Определение № 2843 от 15.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2843 гр. София, 15.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20268002901730 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Синаница ВВ“ АД, което дружество има качеството на длъжника в производството по чл. 625 ТЗ, срещу решение № 264 от 26.05.2026 г., постановено по в.т.д. № 2/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15-състав, с което след отмяна на решение № 186 от 17.11.2025 г., постановено по т.д. № 218/2025 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, е отхвърлена молбата на кредитора „Джоко транс“ ЕООД по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Синаница ВВ“ АД.

Ответникът по касационната жалба. касация „Джоко транс“ ЕООД не е подал отговор на

Отговор на касационната жалба е подаден от „МЛМ - Консулт“ ЕООД, което дружество има качеството на кредитор на „Синаница ВВ“ АД по чл. 613а, ал. 2 ТЗ. В него се сочи, че касационната жалба е недопустима, защото длъжникът няма правен интерес да обжалва въззивното решение, с което е отхвърлена молбата за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и съобрази данните по делото, намира 1 следното:

Предмет на разглеждане по делото е подадена от кредитора „Джоко транс“ ЕООД молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Синаница ВВ“ АД. С решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ първоинстанционният съд е обявил неплатежоспособността на „Синаница ВВ“ АД, определил е началната й дата, открил е производство по несъстоятелност по отношение на това дружество и е назначил временен синдик. Това решение е обжалвано от „МЛМ - Консулт“ ЕООД - трето за производството лице по чл. 613а, ал.

2 ТЗ, което е кредитор на длъжника с вземане към него, обезпечено с ипотека, вписана в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. По подадената жалба е постановено решение, с което въззивният съд е отменил това на първата инстанция и вместо него е отхвърлил молбата на кредитора „Джоко транс“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Синаница ВВ“ АД.

В чл. 613а, ал. 1 ТЗ е предвидено, че постановените от окръжните съдилища решения за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ подлежат на обжалване по общия ред на ГПК в 7-дневен срок от вписването съответно обявяването в търговския регистър, като решенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от вписването им в търговския регистър. Общият ред по ГПК предвижда, че право на жалба срещу съдебно решение има само тази страна по делото, която има правен интерес от това. Правен интерес е налице тогава, когато постановеното решение е неблагоприятно за страната, тъй като засяга нейни права и интереси.

При подадена от кредитор молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ длъжникът участва в процеса като ответник.

Решението, с което съдът се произнася по основателността на тази молба, би засегнало правата на длъжника само когато тя е счетена за основателна и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, което има за последица ограничаване на правото му да извършва търговска дейност съгласно чл. 635 ТЗ. До накърняване на права и законни интереси на длъжника не се стига при постановяване на решение за отхвърляне на молбата на кредитора по чл. 625 ТЗ, поради което то е благоприятно за него. Решението, с което се отхвърля молба за откриване на производство по несъстоятелност, може да бъде неблагоприятно за длъжника само когато той е подал тази молба в изпълнение на задължението си по чл. 626, ал. 1 ТЗ, защото в този случай актът на съда няма да отговаря на направеното от него искане.

Делото пред първоинстанционния съд е образувано по молба на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Синаница ВВ“ АД, като в него не е приемана за съвместно разглеждане по реда на чл. 629, ал. 3 ТЗ молба 2 със същото искане, подадена от самия длъжник. Постановеното от въззивния съд решение, с което молбата на кредитора е отхвърлена, е благоприятно за длъжника, тъй като не води до накърняване на негови права и не касае заявено от него искане за откриването на производство по несъстоятелност. Това означава, че „Синаница ВВ“ АД няма правен интерес да обжалва този акт, поради което подадената от дружеството касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Ако този търговец счита, че е неплатежоспособен или свръхзадължен, поради което спрямо него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, той може да постигне този резултат като подаде молба до съда за това, което е легитимиран, а и е длъжен да направи в изпълнение на задължението си по чл. 626, ал.

1 ТЗ. Постановеното в настоящото производство въззивно решение не представлява пречка за сезиране на съда с такава молба, защото с него не се формира сила на пресъдено нещо по това дали по отношение на „Синаница ВВ“ АД е осъществено някое от основанията за откриване на производство по несъстоятелност. Те не са отречени от въззивния съд, тъй като молбата по чл. 625 ТЗ е отхвърлена поради липса на представени доказателства за съществуване на вземането, на което кредиторът основава активната си материалноправна легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност спрямо този търговец.

Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски се следват на ответника по касация „МЛМ - Консулт“ ЕООД, който е направил искане за присъждане на такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 евро. От приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, сключен между дружеството и адвоката, е видно, че в него е постигнато съгласие, че уговореното адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред касационния съд следва да се заплати по банков път. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, когато в договора за правна помощ е уговорено, че заплащането на адвокатското възнаграждение се извършва по банков път, този факт се доказва в процеса със съответните банкови документи. В производството обаче няма представени такива документи от ответника по касация, поради което фактът на заплащане на уговореното възнаграждение на упълномощения адвокат не е доказан. С оглед на това в полза на тази страна не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от „Синаница ВВ“ 3

АД срещу решение № 264 от 26.05.2026 г., постановено по в.т.д. № 2/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15-състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4