Решение № 462 от 24.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Плевен, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря А. Г. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500840 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1358/17.09.2025 г., постановено по гр. дело № 4860/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен са постановени мерки за закрила на основание чл.5 ал.1 от ЗЗДН, както следва:

Задължава на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, В. Б. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.Р. С.“ № , вх. *, ап. *, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН **********.

Забранява на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на В. Б. С., ЕГН ********** да приближава на по-малко от 50 /петдесет/ метра малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН **********, жилището му в с. ***, общ. Д.М., ул. „А. С.“ №*, както и училището на детето, за срок от 4 месеца, считано от *** г.

Забранява на основание чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН на В. Б. С., ЕГН ********** да осъществява контакт с малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 4 месеца, считано от *** г.

1

Като изключение от посочените забрани по чл.5 ал.1 т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, В. Б. С., ЕГН **********, следва да осъществява контакти с малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН ********** в рамките на два часа седмично - всяка сряда от 15:00 ч. до 17:00 ч. в ЦОП към Община - Плевен, в присъствието на психолог и без присъствие на бащата Д. Д. Д., ЕГН **********.

Да се издаде заповед за постановените мерки за закрила на основание чл.

15 ал. 2 от ЗЗДН.

Заповедта и решението, на основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на пострадалите лица и на ответника.

В случай на неизпълнение на заповедта, В. Б. С., ЕГН ********** да бъде задържана незабавно на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, В. Б. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П. Р. С.“ № , вх. *, ап. *, да заплати по сметка на ПлРС, държавна такса за производството в размер на 25,00 лв., както и 5,00 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.

Издадена е Заповед за защита № 46/17.09.2025 г. по гр. дело № 4860/2025 г. по описа на ПлРС.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от В. Б. С. чрез пълномощника й – адв. Е. М. от ПлАК, в която се изразява становище, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивницата твърди, че анализа на доказателствата не кореспондира със събраните по делото такива. Твърди, че с подадената молба с правно основание чл.4 от ЗЗДН и подписаната декларация по чл.9, ал.3 от ЗДДН от страна на молителя се твърдят обстоятелства, които не съдържат необходимите данни и описание на акт на домашно насилие. Твърди, че е преклудирано правото й на защита в първоинстанционното производство, като посочва, че в ГПК няма 3-дневен срок за представяне на доказателства, още повече когато по делото се следи за интереса на дете, като по дела за родителски права и домашно насилие няма пречка доказателства да се сочат по всяко време. Съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или 2 да допусне доказателствено искане, независимо, кога са направени, щом са от значение за установяване най-добрия интерес на децата. Твърди, че не са отчетени от съда и другите релевантни са спора факти, а именно: висящия процес за спор за родителски права между родителите, висящия процес пред ПлРС с правно основание чл.182 ал.2 от НК за неизпълнение на привременните мерки от страна на бащата, съдебно-психологическата експертиза по делото за родителските права, за която е посочено и в социалния доклад , че е налице родителско отчуждение спрямо майката, за което вина има бащата, както и манипулативното му въздействие спрямо детето и обстоятелство за омаловажаването на майката и нейното очерняне.

Въззивницата твърди, че е налице превратно тълкуване на свидетелските показания. Твърди, че не е отчетено обстоятелството, че 09.08 и 10.08 са единствените дати за нея, в които се вижда с детето насаме и то осъществени след мултидисциплинарна среща в ОДЗ и взето решение за това.

Твърди, че, въпреки наложеното изключение от посочените забрани по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, с наложените мерки дори и за четири месеца, вместо да се преодолява работата на институциите и майката с отчуждението на детето с майката, то това ще се задълбочи. Твърди, че е налице непълен и противоречив анализ на събраните доказателства, което води до неправилност на фактическите констатации, а оттам до незаконосъобразност на правните изводи.

Въззивницата твърди, че фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.4 от ЗЗДН са недоказани, като същите се подкрепят единствено от депозираната декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Твърди, че безспорно е доказано, че спрямо детето не е реализиран акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, същата да е осъществила такова поведение, което да попада под предметния обхват на чл.2 от ЗЗЛН. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява дали има извършено психическо насилие или друго спрямо детето на посочената дата.

Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли молбата с правно основание чл.4 от ЗЗДН, като неосноватена, ведно с произтичащите от това правни последици. Претендира направените по делото разноски.

3

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор /озаглавен възражения/ от въззиваемия Н. Д. Д. чрез назначения особен представител – адв. В. Д. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По отношение на твърдението във въззивната жалба за преклудиране на правото на защита на въззивницата, се изразява становище, че на В. С. е даден 3-дневен срок, в който да направи всичките си доказателствени искания по делото, като същата не се е възползвала от тази възможност, а такива прави едва в насроченото един месец по-късно съдебно заседание на 11.09.2025 г.

В писмения отговор се изразява становище, че първоинстанционното решение е изцяло съобразено със събраните гласни и писмени доказателства по делото. Твърди се, че е налице средно към тежко родителско отчуждаване на детето спрямо неговата майка, вследствие на негативните преживявания с свързани от контактите с нея. Твърди се, че

Относно твърдението във въззивната жалба, че с наложените мерки по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, вместо да се преодолява работата на институциите и майката с отчуждението на детето с майката, то това ще се задълбочи, в писмения отговор се посочва, че ЗЗДН е създаден с цел защита и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск. Законът няма за цел да преодолява отчуждението настъпило, в конкретния случай, между майката и детето, а да защити и да осигури подкрепа на пострадалото лице от насилника, като основната цел на това производство е да се санкционира противоправното действие от страна на един насилник към неговата жертва.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

4

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред Плевенски районен съд е постъпила молба с правно основание чл.4 от ЗЗДН от Д. Д. Д., ЕГН **********, като баща на малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН ********** срещу В. Б. С., ЕГН ********** - майка на детето, в която е посочено, че бащата упражнява родителските права върху детето по силата на решения по гр.д. 4891/2024 г. по описа на ПлРС и в.гр.с. № 416/2025 г. по описа на ПлОС. В молбата се твърди за извършени актове на домашно насилие на *** г., когато по време на личните контакти на майката с детето, същата насила го е откарала в собствената си квартира с влачене и дърпане от колата, след което е започнала да оказва психически тормоз върху детето и на *** г., когато ответницата е нарушила съдебно решение, задържала е детето в дома си, ударила го е в лицето и му е разбила носа. С молбата се прави искане да бъдат редуцирани срещите на детето и ответницата в защитена среда.

Приложена е Декларация от молителя Д. Д. Д. по чл.9 от ЗЗДН за изложените в молбата факти и обстоятелства, представляващи актове на домашно насилие, извършени на *** г. и *** г. от страна на В. Б. С..

Издадена е Заповед за незабавна защита № 81/*** г. по гр. дело № 4860/2025 г. по описа на Плевенски районен съд, с която са постановени мерки за закрила на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН, както следва: Задължава на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, В. Б. С., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН **********; Забранява на основание чл.5 ал.1 т. 3 от ЗЗДН на В. Б. С., ЕГН ********** да приближава на по-малко от 50 метра малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН **********, жилището му в с. ***, общ. Д.М., ул. „А. С.“ №*, както и училището на детето, до влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 5

4860/2025 г. по описа на ПлРС; Забранява на основани чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН на В. Б. С., ЕГН ********** да осъществява контакт с малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, до влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 4860/2025 г. по описа на ПлРС.

Издадена е Заповед за защита № 46/17.09.2025 г. по гр. дело № 4860/2025 г. по описа на Плевенски районен съд, с която са постановени мерки за защита на основание чл.5 ал.1 от ЗЗДН, както следва: Задължава на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН В. Б. С., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН **********; Забранява на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на В. Б. С., ЕГН ********** да приближава на по-малко от 50 метра малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН **********, жилището му в с. ***, общ. Д.М., ул. „Ал.С.“ №*, както и училището на детето за срок от четири месеца, считано от *** г.; Забранява на основание чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН на В. Б. С., ЕГН ********** да осъществява контакт с малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от четири месеца, считано от *** г.; Като изключение от посочените забрани по чл.5 ал.1 т.3 и т.4 от ЗЗДН, В. Б. С., ЕГН ********** следва да осъществява контакти с малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН **********, в рамките на два часа седмично – всяка сряда от 15:00 ч. до 17:00 ч. в ЦОП към Община - Плевен, в присъствието на психолог и без присъствие на бащата Д. Д. Д., ЕГН **********.