Решение № 80 от 07.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Стара Загора, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20235501000385 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 661/17.07.2023г., постановено по гр.д. № 816/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърля предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, ЕИК 203670940 против Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр.*****, иск да се признае за установено по отношение на Д. И. Б. съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София за следните суми: сумата от 2957,70 лв. главница на „Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит №2290943, сумата от 123,98 лв. обезщетение за забава за периода 21.07.2021г. до 29.11.2022г., както и законна лихва върху главницата от 29.11.2022г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София против Д. И. Б. заповед от №2422/01.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №5413/2022г. по описа на СтРС.

Във въззивната жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” 1

ЕАД София са наведени подробни съображения, че решението е постановено при съществени нарушение на материалния и процесуалния закон. Направено е искане да се отмени първоинстанционнто решение изцяло и вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата Д. И. Б. оспорва оплакванията наведени във въззивната жалба. Моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано. Претендират се направените по делото разноски.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело №5413/2022г. по описа на РС Ст.Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение №2422/01.12.2022г., с която е разпоредил длъжникът Д. И. Б. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София следните суми: сумата от 2957,70 лв. главница, платена на „Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит №2290943, сумата от 123,98 лв. обезщетение за забава за периода 21.07.2021г. до 29.11.2022г., както и законна лихва върху главницата от 29.11.2022г. до окончателното плащане и разноски по делото - 61,63лв. държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

По делото са представени възпроизведени на хартиен носител електронни документи: договор за потребителски кредит № 2290943 от 30.09.2020г.; Общи условия на „Кредисимо” ЕАД; Приложение №1към договор за потребителски кредит№2290943/30.09.2020; Стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; договор за поръчителство от 30.09.2020г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай 2

Тръст“ ЕООД; договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2020г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Д. И. Б. с Приложение №1 към него.

Ищецът е частен правоприемник на кредитора „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и черпи правата си от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили възмездно на цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София свои ликвидни и изискуеми вземания, подробно индивидуализирани в Приложение към договора, между които и процесното вземане. Представено е и потвърждение по чл.99 ал.3 ЗЗД. Цедентите са е упълномощили цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. На ответника е изпратено уведомление изх.№УПЦ-П-КРС-АТ/2290943 от 13.04.2022г., като в приложеното известие за доставяне е отбелязано, че пратката е получена на 29.04.2022г. от майка Иванка Дойчева Ненкова.

Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, 3 както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.

1, т. 1 и т. 3).

В хода на въззивното производство е назначена съдебно-техническа експертиза,от чието заключение се установява ,че е отправено искане от заемателя за кандидатстване за потребителски кредит,който реално е получен от въззиваемата.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД , задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.

99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.;

Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.

В настоящия случай уведомлението изходящо от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е приложено към исковата молба на цесионера, поради което следва да се приеме, че е достигнало до длъжника и следователно цесията е надлежно съобщена съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Сключеният между "Кредисимо" АД и Д. И. Б. договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, 4 чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съдът намира, че в настоящия случай, чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита,

На първо място, при справка в Търговски регистър се установява, че "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона средства - обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР.

Следва да се посочи, че по Договора за предоставяне на поръчителство 5 в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо", за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. В случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното. Така срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, потребителят не е получил каквато и да било услуга. Чрез договора за поръчителство се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния. Крайната цел на договора за поръчителство не е да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, предвиждайки възнаграждение по него за поръчителя, заобикаляйки изискванията за максимален годишен процент на разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/.

Нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а в случая със сключването на договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е включено в ГПР.

В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.

Следователно, в настоящия случай ответницата не дължи възнаградителни лихви, както и възнаграждение за поръчителя, тъй като последното се явява "друг разход по кредита".

От заключението на съдебно - икономическата експертиза се установява, че размерът на главното вземане към датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК е 2957,70 лв.,поради което искът следва да се уважи до този размер ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане. Претенцията за възнаградителна лихва, следва да се отхвърли като неоснователна.