Решение № 101 от 20.07.2023, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Берковица, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20221610100554 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 23 ал. 1 т. 1, 3 и 5 вр., чл. 21 ал. 1 т. 1 и т. 3 и чл.26 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) от ОБЩИНА Б. против Г. И. Б. с ЕГН ********** и .... с ЕИК ....

Ищецът Община Б. твърди, че е възложител по договор № ....г. за обществена поръчка с предмет „Реконструкция на част от площад „Йордан Радичков, намиращ се в ПИ .... по КККР на град Берковица и парк градина, намиращ се в ПИ .... по КККР на град Б.“. Договорът е сключен на основание чл. 112 от ЗОП след проведена обществена поръчка с изпълнителя .... ЕООД.

За изпълнение на дейностите по инвеститорски контрол и подписване на необходимите документи с заповед на Кмета е определена Г. И. Б., работеща по трудово правоотношение на длъжност Главен специалист „Строителство“ в общинската администрация. На 08.12.2021г. е съставен и подписан Констативен акт за установяване годността на строежа Акт образец 15. При извършена финансова инспекция на Община Б. е установена вреда на общината в размер на 58 481.52 лева, за което е издаден Акт за начет № ..... г. от Е.Н.Х. - държавен финансов инспектор от отдел Трети към дирекция 1

„Инскпеционна дейности“ на Агенция за държавна финансова инспекция.

Отговорност за причинената вреда следва да носи ответникът Г. И. Б. като лице по чл. 23 ал. 1 т. 3 от ЗДФИ солидарно с ответника ..... ЕООД като получател на плащането за актувани, но незаплатени СМР.

Ищецът моли ответниците в условията на солидарност да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 58 481.52 лева за причинената вреда от Г. И.

Б.. Моли също Г. И. Б. като причинител на вредата на основание чл. 26 от ЗДФИ да бъде осъдена да заплати на общината сумата от 2 631.69 лева – законна лихва за периода от 16.12.2021г. /датата на причиняване на вредата/ до 26.05.2022г., ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателното плащане. Претендира и разноските по делото.

Ответникът .... ЕООД в срока по чл. 131 от ГПК оспорва предявените искове като излага подробни съображения. Твърди, че не е настъпила претендираната вреда и оспорва констатациите в акта за начет за наличие на неизвършени, но актувани и приети СМР. Посочва също така, че ответникът Г. Б. не е лице по чл. 23 т. 3 от ЗДФИ и не следва да носи пълна имуществена отговорност. Счита, че в исковата молба липсват твърдения относно умишлени действия от Г. Б., поради което отговорността й е ангажирана незаконосъобразно. Посочва, че отговорността на изпълнителя е производна от тази на причинителя на вредата и поради незаконосъобразното ангажиране на пълната имуществена отговорност на Г. Б. неоснователен се явява и искът срещу .... ЕООД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Б. също оспорва иска. Твърди, че не е материално отговорно лице по смисъла на чл. 23 от ЗДФИ, тъй като никога не е упражнявала контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на Община Берковица и няма качеството отчетник.

Оспорва фактическите констатации в акта за начет – като посочва, че фонтанът, озеленяването и стената са видими за всички, поради което не са налице твърдените в акта за начет заплатени, но неизпълнени СМР. Излага подробни съображения и оспорвания по позициите СМР, посочени в акта за начет. Претендира разноски.

Като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства ищецът Община Б.

2 и ответникът .... ЕООД са страни по договор № ....г. за обществена поръчка с предмет „Реконструкция на част от площад „Йордан Радичков, намиращ се в ПИ .... по КККР на град Б. и парк градина, намиращ се в ПИ .... по КККР на град Б.“. Договорът е сключен на основание чл. 112 от ЗОП след проведена обществена поръчка с изпълнителя .... ЕООД. Съгласно чл. 6 от договора възложителят ще заплати за реално извършени СМР въз основа на заверени протоколи за извършени и подлежащи на заплащане количества СМР по единични цени съгласно офертата, неразделна част от настоящия договор. За извършени и подлежащи на разплащане ще се считат само тези видове работи, които са приети от инвеститорския контрол и са отразени в съответния протокол. Видно от посоченото в акта за начет /лист 173 от папката на ОС Монтана/ и приетите по делото писмени доказателства окончателна КСС, каквото е изискването на чл. 29 т. 1 от договора не е съставяна като вместо нея са подписани съставените на ....г. – 2 броя протоколи образец 19, от които единият е за действително извършените СМР към тази дата, определени в КСС към договора, а вторият /лист 233 от делото/, за допълнително възникналите по време на строителството СМР на основание издадената Заповед № .....г. на проектанта. В изпълнение на чл. 168 ал. 6 от ЗУТ на ....г. е изготвен окончателен доклад от строителния надзор „....“ ЕООД град С., с който е удостоверено, че строежът е изпълнен съгласно изискванията на ЗУТ.

Със Заповед № .... година на Д. З. К. - кмет на Община Берковица /лист 22 от папката на ОС Монтана/ на ответника Г. И. Б. на длъжност Главен специалист „Строителство“ към Дирекция Специализирана администрация в Общинска администрация град Б. е възложено да упражнява инвеститорски контрол на обект „Реконструкция на част от площад „Йордан Радичков", намиращ се в ПИ .... по КК на гр. Б. и парк градина, намиращ се в ПИ .... по КК на гр. Б." и да съгласува и подписва необходимите документи съгласно договор за изпълнение на СМР № .....г. С оглед възложените й задължения ответницата е подписала протоколи по извършване на строителството на обекта включително актове Образец 19.

След изпълнение на договора и извършване на плащанията със заповед № .... Директорът на Агенция „Държавна финансова инспекция“ /АДФИ/ възложил на Е.Н.Х. - държавен финансов инспектор от отдел Трети към 3 дирекция „Инскпеционна дейности“ на Агенция за държавна финансова инспекция да извърши финансова инспекция на Община Б. Финансовата инспекция е възложена на основание чл. 10 ал. 1 т. 3 и чл. 5 ал. 1 т. 5 от ЗДФИ във връзка с постановление от 27.01.2022г. по пр.пр. № 194/2022г. по описа на Специализирана прокуратура. Община Б. попада в обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл. 4 т. 1 от ЗДФИ.

Във връзка с извършената проверка на....г. е съставен процесният Акт за начет № .....г. от Е.Н.Х. - държавен финансов инспектор от отдел Трети към дирекция „Инскпеционна дейности“ на Агенция за държавна финансова инспекция. С акта за начет е установено, че на Община Б. е причинена вреда в размер на 58 481.52 лв. с ДДС, като върху така определения размер следва да бъде начислена и лихва за периода от 16.12.2021г. /датата на причиняване на вредата/ до 26.05.2022г., която възлиза на сумата от 2 631.69 лева. Според финансовия инспектор пълна имуществена отговорност за вредата следва да носят ответникът Г. И. Б. на основание чл.21, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл. 23, т. 3 вр. чл. 26 от ЗДФИ и в условията на солидарност ответникът С. К.

ЕООД на основание чл.21, ал.3 вр. чл.23, т.5 от ЗДФИ за получените без правно основание парични средства в размер на 58 481.52 лв. с ДДС. Актът за начет е издаден въз основа на експертно заключение, което е извършено от инж. К.С. При извършените замервания и съпоставката на констатираните като действително изпълнени СМР с отчетените като извършени такива в протокол/акт образец 19/14.11.2021г. и след анализа на представените протоколи и актове инж. К.С. е установила неизвършени, но актувани и приети от възложителя СМР, посочени в експертния анализ, на обща стойност 58 481.52 лв. с ДДС. Констатираните разлики за отделните видове строителни операции от КСС към процесния договор са описани подробно в акта за начет с рекапитулации по отделните позиции. Крайният извод в акта за начет е, че на ищеца е причинена вреда в посочения размер от 58 481.52 лв. с ДДС по вина на Г. И. Б.. Актът за начет е връчен на наказаните лица като в определения срок същите са представили писмени възражения, които са приети за неоснователни от финансовия инспектор.

В разпоредбата на чл. 43 от ППЗДФИ е посочено необходимото и задължително съдържание на акта за начет като съгласно чл. 44 ал. 1 от ППЗДФИ констатациите по акта за начет следва да бъдат документирани със 4 справки, таблици, съставени от финансовия инспектор, констативни протоколи, обясненията на задължените лица, заверени преписи или заверени копия от документи, заключения на вещи лица и др. Съгласно чл. 22 ал. 5 и чл. 44 ал. 4 от ППЗДФИ когато са изпълнени законовите изисквания относно съдържанието и редът за съставяне на акта за начет може да бъде приложена оборимата презумция, че фактическите констатации в акта за начет се считат истински до доказване на противното.

В настоящия случай между страните не се спори и няма въведени доводи за нарушения в процедурата при изготвяне на акта за начет и няма твърдения за липсващо съдържание в него. Поради това и видно от приетия акт за начет съдът приема за установено, че същият отговоря на изискванията по чл. 43 и чл. 44 ал. 1 от ППЗДФИ и може да се приложи оборимата презумция по чл. 22 ал. 5 от ЗДФИ. Актът е връчен на заинтересованите лица, които в срок са подали възражения. Възраженията са разгледани от финансовия инскектор и с мотивирано заключение от .....г. са приети за неоснователни. Като краен резултат от финансовата проверка е издаден процесният акт за начет.

Съдебната практика е непротиворечива относно факта, че фактическите констатации в акта се считат за истински до доказване на противното тоест редовно съставеният акт за начет като този в настоящото производство има обвързваща съда материална доказателствена сила относно фактическите констатации в него. По отношение на правните изводи на финансовия експерт съдът не е обвързан от възприетото от него.

Оборването на констатациите в акта за начет съобразно разпределната доказателствена тежест по делото е обратно и пълно като ответниците следва да установят, че установените факти в акта за начет не са се осъществили, тоест че няма неизвършени, но незаплатени СМР по всяка от позициите в акта за начет. В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са оспорили именно фактичеките констатации в акта за начет като твърдят, че не са налице неизвършени, но заплатени СМР. В тази връзка по делото е допусната и приета комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, по която вещите лица след запознаване с всички относими документи включително преглед на бетоновия дневник и втория допълнително представен протокол образец 19/14.11.2021г. /лист 165 от делото/ и извършен оглед на място, са 5 дали подробни заключения по всички спорни позиции на СМР, отразени в акта за начет. Вещите лица са дали крайно заключение за неизпълнени видове и количества СМР, включени в Акт обр. 19 от 14.11.2021г. /маркирани в зелено в експертизата/ на обща стойност 2 305,50 лв. В точка 2 са посочени констатирани Допълнително изпълнени СМР, невключени в Акт обр. 19 от 14.11.2021г. /маркирани в синьо в експертизата/ на обща стойност 2 074,78 лв.

Пълната имуществена отговорност по ЗДФИ се основава на отговорността за непозволено увреждане съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД като тя се търси за вреди, които са причинени противоправно и са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. В т.12 от задължитеното за съдилищата ППВС № 5/1955г. е прието, че фактическите констатации в ревизионния акт относно непозволеното деяние, причинната връзка между деянието и настъпилата щета, размерът на щетата и пр., се считат от съда за истински до доказване на противното, като ревизионният акт се ползва с пълна доказателствена сила относно тези факти до оборването му. Наред с това в Решение № 69/21.05.2012 г., постановено по гр.д. № 516/2011 г., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, пълната имуществена отговорност по реда на производството по финансови начети се търси за вреди, които са причинени противоправно и са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Увреждането следва да е установено при финансова инспекция, чиито констатации в акта за начет отразяват фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност. Съдържанието на акта за начет е определено от законодателя в чл.43, ал.2 ППЗДФИ, като в исковото производство съдът и сам квалифицира дали вредата е резултат от умисъл на дееца, или е от липси, или пък е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения /чл.21 ал.1 т.1-т.3 ЗДФИ/. Съобразно цитираната по-горе съдебна практика съдът не е обвързан от дадената в начетното производство правна квалификация по чл. 21 от ЗДФИ (решение № 69/21.05.2012г. на ВКС по гражданско дело № 516/2011г., ІV г.о.).

Разпечатката съдържа 27 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78ecc6cf-c7a1-431b-820a-0c15720f276a