Решение № 123 от 14.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Бургас , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра Ив. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20212100500480 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№260509/05.02.2021г., подадена от СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, чрез назначения особен представител- адв. Сичеов Чокелиев - БАК, със съдебен адрес:гр.Несебър, ул.,,Иван Вазов“№2,ет.1, срещу Решение №260006/13.01.2021г., постановено по гр.д.№693/2019г. по описа на Районен съд- Поморие.

С посоченото решение, Поморийският районен съд е отхвърлил иска, предявен от ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес С.А., Париж“, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.,,Младост 4“, Бизнес парк София, представлявано от заместник-управителя Димитър Димитров, да се приеме за установено по отношение на СТ.

СТ. СТ., ЕГН ********** с постоянен адрес:гр.-П., ул. ,,С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, съществуването на вземане в полза на ищеца по заповед№149/25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.р.д.№335/2019г. за сумата 751.61лева- главница по договор за потребителски кредит; 55.15лева- възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018т.; 38.15.- мораторна лихва за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2019г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането-.

Със същото решение, съдът е осъдил СТ. СТ. СТ., да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файнес С.А.“, Париж, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.,,Младост 4“, Бизнес парк София, представлявано от заместник-управителя Димитър Димитров, сума в общ размер 806.76 лева, от които 51.61 лева- главница по договор CARD-158254068 от 15.03.2018г., сключен между страните , ведно с 55.15лв.1 договорна лихва за периода от 15.08.2018г. до 11.10.2018г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за периода от 14.01.2020г.- датата на връчване на исковата молба на особения представител до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска, в частта му, касаеща претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на 38.15 лева за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.

Съдът е осъдил СТ. СТ. СТ., да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файнес С.А., Париж, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес“С.А.,клон България, гр.София, ж.к.,,Младост 4“, Бизнес парк София, представлявано от заместник-управителя Димитър Димитров, сумата от 853.45 лева, представляваща направени по делото разноски , като е отхвърлил искане то за присъждане на разноски в останалата му част над уважената до претендирания размер от 875 лева; отхвърлил е искането на БНП Париба Пърсънъл Файнес“ С.А.,Париж, Франция, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес“С.А.,клон България,гр.София,ж.к.,,Младост“4,Бизнес парк София, ,представлявано от заместник-управителя Димитър Димитров, за осъждане на СТ. СТ. СТ., да му заплати сумата от 75 лева, представляваща разноски за заповедното производство.

С жалбата се изразява недоволство от решението, в частта, в която съдът е уважил предявеният от ищцовото дружество при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД..

Жалбоподателката намира решението в обжалваната част за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Излага съображения, че при разглеждане на осъдителния иск, първоинстанционният съд не извършил задълбочен анализ на доказателствата по делото. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че кредитната карта е била предоставена във владение на въззвницата(ответница), както и че именно тя е усвоила паричните средства.

Посочва, че по делото не се представили доказателства- приемо- предавателен протокол, разписка или какъвто и да е друг документ, от който да бъде установено , че процесната банкова карта е била предоставена на С.С.. Твърди, че горното обстоятелство не се установило и от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза.

Заявява, че от съдържанието на договора за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, не се установило кога същата е активирана.

Оспорват се твърденията на ищеца, че същото било сторено но 29.03.2018г.. Счита, че за релевантните за спора обстоятелства (предаване фактическата власт върху картата, активирането й, предоставяне на ПИН), ищцовата страна не представила доказателства, въпреки указаната доказателствена тежест.

Навежда доводи, че районният съд не обсъдил възраженията , наведени в отговора на исковата молба

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалаваната част и постановяване решение на въззивната инстанция, с което да бъде отхвърлен предявеният при условията на евентуалност от въззиваемото дружество,, осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Направено е особено искане във връзка със заплащане от ищцовата страна(въззвиаем), на основание чл.47,ал.6 от ГПК, възнаграждение на назначения особен представител.

В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес“ С.А., Париж, Франция, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.,,Младост 4“, Бизнес парк София, представлявано от 2 заместник-управителя Димитър Димитров, чрез юрисконсулт Николета Матева , с който същата се оспорва изцяло.

Посочва се, че от заключението по извършената по делото експертиза, безспорно се установило, че част от кредитния ресурс бил предоставен към момента на подписване на договора, като от него била заплатена сума в размер на 179 лева(договор за револввиращ потребителски кредит и приложение за усвояване ***). Твърди се, че относно получаване на кредитната карта(пластика), ищецът представил по делото товарителница№***, подписана и получена от С.С..

Иска се потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр.чл.37 от Закона за правната помощ, в размер на 100 лева.

В с.з., чрез назначения от съда особен представител адв.Ч. възззивницата поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно уведомена не изпраща представител в с.з.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок, жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадено е от лице с представителна власт и е допустима за разглеждане по същество.

Решението е валидно и допустимо.

При разглеждането на делото по същество, съобразно с представените доказателства, становищата на страните и приложимото право, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, чрез пълномощник –юрк. Николета Матева, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът СТ. СТ. СТ., ЕГН : **********, с адрес гр. Поморие, ул.,,Свобода, бл.15, вх.2, ет.3, ап.8 дължи на ищеца следните суми: сумата от 751,61 лева, представляваща главница по револвиращ кредит, сумата от 55,15 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.05.2018г. до 11.10.2018г., сумата от 38,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 11.10.2018г. до 11.04.2019г., ведно със законната лихва, начиная от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 149/25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 335/2019 г. на ПРС. Ищецът излага, че при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № ***, ответникът С. дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че търговецът е предоставил на ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит от 700 лева, която е активирана от кредитополучателя на 29.03.2018г. Кредитният лимит се усвоявал посредством трансакции, като върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Излага, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 3

01.05.2018 г., на която дата е извършено последното от страна на ответника плащане, поради което кредиторът е блокирал използването на картата. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо длъжника дължимостта на претендираните с исковата молба суми, в условията на евентуалност- за осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора за револвиращ потребителски кредит.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, чрез назначения й от съда особен представител – адв.Ч., депозира писмен отговор на исковата молба, в който иска се оспорва по основание с твърдението, че липсват доказателства кога и по какъв начин на ответника е предоставена сочената кредитна карта Mastercard, както и провеждането на процедурата по чл.5 и 6 от договора за активация на същата. Посочва също така, че няма доказателства по какъв начин С. е активирала картата, още повече на посочената дата-29.03.2018г. на следващо място посочва, че не става ясно от исковата молба как са формирани претендираните лихви.На последно място твърди, че предсрочната изискуемост не е обявена на ответника. Възразява се ищецът да е представил валидни доказателства за съществуване на вземането си по договора за револвиращ кредит. Позовава се на разпоредбата на чл.22 от ЗПК, поради възражения за липса на задължителни реквизити в договора за кредит по чл.11, ал.1, т.10, т.12 от ЗПК. Сочи, че на ответника изобщо не е връчвана кредитна карта, нито е получил покана за изпълнение. По подробно изложените в отговора съображения моли за отхвърляне на исковете.

Установява се от приетите по делото и неоспорени от страните доказателства, че на 15.03.2018г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като кредитор, и СТ. СТ. СТ. като кредитополучател, е сключен взаимноразписан Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, съгласно който страните са уговорили предоставянето на потребителски кредит за стоки в размер на 279 лв. Като размер на кредита по същия този договор е посочена сумата от 187 лева, а като обща стойност на плащанията (с първоначална вноска) – сумата от 100 лева. Страните са договорили изплащането да е на вноски - 3 на брой, всяка от които в размер на 66,46 лева при средно месечно отклонение на вноска до една стотинка. ГПР е договорен в размер на 35,41 %, а лихвения процент - в размер на 30,69 %.

Към договора е приложен погасителен план, от съдържанието на който е видно, че първата дължима вноска е с падежна дата 01.05.2018 г., а втората и третата падежни дати са съответно на 01.06.2018г. и 01.07.2018 г.

Съгласно чл.1 от Договора кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит на размер на 700 лв като кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Mastercard, а съгласно чл.6 кредитополучателят е длъжен да я активира съгласно приложената процедура за активация. Според чл.14 от договора, за ползването на кредитния лимит кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредита, както и такси за ползване на картата съгласно Тарифа, която е част от договора.

Разпечатката съдържа 37 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78f2d0d5-f581-407a-88fa-ef9241ffdb27