Решение № 13 от 12.01.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Перник, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500573 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава двадесета и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО”, чл. 317 вр. с чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена ОТ: ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЕРНИК, представлявана от директора П.И.М.

ЧРЕЗ пълномощника главен юрисконсулт З.В.

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260155/04.07.2022г., постановено по гр. д. № 7997 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд,

С което ОДМВР – Перник, представлявана от комисар П.И.М., с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, e осъдено да заплати на да заплати на К. Д. Н., ЕГН: ********** -*** към *** районно управление - Перник при ОДМВР- Перник, със съдебен адрес *** сумата от 1358.99 лева, за периода от 01.08.2016г. - 30.09.2019г., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016г. 30.09.2019г., получено в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 10.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 203.68 лева, считано от датата на падежа до 09.12.2019г. С Решението ОД МВР е осъдена да заплати и разноските, съразмерно уважената част на иска.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да бъде отхвърлени предявеният срещу него иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и 1 разноските.

В жалбата по подробни доводи се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че се касае за различни правоотношения и превръщането на нощния труд в извънреден не е приложимо в размерите претендирани от ищеца, а е регулирано от нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з-779 от 29.07.2016 г. изрично било посочено, че работното време за нощен труд е между 22. 00ч. – 06. 00ч. и не следвало да се преизчислява съгласно КТ. Следвало да се има предвид и обстоятелството, че полагането на нощен труд не било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на допълнително възнаграждение. Било налице полагане на труд в рамките на работната смяна по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по смисъла на чл. 143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само извън работната му смяна - нито ищецът твърди, нито съдът бил стигнал до изводи, че предявената искова претенция за заплащане на нощен труд е свързана с полагане па труд извън работното време на служителя. За да се твърди положен извънреден труд. който не бил заплатен от ответника, следвало ищецът действително да бил работил извън установеното за него работно време по график. Дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното увеличение, като нощен труд. Липсва и преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован изпраща представител, който моли да бъде уважена въззивната жалба и при подробно изложени съображения изложени във въззивната жалба по съществото на спора.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не се явява. Постъпила е молба – становище от адв. К.. П., който моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 260155/04.07.2022г. по гр.д. № 7997/2019г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд e осъдил ОД на МВР- гр. Перник, с ЕИК:129009856 и адрес на управление: гр. Перник, ул. ”Самоков“ 1, да заплати на ищеца, сумите, както следва: сумата в размер на 1 358.99 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд, за периода от 01.08.2016г. до 30.09.2019г., в едно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането сумата в размер на 400.00 лв. сторени разноски по делото

Осъдил е ОД на МВР - гр. Перник да заплати по сметка на Районен съд – Перник сумата от 62.50лв., представляваща дължимата се държавна такса и сумата от 150.00лв., представляваща направени по делото разноски за вещо лице.

С исковата молба са предявени обективно и субективно съединени искове с правни основания, както следва:

2

- с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 562.82 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства факти, че през процесния период ищецът е заемал длъжността *** в *** РУ – Перник при ОДМВР- гр. Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд по утвърдени графици при режим на труд - дневни и нощни смени, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано на тримесечие - чл. 187, ал.

3 от ЗМВР.

Съгласно счетоводната експертиза са отчетени часовете нощен труд в съответствие с представените протоколи за отчитане на отработеното време и платежни документи, в изготвените към експертизите приложения за времето от 22, 00 и 06, 00 часа за всеки месец, и по години за исковия период 01.08.2016 г. - 30.09.2019 г., като отработеното работно време се е изчислявало сумирано. През процесния период ищецът е отработил общо 1716 часа нощен труд и се установява превръщането на изработените нощни часове в дневни чрез коефициента за превръщане в размер на 245 ч. в дневни извънреден труд. За преизчисления нощен труд в дневни извънреден труд - 245 часа, сумата за извънреден труд съобразно основното месечно възнаграждение за периода е в размер на 1723,99 лева. Изплатени са суми на ищеца за положен нощен труд общо брой часове време – 1716 часа, за които ежемесечно са изплатени суми за нощен труд по 0,25 лв. на час или общо за процесния период са изплатени суми за положен нощен труд в размер на 429 лева. Приравнявания на нощните часове с коефициент 1, 143 към дневен труд не са извършвани и отчитани по протоколите, както и не са заплащани допълнителни възнаграждения за извънреден труд от това приравняване, по платежни документи. Установява се, че дължимото трудово възнаграждение за този извънреден труд е общо 1358,99 лв.

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.

Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба 3

№ 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените последни две наредби, приложими към процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато уредба е съдържал чл.

31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143.

Настоящият въззивен състав намира, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в приложимите наредби към него /с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014 г/ на правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з407/2014 г.), не може да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. С цел избягване поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на несправедлив резултат, в случая следва субсидиарно да се приложат чл. 9, ал. 2 и чл. 18 от НСОРЗ, а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време. Тези разпоредби са приложими поради липса на специална уредба в ЗМВР и в посочените по-горе приложими за случая Наредби от 2016 г., 2018 г. и 2019 г. и доколкото в тези наредби е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване. При наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл. 188, ал.

2 ЗМВР към КТ /съгласно който, държавните служители, полагащи труд за времето между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ/ следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефицент е 1. 143. НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Нейното приложение може да се изключи в случай, че е налице специална правна уредба, която да дава в по-голяма степен защита на трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.