Решение № 19168 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19168 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110106935 по описа за 2026 година

Предявен е от ищеца „ИНВЕСТ ФИНАНС ЕНД БРОКЕРС“ ЕООД срещу ответника Д. - Е. А. К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 613,81 евро (1200 лева), представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № OL00005210/30.10.2019г. сключен между Д. Е. А. К. и „КРЕДИТО“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1691/2025г. по описа на РС Чирпан.

Ищецът „ИНВЕСТ ФИНАНС ЕНД БРОКЕРС“ ЕООД твърди, че вземането му произтича от сключен между "КРЕДИТО" ЕООД, в качеството му на кредитор и Д. Е.

А. К., в качеството му на кредитополучател, Договор за потребителски кредит № OL00005210/30.10.2019г., чрез електронна платформа на Credito.bg, за сумата от 1200,00 лева. Поддържа, че сумата е усвоена от длъжника, както и че срокът на договора е изтекъл на 30.05.2020г. До настоящият момент длъжникът не е изплатил нито една от договорените вноски. В допълнение посочва, че с Договор за цесия от 16.10.2024г. вземането е цедирано на ищеца "ИНВЕСТ ФИНАНС ЕНД БРОКЕРС" ЕООД, за което длъжникът е уведомен на 04.02.2025г. Моли за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по № 1691/2025г. по описа на РС - Чирпан, до заявения размер. Претендира сторените разноски.

Ответникът Д. Е. А. К. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца, както и подписването на твърдяния договор по електронен път. Оспорва надлежното си уведомяване за извършената цесия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

1

За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР ищецът следва да докаже следните правопораждащи факти: 1/ сключването на валиден договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние – договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, както и съдържанието на същия 2/ сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора); 3/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 4/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита – уговорен падеж; 5/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени и да е налице възможност на кредитополучателя да влияе върху договорното съдържание; 7/ както и размера на претенцията.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В настоящия случай по делото е представен индивидуален договор за потребителски кредит № OL00005210/30.10.2019г., погасителен план, стандартен европейски формуляр и ОУ към договора за потребителски кредит. Първата предпоставка за уважаване на претенцията е наличието на валидно облигационно отношение между ответника и ищеца, по което кредитодателят е изпълнил задълженията си.

Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК, това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.

5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. „стандартен европейски формуляр“ съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 – при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно 2 приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР се съдържа дефиниция на понятието „финансова услуга“, съгласно която това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните обстоятелства: изпълнил е задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2; получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

Съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ); преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) – т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио визуален запис. С оглед на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ следва извод, че законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не 3 е установено възникването на облигационно правоотношение между ответника и ищеца по действителен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. Това е така, тъй като в процесната хипотеза ищецът не установи в хода на процеса по реда на пълното и главно доказване, че е предоставил на заемателя необходимата преддоговорна информация, нито, че е получил неговото съгласие за сключване на договора. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора. Както се посочи, за доказване на електронни изявления се прилага специалният закон – ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Несъмнено сключеният по описания в исковата молба начин договор за кредит представлява електронен документ – предоставянето на интернет страницата на кредитора на договор за кредит и потвърждаването му от кредитополучателя чрез натискането на определен бутон представляват по естеството си електронни изявления (касае се до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ), с възможност за тяхното възпроизвеждане. Доколкото този документ безспорно не съдържа характеристиките на усъвършенстван или на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че той е подписан с обикновен електронен подпис – с оглед на това, че съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с техните индивидуализиращи данни. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, но само когато това е уговорено между страните, т.е. законът регламентира възможност по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен - така приетото в Решение № 53/06.01.2023 г. по в.гр.д. № 4221/2022 г. на СГС, III Б въззивен състав, и мн. др.