Решение № 1014 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100508448 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба, с вх. № 69873/25.07.2023 г. по описа на СГС /вх.

№ 28674/04.07.2023 г. по описа на ЧСИ/, подадена от длъжника Столична община срещу Разпореждане № 21184/15.06.2023 г. по изпълнително дело № 2023921040988 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано намаляване размера на приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя Г.В.Г..

Жалбоподателят поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а действията от страна на процесуалния представител се свеждат единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително производство. Твърди, че по делото не са представени доказателства за реалното плащане на възнаграждението. Моли съда да отмени разпореждането и да намали размера на хонорара до 200 лв. съобразно с разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, като съответно се произнесе по 1 същество и относно пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Г.В.Г. чрез процесуалния си представител адвокат Д.Т. е подал писмени възражения, оспорвайки жалбата на длъжника като неоснователна. Твърди, че делото е с правна и фактическа сложност, а размерът на адвокатското възнаграждение е въпрос на договаряне между страните. Посочва, че по изпълнителното дело са представени доказателства за плащането му. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Частен съдебен изпълнител С.П. е изложил мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК. Приема жалбата за допустима, но излага съображения за неоснователност. Твърди, че приетото адвокатско възнаграждение е под минималния размер, предвиден в НМРАВ, поради което и възражението за прекомерност не намира приложение. Посочва, че пропорционалната такса по т. 25 от ТТРЗЧСИ, определена като 673,99 лв. с включено ДДС, се изчислява върху събраната сума, която включва както сумите по изпълнителния лист, така и разноските по изпълнението, включително и адвокатското възнаграждение. Моли жалбата и искането за разноски на жалбоподателя да бъдат оставени без уважение.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството по изпълнително дело № 2023921040988 на ЧСИ С.П. е образувано по молба на Г.В.Г., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д.Т., въз основа на изпълнителен лист от 28.02.2023 г. срещу длъжника Столична община. Направено е искане към съдебния изпълнител в случай, че се установи наличие на имущество, да се пристъпи към изпълнение с налагане на запор на движимите вещи, банковите сметки, вземанията на длъжника и възбрана върху недвижимите му имоти. С оглед твърденията на взискателя в молбата по чл. 426 от ГПК изпълнителният лист е за сума в размер на 5 991,73 лева. Претендира плащането на 5 лева, представляващи такса за снабдяване с изпълнителен лист, 774 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение на представителя за образуване и водене на изпълнителното производство. Към молбата си взискателят е представил пълномощно, 2 договор за правна помощ от 11.05.2023 г., фактура № 0000007040/11.05.2023 г., издадена от Адвокатско дружество „Т. и Д.“, платежно нареждане от 16.05.2023 г. за преведена сума в размер на 834 лева по сметка на адвокатското дружество и платежно нареждане от 17.05.2023 г. за преведена сума в размер на 54 лева по сметка на ЧСИ С.П. от адвокатското дружество.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 25.05.2023 г., последният е поканен да плати задължението си по изпълнителния лист, разноските за адвокатски хонорар на взискателя, както и такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 733,99 лева.

На 31.05.2023 г. пред ЧСИ С.П. е депозирано възражение от Столична община срещу размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на страната на взискателя, поради прекомерност и несъобразеност с правната и фактическа сложност на делото.

След постъпилото становище от взискателя, съдебният изпълнител се е произнесъл с разпореждане от 15.06.2023 г., като е отказал намаляването размера на разноските. Съобщението за отказа е връчено на длъжника на 27.06.2023 г.

Видно от приложен по делото отчет от банкова сметка на АД „Т. и Д.“, последната е заверена на 16.05.2023 г. със сумата от 824 лева, включващи и сумата от 774 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Съгласно платежно нареждане от 16.05.2023 г. по сметка на адвокатското дружество е преведена същата сума, но не от взискателя, страна по договора за правна помощ, а от третото лице М.Б.Т..

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебен изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК. Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото бъде прекратено въз основа на чл.

3

433 от ГПК, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Отговорността за разноски включва не само разноските в производството (разноски в тесен смисъл), но и възнаграждението за един адвокат. Страните могат свободно да уговорят размера на адвокатското възнаграждение, като следва да съобразят предвидените минимални размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет (НМРАВ). Както в исковото, така и в изпълнителното производство, съществува процесуалната възможност за насрещната страна да поиска намаляване на възнаграждението поради прекомерност съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като това искане следва да бъде отправено до съдебния изпълнител. Актът, с който съдебният изпълнител се произнася, подлежи на съдебен контрол пред съда.

В чл. 10 от НМРАВ са уредени минималните размери на възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителни дела. С оглед данните по делото в настоящия случай адвокатското възнаграждение на страната на взискателя е определено съобразно правилата на чл. 10, т. 1 и 2 от НМРАВ.

Съдът има основание да счита, че е налице прекомерност на адвокатския хонорар. Възнаграждението е прекомерно, когато не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Съдът следва да прецени това, съобразявайки обстоятелствата по всеки конкретен случай, а именно правната квалификация, извършените процесуални действия, евентуалните усложнения в предмета на спора и страните, както и активността на процесуалния представител. Тъй като действията на адвокат Траницова се свеждат единствено до подаването на молба за образуване на изпълнително дело, в която са посочени бланкетно способи за изпълнение на задължението, което посочване е задължителен реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, съдът счита, че не следва да се присъжда възнаграждение и по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

По делото се установява, че адвокатското възнаграждение е платено не от взискателя, а от третото лице М.Б.Т.. В практиката си Върховният касационен съд отрича възможността като съдебни разноски да се присъждат 4 платеното от трето лице възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство на страна (така Определение № 274 от 15.05.2017 г. по ч. т. д. № 739/2017 г., т. к., II т. о. на ВКС; Решение № 30 от 28.04.2017 г. по т. д.

№ 2334/2015 г., т. к., II т. о. на ВКС и др.). В този смисъл приетите разноски за адвокатско възнаграждение на страната на взискателя не следва да се присъждат и възражението за тяхната прекомерност не се налага да бъде изследвано.

По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ същата се изчислява върху материалния интерес, който включва единствено сумите по изпълнителния лист, но не и авансово събираните такси и адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. В конкретния случай пропорционалната такса е изчислена не само върху сумите, посочени в изпълнителния лист, но и върху присъдения адвокатски хонорар.

С оглед на това съдът смята, че пропорционалната такса следва да бъде намалена от 673.99 лв. с ДДС на 599,69 лв. с ДДС.

По разноските:

Претенциите за присъждане на сторените в настоящото производство разноски от длъжника Столична община се явяват неоснователни, тъй като по делата за обжалване действията на съдебния изпълнител чл. 78 от ГПК не намира приложение. Това е така поради естеството на производството, в което предмет на съдебен контрол е законосъобразността на действията и актовете по принудителното изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният изпълнител. Последният не е страна в производството по чл. 435-438 от ГПК и защитата на страната, сторила разноски по дело за обжалване действията и актовете на съдебния изпълнител, следва да се осъществи по общия исков ред с предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 21184/15.06.2023 г. по изпълнително дело 5

№ 2023921040988 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано намаляването на размера на приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 774 лв. с ДДС в полза на взискателя Г.В.Г. по изпълнително дело № 2023921040988 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ с район на действие СГС, дължими от Столична община.

НАМАЛЯВА пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, дължима от длъжника Столична община по изпълнително дело № 2023921040988 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ с район на действие СГС, от 673.99 лв. с ДДС на 599,69 лв. с ДДС.

ОТХВЪРЛЯ претенциите на Столична община за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6