 220021804051621/20.04.2018 год. – главница – 2665.48 лева и лихва – 1 516.42 лева;

2. декларация обр. 6 с вх. № 220021804844889/21.05.2018 год. – главница – 3009.56 лева и лихва – 1 555.29 лева;

3. декларация обр. 6 с вх. № 220021805633646/20.06.2018 год. – главница – 258.06 лева и лихва – 131.14 лева и

4. СД за ДДС вх. № 22103423927/14.07.2018 год. – ДДС за м. 06.2018 г. – главница в размер на 835.30 лева и лихва – 19.60 лева.

Твърди се, че в подадените декларации задълженото лице "А.Е." ЕООД само е определило размера за задълженията си, но не ги е внесло в законово определените срокове, нито е предоставило на кредитора НАП равностойно обезпечение, годно да послужи за погасяване на същите.

Сочи се, че към датата на извършената отчуждителна сделка, 29.06.2018 год., на дружеството е възложено извършване на ревизия със ЗВР № Р-22221018003528-020001/19.06.2018 год., като ЗВР му била връчена по електронен път на 30.06.2018 год., т.е. на следващия ден след извършване на сделката. Ревизията на "А.Е." ЕООД приключила с издаден PA № Р-22221018003528-091-001/20.05.2019 год., връчен по електронен път на 21.05.2019 год., с който били установени задължения, представляващи корпоративен данък и ДДС в общ размер на 340 954.94 лева.

Ищецът сочи, че за събиране на неплатените задължения от "А.Е." ЕООД било образувано изпълнително дело № 180555771/2018 год. при ТД на НАП – София. По същото б и л наложен запор върху банковите сметки на "А.Е." ЕООД в ТБ „ЮРОБАНК“ и ТБ „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“, тъй като дружеството не притежавало други активи. От отговорите на банките по запорните съобщения било видно, че по сметките на дружеството няма авоари, които да обезпечат задълженията му към бюджета.

Ищецът твърди, че в случая са налице всички елементи и от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК – налице е сключена сделка във вреда на публичния взискател – длъжникът се лишава от свое имущество и затруднява удовлетворението на паричното вземане на кредитора; отчуждавайки гореописания си единствен недвижим имот, "А.Е." ЕООД е осуетил възможността за насочване на принудително изпълнение към него и удовлетворяване интереса на публичния взискател от получената цена.

Преписи от и.м., уточняващите молби и приложенията към същите са изпратени за връчване на ответника "А.Е." ЕООД с указанията по чл.367-370 от ГПК на адреса му на управление, вписан в ТРРЮЛНЦ, като видно от удостовереното от връчителя във върнатото в цялост съобщение, ответникът е напуснал адреса си на управление. Тъй като в ТРРЮЛНЦ 2 не е бил вписан нов адрес на управление, с разпореждане № 274/06.03.2024 год. съдът е разпоредил на осн. чл.50, ал.2 от ГПК книжата да се приложат в цялост по делото и да се считат редовно връчени, считано от 05.03.2024 год. – датата, отбелязана от връчителя във върнатото в цялост съобщение. До изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК – 21.03.2024 год. вкл., ответникът "А.Е." ЕООД не е подал писмен отговор на и.м. с последиците по чл.370 от ГПК.

С влязло в сила на 18.10.2024 год. определение от 11.06.2024 год. на СОС е отхвърлена молбата на ответника "А.Е." ЕООД по чл.64, ал.1 от ГПК – за възстановяване на срока за отговор на исковата молба по отношение на този ответник.

Преписи от и.м., уточняващите молби и приложенията към същите са връчени на ответника В. Г. К. по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което и като е констатирал редовността на връчването, с определение от 01.12.2023 год. съдът е назначил определената от САК адв. А. П. З. от САК за особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на ответника К., на която са връчени преписи от и.м., уточняващите молби и приложенията към същите.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК особеният представител на ответника В. Г. К. чрез преупълномощен адвокат е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорва, че е налице хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, тъй като не се установява намерение за увреждане на публичния взискател. В конкретния случай имотът е бил продаден на цена, отговаряща на неговата данъчна оценка, а ответникът К. не е действал недобросъвестно, тъй като към момента на закупуване на имота не е имало как да знае за развиващото се производство срещу продавача, съответно за евентуално увреждане на ищеца. Същият е закупил недвижимия имот за 3 000 лева, които е заплатил на дружеството в деня на сделката, а видно от приложените доказателства по делото, данъчната оценка на имота е в размер на 2 674.60 лева. Сочи се, че ответникът К. е платил реалната стойност на имота и го е закупил от собственик, без да знае, че дружеството-продавач е имало публични задължения. Сочи се, че намерението за увреждане не се предполага, а подлежи на установяване от ищеца, а в резултат на продажбата не е намалено имуществото на длъжника, а вещта е заменена с нейната парична равностойност. Оспорва се, че ответниците В. Г. К. и "А.Е." ЕООД са действали с намерение да увредят държавата, тъй като продавачът и купувачът по сделката не са свързани лица и в тези случаи знанието за увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял, не се предполага.

С отговора се оспорва, че твърдените публични задължения са установени по надлежния ред съгласно ДОПК към момента на сключване на процесния договор – на дружеството е възложено извършване на ревизия, като ЗВР му е връчена след датата на отчуждителната сделка. Сочи се, че в случая следва да намери приложение нормативната уредба, действала към датата на сключване на процесната сделка, т.е. публичното задължение следва да бъде установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в 3 сила съдебно решение или на длъжника да е била връчена заповед за възлагане на ревизия.

С отговора се прави и възражение за недължимост на вземанията поради погасяването им вследствие на настъпила погасителна давност на основание чл.171 от ДОПК.

Преписи от и.м., уточняващите молби и приложенията към същите са връчени на ответницата В. Ч. К. по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което и като е констатирал редовността на връчването, с определение от 01.12.2023 год. съдът е назначил определената от САК адв. А. С. А. за особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на ответницата К., на която са връчени преписи от и.м., уточняващите молби и приложенията към същите.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК особеният представител на ответницата В. Ч. К. чрез преупълномощен адвокат е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорва пасивната процесуална легитимация на ответницата и качеството й на съпруга на купувача В. Г. К., като се оспорва представената с молбата на ищеца от 13.07.2023 год. справка за брак и справка за семейно положение, съпруг/а и деца от Национална база данни „Население“. Сочи се, че документът не съдържа изявление на длъжностно лице или друг автор, а по делото не са представени доказателства за наличието на брак между ответниците физически лица. При условията на евентуалност се оспорва твърдението на ищеца, че В. К. е придобил процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност с ответницата В. К..

С отговора са приповторени доводите от отговора на особения представител на ответника К. за приложимост на материалния закон – разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК към момента на сключване на атакуваната сделка. Сочи се, че фактът на деклариране на публични задължения от страна на ответника "А.Е." ЕООД не е сред предпоставките за уважаване на предявения от ищеца иск, а от друга страна, публичните задължения на "А.Е." ЕООД, които се твърди да са установени с посочената ревизия, не са потвърдени и към момента с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение. Сочи се, че видно от представените ищеца писмени доказателства – решение № 8743/20.07.2021 год. по адм. дело № 12955/2020 год. по описа на ВАС, постановено във връзка с обжалването от "А.Е." ЕООД на ревизионен акт № Р-22221018003528-091-001/20.05.2019 год., делото е върнато на Административен съд – София-град за повторното му разглеждане и към момента е висящо под № 7650/2021 год., 62-ри състав.

С отговора е оспорено съдържанието на следните представени с исковата молба документи поради липса на изявление на длъжностно лице или друг автор – справка за семейно положение от национална база данни „Население“; справка за брак от национална база данни „Население“; постановление за налагане на обезпечителни мерки от 12.11.2018 г.; постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.07.2019 г.; служебна бележка от 15.10.2018 г.; постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на 4 основание чл. 121, ал.1 от ДОПК от 06.07.2018 г.; разпореждане за присъединяване от 12.11.2018 г.; искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 24.09.2019 г.; разпореждане за присъединяване от 30.07.2019 г.; постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК от 05.06.2019 г. и съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК.

С определение от 29.01.2025 год. на ответницата В. Ч. К. е назначен нов особен представител – адв. К. С. Б. от САК, поради ползван отпуск по майчинство на предходния представител и молба в този смисъл от адв. А..

Преписи от отговорите на исковата молба на особените представители на ответниците В. Г. К. и В. Ч. К. са връчени на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.

Във връзка с направеното в отговора на особения представител на ответника К. възражение за изтекла давност по отношение на публичните задължения са сочи, че давността не се прилага служебно, а само по искане или възражение от длъжника, като възражението следва да бъде отправено по предвидения в ДОПК ред.