Решение № 3038 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3038 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. А.ОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. А.ОВА Административно наказателно дело № 20261110201990 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-4332-000030 от 14.01.2026г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя А. Р. Т., с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51,13 евро /100 лева/.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва. В подадената жалба се излагат доводи, че атакуваното НП е незаконосъобразно, доколкото жалбоподателят не използвал мобилния телефон, а единствено го бил държал.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован и се явява лично. В дадения ход на съдебните прения моли за отмяна НП, тъй като намира, че нарушението не е доказано.

Въззиваемата страна - началник сектор в СДВР, ОПП редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Представени са писмени бележки, в които се застъпват подробни съображения за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, като се прави искане за потвърждаването му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай че има такова.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против 1 акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 02.01.2026г. около 20:20 часа свидетелите В. Е. и Д. Ч., служители на ОПП СДВР, извършвали патрулна дейност със служебен автомобил като линеен контрол в гр. София по ул. Свети Наум с посока на движение от бул. Велчова Завера към бул. Черни връх. Двамата възприели как по същото време и на ул. Свети Наум срещу номер 23 жалбоподателят Т. управлява товарен автомобил ,,***'' с рег. номер ,,***'', като и двамата забелязали, че Т. използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете по време на движение с управляваното МПС. Служителите на ВМР се изравнили с управлявания от жалбоподателя автомобил и му подали светлинен и звуков сигнал, за да спре, на който той се подчинил, представил документи за самоличност и бил идентифициран.

На място свидетелят Е. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA3561211, от 02.01.2026г. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Ч. и в присъствието на Т., който получил екземпляр от същия срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били подадени възражения.

Въз основа на съставения акт издал процесното Наказателно постановление (НП) № 244332-000030 от 14.01.2026г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя А. Р. Т., с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51.13 евро /100 лева/ за извършено от него нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Е. и Ч., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: справка картон на водача, заповеди за компетентност, АУАН, докладни записки и други.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Същите се подкрепят от останалия доказателствен материал. От показанията на служителите на МВР Е. и Ч. се установяват съставомерните факти и начинът на извършване на проверката. Следва да бъде съобразено, че естеството на работа на свидетелите, изразяваща се в постоянен ежедневен контрол на движението по пътищата и съставяне на АУАН за извършени нарушения, констатирани от тях, логично се отразява на възможността да имат детайлен и ясен спомен за обстоятелства, реализирали се преди повече от две години от датата на разпита им. В случая свидетелите успяха да възстановят частичен спомен за начина на изпълнение на служебните им задължения – чрез патрулен автомобил, с който са се предвижвали, както и обстоятелството, че именно от него са възприели боравенето с мобилен телефон от страна на жалбоподателя по време на управление на МПС без устройство, позволяващо използването без участие на ръцете. Както бе посочено, напълно логично и житейски оправдано е спомените на 2 свидетелите да са недотам детайлни. Горепосочените свидетели възпроизведоха спомени за поведението на жалбоподателя и за извършеното нарушение, които не се оборват от други доказателствени източници, поради което този факт съдът намира за доказан.

Съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената сила на АУАН действително не е обвързваща за съда в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и Постановление № 10/1973 г., поради което в съдебната фазата тя се цени наред с всички останали доказателства. В този мисъл вж. Решение № 23815 от 14.06.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 2047/2026 г., Решение № 24818 от 19.06.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 4756/2026 г., Решение № 25726 от 25.06.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 4985/2026 г., Решение № 26145 от 29.06.2026 г. на АдмС София по адм. д. № 431/2026 г. и други. В случая свидетелите, служители на МВР, потвърждават написаното в АУАН, а и свидетелят Е. потвърди, че е възприел и той, и неговият колега Ч., че водачът използва мобилен телефон без съответното устройство, освобождаващо ръцете му, т.е. това, което е посочено в АУАН. Не са ангажирани никакви доказателства в обратната насока и съдът намира за доказано извършеното нарушение не само на базата на посочената разпоредба, а и въз основа на събраните гласни доказателствени средства.

Съдът изгради своите изводи и въз основа на приетите писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1, т.

4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, да е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин не е сторено и липсва посочване на правната квалификация на административното нарушение в НП.

На първо място в АУАН се сочи, че административното нарушение е извършено от жалбоподателя, като е посочено още, че на водача на МПС е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управлението му, позволяващо използването му без участие на ръцете му или чрез системата за комуникация и управление, с които МПС е оборудвано - нарушение на разпоредбата на чл. 104А от ЗдвП, докато в наказателното постановление е посочено, че по време на движение водачът използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете е нарушил разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Предвид това е налице 3 разминаване между посочените правни квалификации на административното нарушение в АУАН и НП, т.е. посочена е правна квалификация, която за първи път е предявена с процесното НП.

Всичко гореизложено води до извод, че не са спазени изискванията за законосъобразно протичане на административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган. Нарушаването на процесуалните правила, които се визират по-горе, представлява съществено нарушение, което няма как да бъде отстранено в съдебната фаза, нарушено е правото на защита на административнонаказаното лице, с оглед на което наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменен.

Мотивиран от гореизложените, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332- 000030 от 14.01.2026г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя А. Р. Т., с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на на 51,13 евро /100 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4