Определение № 832 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 832 гр. София, 16.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503437 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 121238/17.10.2025г от В. К. К. с ЕГН ********** и М. Т. М. с ЕГН ********** срещу определение, обективирано в протокол от 9.10.2025г по гр.д.№ 13761/2023г на СГС, I-25 с-в, с което е прекратена искова претенция по чл.54, ал.2 ЗКИР, с доводи, че е неправилно. Сочат, че по делото са предявени искови претенции по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като въз основа на постановено решение № 6928/9.03.2023г на ОСЗ„Западна“, влязло в законна сила на 24.04.2023г, за възстановяване собствеността на процесния имот с проектен идентификатор № *** в полза на наследодателя на ищците, са внесли проект за изменение на КККР за нанасяне на имота им в КККР като самостоятелен обект, тъй като е бил заснет като част от имота на ответника № *** и „Международна туристическа компания“ ЕООД е подало възражение срещу допускането на поисканото изменение, като е посочило, че е налице спор за материално право. На 23.10.2023г със заповед № 18-11764/23.10.2023г на началника на СГКК-София-град е отказано поисканото изменение, тъй като е налице спор за материално право между ищците и ответното дружество.

Излага доводи, че определението за прекратяване на производството по чл.54, ал.2 ЗКИР е неправилно, тъй като целта на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е да отстрани непълноти и грешки в кадастралната карта или кадастралния регистър, свързани със спор за материално право-най-често спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен в съседен имот.

Поддържа, че преценката дали искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е допустим се извършва винаги с оглед особеностите на конкретния случай, в какъвто смисъл са мотивите към т.5 на ТР №8/23.02.2016г по т.д.№8/2014г. Поддържа, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е допустим, тъй като ако предявеният ревандикационен иск бъде уважен, то диспозитивът на решението не съдържа указание за допусната грешка или непълнота в кадастралната карта относно спорната реална част и същата няма да може да бъде отстранена по предвидения в ЗКИР ред. Цитира практика, че при едновременно предявени искове по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР, в хипотезата, при която ищецът по ревандикационния иск твърди, че имотът е неправилно нанесен в кадастралната карта, докато ответникът по този иск поддържа, че спорната реална част е правилно включена в границите на имота му, производството по иска 1 по чл.54, ал.2 ЗКИР подлежи на съединяване за общо разглеждане в общо производство с ревандикационния иск. Правният интерес от предявяване на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е налице, тъй като е налице непълнота в отразяването на границите на правото на собственост в кадастралната карта, поради което искът следва да бъде съединен с иска по чл.108 ЗС.

Претендира да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна-„Международна туристическа компания“ ЕООД не е ангажирала становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред СГС производството е образувано по искова молба от В. К. Коначева и М. Т. М. срещу „Международна туристическа компания“ ЕООД по предявени искове по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици, всяка от тях при квота ½ ид.ч. на следния недвижим имот: нива от 2 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на с.Бояна, м. Герено, част от имот 1, кад.л. № 495, от кад. план от 1951г., да се осъди дружеството да предаде владението на имота и да се признае за установено, че е налице непълнота на КККР, изразяваща се в неправилно заснемане на имота на ищците като част от имота на ответното дружество с кад. ид.№ ***.

С обжалваното протоколно определение от 9.10.2025г е прекратено производството по отношение на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, като е прието, че по своя предмет същият изцяло попада в обхвана на предмета на осъдителния иск за собственост по чл.108 ЗС, тъй като и по двата иска следва да се изяснят собствеността и границите на процесния имот, и постановеното от съда решение по иска по чл.108 ЗС е основание за нанасяне на имота в кадастралната карта. Прието е, че осъдителният иск за собственост по чл.108 ЗС „поглъща“ иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, който по своята същност е установителен иск за собственост.

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

В Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 5 е изяснено съотношението между иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване грешка или непълнота при заснемане на имот и иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на имот, неправилно заснет като част от друг имот. Прието е, че двата иска в установителната си част са идентични и затова искът за собственост "поглъща" иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Целта на втория иск е да отстрани непълноти или грешки на данните в кадастралната карта или кадастралния регистър, свързани със спор за материално право - най-често това е спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен в съседен имот. Целта на предявения иск за ревандикация е да върне владението върху частта от собствения имот, която се владее от ответника без основание. За да се установи дали е допусната непълнота или грешка в кадастралната карта, както и за да се установи дали ответникът владее без основание съответната реална част, е нужно да бъде установен пространственият обхват на правото на собственост. Именно в тази част е налице припокриване на предмета на двата иска. Затова е възприето в тълкувателния акт, че производството по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР подлежи на прекратяване или на съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост, както и че в производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си.

2

В Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС в т. 7 разглежда въпроса за идентичността на делата, но от гледна точка на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Прието е, че обективно тъждество има не само при еднакъв предмет на делата, но и когато те имат различни спорни предмети, като предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Съотношението между исковете по спора- по чл. 108 ЗС и по чл. 54, ал. 2 ЗКИР съответства принципното разбиране на ВКС, че когато предметът на иска по чл. 108 ЗС е свързан с твърдение за наличие на грешка в кадастралната карта /кадастралния план/, инкорпорира в себе си спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР./Виж Определение № 165 от 5.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2278/2020 г., I г. о., ГК./

Тъй като по настоящето дело е предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС и иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, то в установителната си част ревандикационният иск съвпада по предмет с установителения иск по ЗКИР, и при евентуално уважаване на ревандикационния иск съдът ще постанови и допускане на промяна в кадастралната карта и ще отрази това в диспозитива на решението.

Изключение, което е посочено за допустимост на съединяване на исковата претенция по чл. 108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР, е в решение №153/21.12.2020г на ВКС по гр.д.№ 1221/2020г, I ГО, ГК, когато ищецът по ревандикационния иск твърди, че имотите са правилно нанесени в кадастралната карта, докато ответникът по този иск поддържа, че спорната реална част е неправилно включена в границата на имота на ищеца и именно поради тази причина предявява самостоятелен иск за установяване, че тази спорна част като негова собственост, следва да бъде включена в границите на неговия имот според действащата кадастрална карта, производството по иска по чл.54, ал.2 ЗКИР подлежи на съединяване за общо разглеждане в общо производство с ревандикационния иск. В тази хипотеза ако ревандикационният иск бъде отхвърлен и в диспозитива спорната реална част не е надлежно индивидуализирана, поправка на грешка в кадастралната карта не би могло да се извърши. Ако ревандикационният иск бъде уважен и се признае, че спорната реална част е собственост на предявилото този иск лице и е правилно нанесена в границите на неговия имот, то се държи без основание от ответника, предявеният иск по реда на чл.545, ал.2 ЗКИР следва да се приеме за недопустим.

В настоящото дело не е налице посочената хипотеза, допускаща съединяване на исковите претенции по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР, поради което следва да се приложи даденото разрешение в тълкувателното решение № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 5 че производството по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че в производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции за недопустимост на исковата претенция по чл.54, ал.2 ЗКИР и прекратяване на производството в тази му част, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 121238/17.10.2025г от В. К. К. с ЕГН ********** и М. Т. М. с ЕГН ********** срещу определение, обективирано в протокол от 9.10.2025г по гр.д.№ 13761/2023г на СГС, I-25 с-в, с което е прекратено производството по искова претенция по чл.54, ал.2 ЗКИР.

3

Определението може да се обжалва с частна жалба при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 832 гр. София, 16.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503437 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 121238/17.10.2025г от В. К. К. с ЕГН ********** и М. Т. М. с ЕГН ********** срещу определение, обективирано в протокол от 9.10.2025г по гр.д.№ 13761/2023г на СГС, I-25 с-в, с което е прекратена искова претенция по чл.54, ал.2 ЗКИР, с доводи, че е неправилно. Сочат, че по делото са предявени искови претенции по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като въз основа на постановено решение № 6928/9.03.2023г на ОСЗ„Западна“, влязло в законна сила на 24.04.2023г, за възстановяване собствеността на процесния имот с проектен идентификатор № *** в полза на наследодателя на ищците, са внесли проект за изменение на КККР за нанасяне на имота им в КККР като самостоятелен обект, тъй като е бил заснет като част от имота на ответника № *** и „Международна туристическа компания“ ЕООД е подало възражение срещу допускането на поисканото изменение, като е посочило, че е налице спор за материално право. На 23.10.2023г със заповед № 18-11764/23.10.2023г на началника на СГКК-София-град е отказано поисканото изменение, тъй като е налице спор за материално право между ищците и ответното дружество.

Излага доводи, че определението за прекратяване на производството по чл.54, ал.2 ЗКИР е неправилно, тъй като целта на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е да отстрани непълноти и грешки в кадастралната карта или кадастралния регистър, свързани със спор за материално право-най-често спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен в съседен имот.