Решение № 1391 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100101732 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ– за осъждане на ответника да заплати на ищеца изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на пострадал от ПТП, реализирано с МПС, застраховано при ищеца, причинени виновно от ответника, ведно с лихви и разноски, тъй като към настъпване на ПТП виновният причинител е управлявал МПС след употреба на наркотици.

Ищецът твърди, че със застрахователна полица е застраховало МПС, с което е реализирано ПТП, при което са причинени вреди /имуществени и неимуществени/ на С.Б.. Вина за настъпването на инцидента имала ответницата В.

Г., която реализирала престъпление по чл.343, ал.3, б.а, вр.342, ал.1 от НК, а деянието е извършено след употреба на наркотично вещество – коноп.

С решение, постановено по гр.д.№ 664 от 2023г. на СГС, 18 състав, е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, а за имуществени – 1 324лева. Ищецът е осъден да заплати дължимите ДТ, разноски по делото и адв.възнаграждение.

Твърди се, че ищецът е заплатил в изпълнение на решението сумата от 60 601.86 лева. Въпреки отправената покана, причинителят на вредите – ответникът, не е възстановил на ищцовото дружество заплатеното застрахователно обезщетение.

1

Ответникът оспорва иска по размер. Представя доказателства за плащане на сумата от 41 324 лева, която съответства на диспозитива на съдебното решение.

Оспорва дължимостта на останалите плащания.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр.2 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на наркотици или други упойващи вещества. За да се ангажира отговорността на ответника следва да бъде установено наличието на деликтно правоотношение, във връзка с което да е ангажирана отговорността на застрахователя по гражданска отговорност, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, въз основа на валиден застрахователен договор и водачът да е управлявал МПС под въздействие на наркотици, които предпоставки в настоящия процес са установени.

Със споразумение, одобрено по НОХД 13801/2023г. на СРС, 121 състав, ответницата В. Г. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.а, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК – за това, че на 18.09.2022г. при управление на МПС нарушила правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 от ЗДвП, при което реализирала ПТП с пресичащата на пешеходна пътека С.Б., при което й причинила средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лява бедрена кост и счупване на лява лъчева кост, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество /установено по надлежния ред/.

Няма спор по делото, че към датата на ПТП, за управляваното от ответницата МПС е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ищцовото дружество – ЗД БУЛ ИНС АД, валидна към датата на ПТП.

С решение, постановено по гр.д.№ 664 от 2023г. на СГС, 18 състав, влязло в сила на 28.05.2024г., ищцовото дружество е осъдено да заплати на пострадалата при ПТП 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1 324 лева – обезщетение на имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 14.10.2022г. до окончателното плащане, както и 3 000 лева – адвокатско възнаграждение. С решението са присъдени и разноски за ДТ и заплатени от 2 бюджета на съда възнаграждения за ВЛ, възложени на ищцовото дружество. В производството ответницата В. Г. не е участвала.

Образувани са две изпълнителни дела, като на 01.07.2024г. ищцовото дружество е заплатило по тях суми в общ размер от 60 601.86 лева, включващи присъдените главници, дължимите лихви върху тях, както и разноските на взискателите в изпълнителните производства и дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ.

Предвид това, съдът приема предявения иск за доказан по основание.

Установено е по делото управление на МПС след употреба на наркотични вещества, застраховано при ответника, с което е реализирано ПТП, при което са причинени имуществени и неимуществени вреди, обезщетени от ищеца.

Последният има право да получи от виновния водач платеното обезщетение, ведно с лихви и разноски.

В резултат на ПТП на С.Б. застрахователят е изплатил обезщетение за неимуществени вреди от 41 324 лв., 9 080.86 лева – законна лихва върху него за периода от 14.10.2022г. до 19.06.2024г., както и 3 000 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено от застрахователя на процесуалния представител на пострадалата.

На 07.07.2025г. ответницата е превела по сметка на застрахователя сумата от 41 324 лева, с което е изпълнила задълженията си към него за възстановяване на сумите, заплатени като главници - обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, поради което тази сума не е дължима.

Недължима е и част от сумата от 9 080.86 лева – заплатена от застрахователя лихва върху присъдените главници за периода от 14.10.2022г. до 19.06.2024г.

На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.

496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за собствената си забава/ Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК/.

Предвид това, ответникът дължи на ищцовото дружество само сумата, съставляваща дължимата лихва за забава върху присъдените обезщетение за периода от датата на уведомяване на застрахователя до изтичане на срока за 3 произнасяне по претенцията. В случая претензията е заявена пред застраховятела на 14.10.2022г., произнасяне по нея няма, при което след 14.01.2023г. ищецът е изпаднал в забава и за периода след таза дата, деликвентът не дължи сумите, платени като лихва. Заплатените от ищеца лихви върху придсъдените обезщетения за периода 14.10.2022г. до 14.01.2023г. са в размер на 122.51 евро /239.60 лева/, изчислен при условията на чл.162 от ГПК с помощта на лехвен калкулатор на НАП. Претенцията за заплащане на лихви е основателна в този размер, в който следва да бъде уважена.

Дължими от ответницата са и извършените разходи на застрахователя в размер на 3 000 лева адвокатско възтаграждение. Същите са посочени изрично в чл.500 от КТ, заплатени са на пострадалия /за неговата защита по прекия му иск/ и подлежат на възстановяване от ответницата.

Извън обхвата на регресното право на застрахователя обаче остават извършените разноски в образуваните срещу него изпълнителни производства – разноските на взискателите в изпълнителните производства и дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ. В регресната претенция на застрахователя съобразно чл. 500, ал. 1 от КЗ са включени разноски за ликвидиране на щетата и присъдени разноски по преките искове на пострадалите от деликта лица, но не и разноските, които застрахователят е извършил в хода на образувани срещу него изпълнителни дела, тъй като отговорността за тези разноски е обусловена от собственото му поведение, свързано с липса на доброволно плащане при наличие на влязло в сила съдебно решение. Разноските в хода на изпълнителното дело не са включени в обема на регресната отговорност, поради което разноските по изпълнителните дела и такси дължими на ЧСИ по ТТР по ЗЧСИ не се дължат от ответника.

По изложените съображения, претенцията се явява основателна и доказана за размера от 3 239.60 лева, в който следва да бъде уважена. За разликата до 60 601.86 лева е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Ответникът дължи и законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, страните имат право на разноски.

Ищецът е извършил разходи в размер на 2 084.89 евро – за платени ДТ и адвокатско възнаграждение, намалено до размера от 1050 евро, предвид основателното възражение за неговата прекомерност, от които се присъждат – 114.45 евро, съразмерно на уважената част от исковете.

4

Ответникът е извършил разходи в размер на 1 022.58 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, от които се присъждат 967.91евро, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр.2 КЗ , В. Д. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к.********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер № 87, сумата от 1 656.38 евро – регресно вземане за лихви и разноски във връзка с изплатено застрахователно обезщетение на пострадалата С.В.Б. при реализирано ПТП на 18.09.2022 г. в гр.София., ведно със законна лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 30 985.23 евро.

ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к.********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер № 87, сумата от 114.45 евро – разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ.ИНС“ АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер № 87, да заплати на В. Д. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к.********, сумата от 967.91 евро – заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5