Решение № 55 от 19.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Плевен, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430103392 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Исковата молба е подадена от „Топлофикация Плевен” ЕАД представлявано от *** Й.В.В., против В. И. П. с ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на суми, както следва: главница в размер на 1252,78 лева за периода 01.04.2021г.

- 28.02.2023г. ведно със законната лихва от 19.04.2023г. до изплащане на сумата, и лихва върху главницата 133,95 лева, за периода 02.06.2021г. 05.04.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 2133/2023г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. РС Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ *** е ползвател на топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес: *** ***, ***, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и указанията на съда при връчване по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на 1 вземането по ч.гр.д. № 2133/2023г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

***, чрез назначения му особен представител, оспорва исковете относно пасивната легитимация в процеса. Оспорва приложените договори, като уточнява, че оспорва тяхното действие и причинно-следствената връзка между приложения нотариален акт и твърдяното задължение. Твърди, че не са събрани доказателства кой е ползвателя, съответно потребителя на ТЕ.

Счита, че фактът, че лицето не живее на адреса, изключва възможността той да е ползвател на ТЕ.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 19.04.2023г. „Топлофикация Плевен” АД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.

2133/2023г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1188/20.04.2023г. С тази заповед *** е осъден да заплати на ищеца, както следва: главница в размер на 1252,78 лева за периода 01.04.2021г. - 28.02.2023г., ведно със законната лихва от 19.04.2023г. до изплащане на сумата, и лихва върху главницата 133,95 лева, за периода 02.06.2021г. - 05.04.2023г., както и сумата 27.74 лв. за деловодни разноски и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и това е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за остатъка от вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, получавайки указанието на 17.05.2023г. и подавайки искова молба на 14.06.2023г.

Не е спорно по делото, а и видно от *** на ***, *** - В. И. П. е собственик на недвижимия имот на адрес ***, ***, на негово име е и партидата с ***, по която са приетите по делото извлечения за исковия период. С молба от 20.06.2001г., прилагайки нотариалния акт, обективиращ покупката на имота, *** е заявил пред ищеца, че желае да му бъде открита партида за плащане на отопление и топла вода. От извлечението по партида и приложените фактури за исковия период /в частта за просрочени задължения/ е видно, че претендираните главница и лихви не са заплатени до 20.04.2023г., след която дата вече е била издадена заповедта за изпълнение. От справката 2 извлечение по пера на претендираната от *** главница, се установява, че през периода от 01.04.2021г. - 28.02.2023г. е била начислена сума в общ размер на 1252.78 лв., която е за ТЕ за отопление с ИРУ – 103.30лв., за отопление без ИРУ – 181.82 лв., ТЕ, отдадена за сградна инсталация – 202.58лв., за Битово горещо водоснабдяване – 694.08лв. и за дялово разпределение - 71.00лв.

Обстоятелството, че имотът е топлофициран се установява от представените *** на адрес ***, *** и Д, и *** за дялово разпределената ТЕ между потребителите в сградата за срок от 10 години, както и споразумителния протокол от 24.09.2015г. между ищеца и топлинния счетоводител *** за извършване на разпределението в посочената сграда, и и предоставяне на данни на ищеца за фактуриране на изразходваната ТЕ.

Поради горното, съдът намира, че следва да признае за установено, че исковете за главница и лихва са дължими от ответника, доколкото той е собственик на топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за периода 01.04.2021г. - 28.02.2023г. Не е било необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата – ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а *** - като физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ. В случая дори са налице две насрещни изявления – молба от ответника за доставка и плащане на ТЕ и резолюция върху нея, поставена от представител на ищеца, които се приемат за сключен договор за доставка на ТЕ от 20.06.2001г., поради което неоснователни се явяват възраженията на представителя на ответника, че той не е потребител на ТЕ и клиент на ищеца.

Невъзможността да се връчат съдебни книжа на ответника по делото на 3 адреса на топлофицирания имот, на която се позовава особения представител, не е основание да се счете, че той фактически отсъства от имота, че не живее на този адрес, т.к. от подробната разбивка на елементите на главницата е видно, че имотът се отоплява както с уреди без ИРУ, така и с ИРУ, че ежемесечно в имота се ползва топла вода. Тежестта на доказване на плащането на главницата е на ответника, но в случая по делото не се представиха доказателства тя да е заплатена нито своевременно, нито след издаване на Заповедта за изпълнение. Поради горното, съдът намира, че претенцията за главница следва да бъде уважена, като основателна и доказана.

Съобразявайки чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /приложени към заповедното производство/, съдът установява, че вземането за всяко месечно потребление е станало изискуемо след изтичането на 30 дневен срок след изтичане на периода, за който задължението се отнася, поради което и претенцията за мораторни лихви се явява основателна и доказана.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат на 427.74лв. /27.74 лв. - заплатена държавна такса, минимума от 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лв. – възнаграждение за особен представител/. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на 77.74лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че В. И. П. с ЕГН ********** от ***, ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: главница в размер на 1252,78 лева за периода 01.04.2021г. - 28.02.2023г., ведно със законната лихва от 19.04.2023г. до изплащане на сумата, и лихва върху главницата 133,95 лева, за периода 02.06.2021г. - 05.04.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1188/20.04.2023г. по ч.гр.д. 2133/2023г. на ПлРС.

4

ОСЪЖДА В. И. П. с ЕГН ********** от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски по гр.д. 3392/2023г. в размер на 427.74лв. и по ч.гр.д. № 2133/2023г. на ПлРС, в размер на 77.74лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5