Определение № 114 от 03.07.2026, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. Асеновград, 03.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Г. Шейтанов като разгледа докладваното от И. Г. Шейтанов Частно наказателно дело № 20265310200382 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Съдът след като се запознати с приложените по делото материали установи следното: Досъдебното производство под формата на ДП № 275/2025 г. по описа на РУ Асеновград е образувано на 23.04.2025г., с оглед извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно затова, че на 23.04.2025 г., в село Патриарх Евтимово, община Асеновград, област Пловдив, при управление на МПС, са нарушени правилата за движение, като по непредпазливост е била причинена средна телесна повреда на П. А. Д., ЕГН: **********, изразяваща се във фрактура дясна подбедрица.

След извършване на съответните процесуално следствени действия свързани с оглед на местопроизшествие, разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, изготвяне на СМЕ и АвТЕ, на 11.09.2025г. разследващия орган е изпратил материалите по ДП № 275/2025 г. на наблюдаващия прокурор от РП Пловдив, ТО Първомай, с мнение за прекратяване на наказателното производство.

С постановление от 03.10.2025г. на прокурор от РП Пловдив, ТО Първомай, на основание чл.199, вр.243, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено.

Цитираното постановление е било обжалвано, като с Определение № 148 от 19.12.2025 г. по ЧНД № 831/2025 г. по описа на АРС, то е било отменено, делото върнато на прокурора, като са били дадени конкретни указания. Определението е влязло в сила на 13.01.2026г.

След извършване на указаните допълнителни следствени действия, на 27.03.2026г. разследващия орган е изпратил материалите по воденото ДП № 275/2025г. отново с мнение за прекратяване на наказателното производство.

С постановление от 02.04.2026г. на прокурор при РП Пловдив, ТО Първомай, на основание чл.199, и чл.243, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по делото отново е било прекратено.

1

В изготвеното постановление, прокурора е приел за безспорни следните обстоятелства:

На 23.04.2025 г., през деня (около 15:30 часа), св. * и съпругата му - св. *, тръгнали от е. Дълбок извор, обл. Пловдив за град Пловдив, като се придвижвали с лек автомобил марка ,,Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № РВ * СН. Автомобила се управлявал от св. *, като около 15:45 часа, те са намирали в село Патриарх Евтимово, област Пловдив. Намирайки се на улицата до адрес с № 46, * * управлявал автомобила със скорост около 39,53 км/ч. Същият видял, детска площадка, която се намирала в ляво от пътя, но не забелязал никого. От своя страна, св. *а също забелязала въпросната детска площадка, като докато преминавали покрай нея видяла с периферното си зрение дете - момиче, което бягало към пътя, след което го изгубила от поглед, а след около 2-3 секунди чула силен удар в автомобила управляван от съпруга й. В същото време, пострадалата - малолетната П. А. Д. се намирала в зелената площ, южно от южната граница на платното за движение на ул. „Патриарх Евтимий“ срещу № 46,като изчаквала преминаващите автомобили. В един момент пострадалата предприела пресичане на платното за движение на ул. „Патриарх Евтимий“, бягайки леко косо, в посока североизток, преминавайки през южната пътна лента и навлизайки северната лента, където по същото време се движел с св. * с управлявания от него автомобил.

Св. * * не могъл да реагира и я ударил с предния ляв край на предната броня, преден ляв фар и преден ляв калник на автомобила. При удара, детето паднало върху пътната настилка. На място пристигнали поЛ.йски служители, като впоследствие бил извършен оглед на местопроизшествие. На място бил извикан екип на Спешна помощ, като детето било откарано в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив. Водачът на лекия автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № РВ * СН бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство, при което пробата била отрицателна.

В постановлението е цитирано и заключението на извършената в хода на разследването СМЕ. От същото се установява, че при настъпилото ПТП на пострадалата - П. А. Д. е било причинено: 1) счупване в областта на шийката и тялото на дясна бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник за период повече от 30 дни, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК и 2) охлузвания по кожата на Л.то и двете коленни области и разкъсно-контузна рана в областта на дясна седалищна област, които травматични увреждания са довели до болка и страдание, т.е. леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

В постановлението са цитирани и заключенията на първоначално назначената в хода на разследването САвТЕ и допълнителна САвТЕ експертиза. От тях се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от св. * *, преди и по време на настъпване на ПТП е била около 39,53 км/ч и същата е била технически съобразена с конкретната пътна обстановка, пътните и атмосферни условия. Според заключението на експерта, водачът на л.а. - св. * * е нямал техническа възможност да предотврати настъпилото произшествие, чрез предприемане безопасно екстрено спиране или чрез извършване на спасителна маневра. Техническите причини, довели до настъпване на ПТП, според експертното заключение са били 1) пресичане косо на платното за движение, в участък без наличие на пешеходна пътека и в момент на движение на лекия автомобил по платното за движение от страна на пешеходеца П. А.

Д.; и 2) попадане на пешеходеца - П. Д. в опасната зона за спиране на лекия автомобил марка „ Форд ”, модел „Ескорт “, е рег. № РВ * СН, управляван от * и невъзможността на водача да предотврати удара.

2

В хода на разследването са били проведени разпити на всички установени лица, имащи отношение към случая, предмет на делото - както водача на лекия автомобил, участник в процесното пътно-транспортно произшествие, съпругата му, която е пътувала като пътник в автомобила, както и майката на пострадалата малолетна.

Посочените по-горе гласни доказателства обаче, според прокурора не установяват по несъмнен и категоричен механизма на процесното пътно-транспортно произшествие.

При така събраните по делото доказателства и след като постановлението на РП - Пловдив, ТО - Първомай от 03.10.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 275/ 2025 г. по описа на РУ - Асеновград, ОДМВР - Пловдив е било отменено е определение на Съда, разследването по същото /досъдебното производство/ е продължило, като е била назначена и извършена повторна автотехническа експертиза, с конкретно поставени на вещото Л. задачи.

След подробен анализ на данните и обстоятелствата по делото, вещото Л. е представило обосновано заключение, като същото в частта му „Анализ на изходните данни и обстоятелства по делото” е отразило изчерпателно на базата на какви данни от делото, с какви методи и до какви изводи е достигнало на така поставените задачи, и от което заключение се установява следното:

Според вещото Л., скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от св. * *, преди произшествието и в момента на удара е била около 35,78 км/ч., а тази на пешеходката П. А. Д. е била в долната граница на „бързо бягане“ и като стойност се равнява на около 10,8 км.ч.

Според експерта, от материалите по делото могат да бъдат оформени две хипотези относно това попаднало ли е пресичането на пешеходката в опасната зона на автомобила и имало ли е техническа възможност за предотвратяване на удара, чрез намаляване на скоростта или аварийно спиране:

Хипотеза 1: Ако се приеме, че опасността за водача, на лек автомобил „Форд“ е настъпила в момента на заставане на пешеходката в зелената площ, южно от южната граница на платното за движение, водача е имал възможност да предотврати произшествието, посредством екстрено спирани при движение с установената скорост от около 35,78 км/ч., тъй като в момента на спиране на пешеходката мястото на удара се е намирало извън опасната зона на автомобила и същия е имал пряка видимост към нея: и Ако се приеме, че опасността за водача на лек автомобил „Форд“ е настъпила в момента на заставане на пешеходката в зелената площ, южно от южната граница на платното за движение, водача е имал възможност да предотврати произшествието, и посредством комфортно или нормално спиране, тъй като в момента на спиране на пешеходката водача е имал възможност да спре автомобила преди мястото на удара;

Хипотеза 2: Ако се приеме, за момент на възникване на опасността навлизането на пешеходката на платното за движение водача на лек автомобил „Форд“ при движение с установената скорост от около 35,78 км/ч., не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, тъй като в момента на навлизане на пешеходката на платното за движение мястото на удара е попаднало в опасната зона на автомобила.

В заключението си, вещото Л. е определило техническите причини за настъпване на ПТП, като е посочило два възможни механизма на настъпване и развитие на произшествието, а именно:

1) Ако се приеме, че опасността за водача на лекия автомобил „Форд“ е настъпила в момента на заставане на пешеходката в зелената площ, южно от южната 3 граница на платното за движение:

Закъсняла реакция на водача на лек автомобил „Форд“ за предотвратяване н произшествието посредством екстрено спиране или комфортно/нормално намаляване на скоростта и безопасно пропускане;

Пешеходката е навлязла на платното за движение, в момент, когато това не е било безопасно, тъй като по него се е движил л.а. „Форд“, като не се е съобразила със скоростта на движение на автомобила и е попаднала в коридора му на движение (северната пътна лента), разчитайки на реакцията на водача за безопасно пропускане; и 2)Ако се приеме, че опасността за водача на лек автомобил „Форд“ е настъпила в момента на навлизане на пешеходката на платното за движение: Пешеходката П. А.

Д. е предприела пресичане на платното за движение в момент, когато това не е било безопасно, тъй като по него се е движил лек автомобил „Форд“ и е попаднала в опасната зона на автомобила, в резултат на което между тях е настъпил удар.

След като е изложил два възможни механизма на настъпване и развитие на ПТП (посочените по-горе), експерта не се е ангажирал категорично, коя е най-вероятната хипотеза за настъпването на произшествието.

От така събраните по делото гласни и писмени доказателства, прокурора е заключил, че към момента са събрани всички възможни доказателства, като липсват дори данни за наличие на каквито и да е други такива, които да не са били събрани и проверени в хода на разследването по настоящото, респективно - липсва процесуална възможност, която да не е била използвана за изясняването на спорните факти и обстоятелства. Въпреки това, механизмът на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие не е и не може да бъде безспорно установен, а оттам - не е и няма как да бъде безспорно и категорично доказано надлежно обвинението срещу водача на лекия автомобил - св. * *, участник в него, в престъплението, предмет на делото. Според изложеното, били събрани всички възможни доказателства, като в конкретния случай не може да бъде категорично потвърдена или отхвърлена някоя от наличните две хипотези подробно описани в заключението на извършената повторна авто-техническа експертиза, за възможния механизъм на настъпване на произшествието. Липсата на категорични доказателства за едната или другата хипотеза дава и основание за прекратяване на делото, а именно - като недоказано.

Против посоченото Постановление на РП Пловдив, ТО Първомай, е постъпила жалба от адв. И. Т. от АК Пловдив, в качеството му на повереник на А. П. Д., като майка и законен представител на малолетната пострадалата П. А. Д. от с. Искра, обл.

Пловдивска. Същата е била заведена с вх.№ 4997/25 от 11.06.2026г. на РП Пловдив, ТО Първомай. От обжалваното постановление се установява, че то е с дата от 02.04.2026г., като от разписката за връчване на майката на пострадалата се установява, че същото е било връчено на заинтересованата страна на 01.06.2026г. От пощенското клеймо на приложения плик с който жалбата е постъпила в ТО Първомай, се установява, че тя е била подадена на 08.06.2026г. Всичко това води до извода, че жалбата от 08.06.2026г. е подадена в срок. Предвид събраните по делото доказателства, то следва извода, че жалбоподателката П. А. Д. има качество на законен представител на пострадалата по смисъла на чл.74 и 75 от НПК и като такава има право и правен интерес да обжалва прокурорския акт. С жалбата и допълнението към нея от 19.06.2026г. се изразява несъгласие със становището на представителя на прокуратурата относно липсата на извършено престъпление и прекратяването на наказателното производство, като се иска отмяна на прокурорския акт и връщането на делото със задължителни указания 4 по прилагането на закона.