Решение № 217 от 09.09.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Сливница, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20241890100371 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10 от ЗПК, във вр. чл. 19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП от А. К. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Ю. Г. – САК, срещу „**“ ЕАД, ЕИК: ***.

Образувано е по искова молба от А. К. Н. срещу „**“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за прогласяване за недействителен на Договор за предоставяне на финансови услуги /кредит/ от разстояние № 2514138 от 01.02.2022 г., поради противоречието му с императивните изисквания на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Предявен е и евентуален иск за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 4 от договора, касаеща учредяване на поръчителство.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги /кредит/ от разстояние № 2514138 от 01.02.2022 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 350 /триста и петдесет/ лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40.00 % и ГПР – 49.03 %, който, според ищцовата страна, е немотивирано висок и противоречи на добрите нрави. Ищцовата страна счита, че в договора не е посочено как е формиран ГПР и какво включва същият, какви са условията за прилагането му, респективно, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, което води след себи си нищожност на целия договор. Наред с това счита, че уговорената в договора лихва 1 противоречи на добрите нрави, доколкото надхвърля трикратно размера на законната лихва и е необосновано висока. В условията на евентуалност, счита, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и клаузата на чл. 4, ал. 13 от договора за кредит, създаваща задължение за кредитополучателя да учреди поръчителство, с което да обезпечи задължението си.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който „**“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт **, е заявил, че оспорва предявените искове, като счита евентуалният иск за недопустим. В тази връзка твърди, че ищецът няма правен интерес от оспорване на тази клауза, а евентуално би имал такъв да оспорва договора, с който е учредено обезпечението в полза на ответника, доколкото именно в последния биха могли да бъдат уговорени задължения в негова тежест. По същество, по отношение на главния иск, се оспорва сключването на процесния договор за кредит, като се твърди, че дружеството не е предавало сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева на ищеца с основание Договор за предоставяне на финансови услуги /кредит/ от разстояние № 2514138 от 01.02.2022 г. В тази връзка се поддържа, че представеният договор не е бил подписан, а по делото не са представени доказателства за получаване на волеизявления от двете страни за съгласие за сключване на договора, а също и такива за предаване на заемната сума с основание посочения договор за кредит (доколкото същият е реален и усвояването на заема е част от фактическия състав за възникване на правоотношението). Сочи се, че ответникът не е изпращал на ищеца одобрение по чл. 3, раздел V от Общите условия към договори за потребителски кредит на „**“ ЕАД, т.е. представеният по делото договор е генериран във връзка с подадено от страна на ищеца искане за отпускане на кредит, но искането не е одобрено от ответника и съответно сумата не е предадена на ищеца.

Оспорва се наред с това, във връзка с процесния договор за кредит да е било учредено обезпечение, като се твърди, че не е сключен договор за предоставяне на поръчителство или договор за поръчителство.

В случай, че съдът счете, че е налице договор за кредит, то ответникът счита, че същият съдържа необходимата съобразно разпоредбата на чл. 11 ЗПК информация, като са били спазени изискванията на чл. 22 ЗПК. По отношение на ГЛП се твърди, че същият е част от ГПР и доколкото ГПР е бил съобразен с императивните разпоредби на ЗПК, касаещи неговият размер, то не са налице и основания за нищожност поради това, че уговореният годишен лихвен процент надхвърля три пъти законната лихва за периода. Оспорва се и твърдението, че е било задължително сключването на договор за предоставяне на поръчителство, в случай, че съдът приеме, че такъв въобще е бил сключен.

С оглед на горното моли съда да отхвърли предявения иск, като присъди 2 на ответника и сторените от него разноски в производството, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП.

Прави се искане от страна на ответника съдът да не присъжда адвокатско възнаграждение на ищцовата страна на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като оспорва ищецът да има качеството на материално затруднено лице.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен препис от Договор за потребителски кредит № 2514138 от 01.02.2022 г., със страни „**“ ЕАД, ЕИК *** и А. К. Н., ЕГН **********.

Съгласно чл. 1 кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в настоящия договор, под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от кредитора. В чл. 3 е предвидено, че след подписване на договора от кредитополучателя и при спазване на условията по т.III.3.1 от Общите условия, „**“ одобрява заявлението за кредит на база на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация по реда, предвиден в Общите условия. В чл. 16, ал. 5 от Договора е регламентирано, че, на основание чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, страните приемат, че ще подписват изявленията с обикновен електронен подпис, за какъвто могат да се считат техните имейл адреси, определени в договора, телефонни номера, IP адреси, потребителски имена и/или други данни в електронна форма.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която на 01.02.2022 г. е подадено заявление от А. К. Н., с ЕГН ********** в платформата на „**“ ЕАД за кредит за сумата от 350 /триста и петдесет/ лева главница за период от 30 /тридесет/ дни, като подаденото заявление не е одобрено от страна на „**“ ЕАД. Според вещото лице Л. Л., в системата на „**“ ЕАД няма нито отразен изходящ превод за сумата от 350 /триста и петдесет/ лева – главница по договор за кредит № 2514138/01.02.2022 г., нито постъпили плащания от страна на ищеца, по процесния договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и евентуален иск с правна 3 квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК.

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи изложените твърдения за недействителност на договора и оспорените клаузи. Ответникът следва да докаже валидно сключен договор за кредит, с валидно постигнати клаузи за възнаградителна лихва и учредяване на поръчителство.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител, като договорът се сключва по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Понятието „траен носител“ е дефинирано в § 1, т. 10 ДР на ЗПК, съгласно която това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай, съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя, чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в § 1, т. 1 ДР на ЗПФУР, съгласно която това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ – в § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за 4 предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 ЗПК, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора; за това доказване се прилага чл. 293 ТЗ, а в случаите на електронни изявления – ЗЕДЕУУ.

За установяване на валидно правоотношение между страните, следва да бъде доказан правопораждащият го факт, а именно: наличието на валидно сключен договор. За да се приеме, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемателя, така и волеизявление на заемодателя.

В настоящия случай по делото не се установи кредиторът да е обективирал по какъвто и да било начин волята си да сключи конкретния договор. Не може да се счита, че с изпращането на този договор на имейл адрес на ищеца ответникът е направил своето насрещно изявление да сключи договора. Съгласно чл. 16, ал. 3 от Договора, електронните изявления до кредитополучателя следва да бъдат отправяни чрез онлайн системата по ал. 2 или чрез електронна поща/e-mail, посочен в чл. 12, като на основание чл. 16, ал. 5 от Договора, изявленията се подписват с обикновен електронен подпис, какъвто е и имейл адресът, посочен в договора, който за кредитора е [email protected].

Твърдението на процесуалния представител на ищеца, че в чл. 3 от Общите условия било предвидено, че договорът се счита сключен под отлагателно условие, че „**“ ще одобри подаденото от кредитополучателя заявление и влиза в сила от момента на одобрението, се явява недоказано, доколкото по делото не са представени цитираните общи условия. Освен това, договорът не би могъл да се счита сключен между страните единствено с натискане на бутона „Вземи парите сега“ или по какъвто и да е начин, при едностранно подаване на заявка от ищеца, доколкото това би означавало, че кредиторът е поставен в облигационно отношение с кредитополучателя, без да е заявил своята воля да предостави на последния паричния заем и дори без да е проверил кредитоспособността му, което му е вменено като негово задължение по силата на чл. 16, ал. 1 ЗПК. Именно, за да прецени дали се обвърже с вече подписания от кредитополучателя договор (арг. 3 от Договора), кредиторът извършва тази проверка на кредитоспособността и идентификацията на заявителя по реда, предвиден в Общите условия и едва след тази проверка одобрява или не заявката, като договорът следва да се счита за сключен и подписан и от страна кредитора с изпращане на 5 потвърждение за одобрение чрез имейл, SMS или позвъняване, каквото обстоятелство не бе доказано в хода на настоящия процес.