Решение № 4459 от 17.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4459 гр. Пловдив, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330105003 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Р. Т. И. против „Вива Кредит“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 279, 76 лв. от Договор за паричен заем **** е нищожна като противоречащи на добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл.

11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба „Вива Кредит“ АД е предявил против Р. Т. И. насрещен осъдителен иск с правно основание 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 178 лв. – частичен от общото задължение в размер от 323, 44 лв., представляваща главница, дължима на основание Договор за паричен заем ****, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 28.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем ****, по силата на който в полза на ищцата – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 750 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 50, 05 %. Сочи, че с клаузата на чл. 4 от договора било установено задължение за 1 кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 279, 76 лв., платима на вноски, ведно с главницата и уговорената възнаградителна лихва съгласно погасителния план, което задължение било установено в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договора. Ищецът твърди, че е усвоил сумата по кредита, но счита, че не дължи плащане за неустойка, тъй като последната е уговорена при заобикаляне на правилото, установена в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, чрез предвиждане на задължение за заплащане на неустойка за кредитора се осигурява допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорната възнаградителна лихва. Излага съображения за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Твърди, че чрез въвеждането на задължение за заплащане на неустойка се въвежда още един сигурен източник на доход в полза на икономически по-силната страна. Поддържа, че неустойката не съответства на вредите от неизпълнението, като последната е договорена в размер представлява приблизително 50 % от заетата сума. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че исковата претенция е недопустима, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска, доколкото по договора не е начислено и претендирано задължение за неустойка. Счита, че исковата молба е нередовна, доколкото в последната не се съдържа ясно изложение на фактите и обстоятелствата, обуславящи предявяването на иска. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Счита за невярно соченото от ищеца, че неустойката е загубила присъщите си обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, доколкото последната е установена за обезщетяване на вредите, които изправната страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение. Счита, че задължението за заплащане на неустойка не следва да се включва в годишния процент на разходите, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК.

2

Позовава се на практиката на СЕС, съгласно която годишният процент на разходите се определя в момента, в който договора за кредит е сключен, а в случая задължението възниква в тридневен срок от сключване на договора и е разсрочено, за да бъде икономически по -поносимо за потребителя. Счита, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави, тъй като задължението за заплащането й не би възникнало при добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на потребителя. Счита, че неустойката е уговорена при съобразяване с основните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поддържа, че задължението за заплащане на неустойка е условно и зависи изцяло от поведението на потребителя, като последният разполага с възможност да се откаже от договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Вива Кредит“ АД твърди, че по силата на сключения между страните договор е предоставил на ответната страна заемната сума в размер от 750 лв. срещу насрещното задължение на последната да върне сумата от общо 919, 10 лв. на 26 равни двуседмични вноски от 35, 35 лв. Сочи, че падежът на задълженията е настъпил на 31.01.2025 г., като ищецът е заплатил сумата от общо 572 лв., с която са покрити частично задълженията за заплащане на главница и възнаградителна лихва, като е останало непогасено задължение за заплащане на главница от 323, 44 лв., от което претендира частично сумата от 178 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната искова молба – Р. Т. И., е депозирала отговор на насрещната искова молба. Твърди, че ответната страна дължи единствено сумата за главница по договора за потребителски кредит, като счита, че исковата претенция е основателно до размера на непогасената главница. Моли в полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски, доколкото наличието на неравноправни клауза в договора е дало повод за предявяване на главния иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата на неустойка на посочените в исковата молба основания, както и насрещни осъдителни искове 3 с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД..

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните е сключен Договор за паричен заем ****, по силата на който в полза на ищеца е предоставена в заем сумата от 750 лв., която е усвоена.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Р. Т. И. и „Вива Кредит“ ООД е сключен Договор за паричен заем * ****, сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на така сключения договор ответникът е предоставил на ищцата сумата от 750 лв. срещу насрещното задължение на ищцата – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 52 седмични погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 51, 49 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Длъжникът се е задължил да върне заемната сума, ведно с начислената възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на заявката или сумата в общ размер от 1 338, 74 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 50, 05 %.

В клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер от 419, 64 лв.

С разпоредбата на чл. 4 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, който да представи бележка от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните условия: поръчителство от едно физическо лице, което отговаря кумулативно па следните условия: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател.

4

Установено е, че обезпечението следва да бъде осигурено в срок от три дни от усвояване на сумата.

С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 279, 76 лв. на вноски, като в този случай размерът на дължимата вноска е от 62, 25 лв., а размерът на общото задължение от 1 618, 50 лв.

В договора е обективиран погасителен план, в който е установено, че падежът на първата погасителна вноска е на 15.02.2024 г., а на последната – на 30.01.2025 г.

При така установеното от фактическа страна следва да се пристъпи към разглеждане на предявения иск на първото, наведено от ищеца основание – установяване недействителността на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави.

В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за 279, 76 лв.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът 5 на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 19 от Договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.