Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 18.07.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 12/2023
Вид
Решение № 86
Подписан
18.07.2024
В сила
18.04.2025
Състав
Ради Иванов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл.115 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.42 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.111, б. в, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.378 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.105 · Кодекс на международното частно право
  • чл.18 · Кодекс на международното частно право

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. С., 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20231800900012 по описа за 2023 година

Ищцата С. Д. П. с ЕГН********** гражданка на Република Г. с адрес гр.Л. ул.“Ареос“ №28, чрез пълномощника й адвокат М. Н. от САК е предявила срещу ЗК „Л.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ’’Симеоновско шосе” № 67 А, иск с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ - за плащане на сумата от 65 000,00лв.

/шестдесет и пет хиляди/лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на С.Г.Р., неин дядо, причинена при ПТП, възникнало на 15.02.2018г. в гр. К. между л.а. „Опел Кадет“ с рег.

№СА1421ВА, управляван от С.Г.Р. и застрахован при ответника и л.а. „Мерцедес“ модел „Ц320ЦДИ“ с рег. №С9999АК, управляван от Ц.М.Л., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 13.11.2020г. – датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя до окончателното изплащане на присъдената сума.

В исковата молба се твърди, че на 15.02.2018г., около 10:00 часа в гр. К., л.а. марка „Мeрцедес“ модел „Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА, управляван от Ц.М.Л., се е движил по ул.

„Славянска“ с посока на движение към ул. „Ломско шосе“, когато навлиза в лентата за насрещно движение и удря правилно движещия се в своята лента л.а. „Опел Кадет“ с peг.

№СА1421ВА, управляван от С.Г.Р. с ЕГН **********, при което същият бива отхвърлен назад спрямо първоначалната си посока на движение.

В резултат от сблъсъка на автомобилите, л.а. „Опел Кадет“ получил сериозни увреди.

Двигателят навлязъл в купето, което цялостно се деформирало с навлизане на вътре и усукване. Изместени били от местата предните седалки, кормилният вал навлязъл навътре и волана се счупил. Счупило се и предно обзорно стъкло. Деформирани били предния капак и тавана, носещите греди в предната част на автомобила и др.

1

В исковата молба се твърди, че единствената причина за настъпване на ПТП са били неправомерните действия на водача на л.а. „Мерцедес“ модел „Ц320 ЦДИ“ с peг.

№С9999НА, който навлизайки в насрещната лента за движение не е съобразил отстоянието на което се е движил л.а. „Опел“, поради което настъпило и процесното ПТП.

Местопроизшествието било посетено от компетентните органи - „ОПП“ при РУ-К. и бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който били описани обстоятелствата и причините за ПТП.

Срещу виновния водач било образувано досъдебно производство № 63/2018 по описа на РУ-К..

Наказателното производство приключило с влязла в сила присъда №25/22.11.2021г., постановена по НОХД №486/2021г. по описана Софийски окръжен съд.

След произшествието пострадалият Русев бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ в критично състояние. В следствие на удара при процесното ПТП получил множество телесни увреди, а именно: травматичен шок, гръдно-коремна контузия, контузия на бял дроб, наличие на кръв в коремната кухина в количество 600мл, разкъсване на слезка, счупване на дясно бедро, счупване на дясна подбедрица, счупване на горната част на лява мишнична кост, разкъсно-контузна рана на дясно коляно. От посочените травми настъпили усложнения, изразяващи се в наличие на кръв в дясна гръдна половина, остър респираторен дистрес синдром, остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Въпреки извършените в лечебното заведение множество животоспасяващи интервенции, на 22.02.2018г. настъпила смъртта на пострадалия С.Г.Р..

За това ищцата твърди, че С.Р. е починал вследствие на тежките травми и техните усложнения, понесени от процесното ПТП, реализирано по вина на водача на л.а.

„Мерцедес“ марка „Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА и че смъртта му е в пряка причинноследствена връзка с тежката съчетана травма и уврежданията, настъпили от нея.

В исковата молба се излага, че ищцата С. Д. П. е внучка на починалия С.Г.Р. и приела изключително болезнено загубата на своя дядо, а болката й от тази загуба не била отшумяла и до момента. Не можела да превъзмогне загубата и да се примири с факта, че най-близкия й човек е трябвало да си отиде без време и по толкова трагичен начин. Новината за смъртта на дядо й й причинила нестихващи душевни болки и страдания, каквито загубата на близък човек можела да причини. Осъзнавала, че живота има своя край, но не можела да приеме обстоятелствата при които това се е случило с нейния дядо.

За ищцата починалия С.Р. не е бил само дядо, но е бил възприеман от нея като баща.

Силната им връзка се зародила още в ранното й детство, поради настъпила трагедия в семейството им, а именно смъртта на по-малката й с две години от нея сестра. Родителите й, с които живеела в Република Г., поради изживения от сполетялата ги трагедия шок, не можели да полагат адекватни грижи за нея, за това съвсем малка ищцата била доведена в Б. при нейните баба и дядо и оставена на техните грижи. Дори след като семейството я прибрало, дядо й във всеки удобен момент и всички празници пътувал до Г. и оставал при 2 нея, а през ваканциите тя идвала при него в Б..

Ищцата С. Д. П. твърди, че през целия й съзнателен живот, дядо й С.Р. се е грижил за нея като родител. Активно участвал в отглеждането и възпитанието й. Всяко лято от първия ден на ваканцията, ищцата пристигала в Б.. Единствено в дома на дядо си се чувствала у дома. Когато трябвало да се прибира в Г. страдала и плачела и не искала да се разделя с дядо си. Това налагало той често да пътува до Г..

Твърди, че дядо й се стараел нищо да не й липсва и по никакъв начин отношението на родителите й, които страдали от загубата на сестра й, да не се отразява негативно върху развитието и нейната психика. Подкрепял я и я окуражавал, като не допускал отчуждеността на родителите й, която последвала след смъртта на сестра й и дистанцията, която без да искат създали с нея, да сломи духа й. Отношението му към нея било по-силно от обичта и грижата към собствено дете. А за ищцата дядо й бил семейния стожер, родителят, който й давал сигурност, подкрепа и разбиране.

Ищцата С. Д. П. твърди, че дядо й С.Г.Р. поемал всички разходи, свързани с пътуванията й до Б. и обратно. Изцяло на негова издръжка била и по време на престоите й в Б.. Поел средствата за храна в училищния стол. До последно не е спирал да я подпомага не само финансово, но и морално. Той бил човекът, на когото тя е можела да сподели всичко, без да се притеснява. Допринесъл много за изграждането на ценностната й система. От малка я научил на отговорност и на това да бъде самостоятелна. Въпреки разликата във възрастта за нея той бил най-добър приятел. Умеел да я изслушва, предразполага и да й даде съвет. Обичали да прекарват и свободното си време заедно, а когато се прибирала при родителите си в Г. му се обаждала всеки ден след училище.

Неговата всеотдайност и загриженост го правела още по-скъп и мил за ищцата. Бил е нейна стабилна и неизменна опора, на която се е осланяла през трудните моменти в своя живот.

За това, когато научила за инцидента, както и през дните, в които дядо й се борел за живота си в болницата и настъпилата му смърт била съкрушена. Не можела да приеме факта, че нейният най-скъп човек си е отишъл от този свят. С трагичната вест за смъртта му, целият й свят се срутил. Месеци тя е плачела неутешимо. Молела се случилото се да е сън.

Престанала да се храни, не можела да спи. Изолирала се за дълго. Заспивала с портрета му в леглото си. Загубата се отразила и на качеството на съня й. До ден днешен не можела да спи спокойно. Измъчвала се от това, че нямало какво да направи, за да промени случилото се, а дядо й не спирал да й липсва.

Психологическите последици от инцидента - изживения шок, болките и страданията, щели да съпътстват ищцата до края на живота й, а загубата на дядо й, като най - големият авторитет и най-близкият мъж в живота й никога нямало да бъде преодоляна.

На следващо място в исковата молба се твърди се, че към датата на ПТП по отношение на л.а. „Мерцедес“ модел „ Ц 320 ЦДИ“, peг. № С9999НА е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ЗК „Л.“ АД, със 3 срок на действие от 11.09.2017г. до 10.09.2018г., поради което се ангажира и отговорността на ответника.

На 10.09.2018г. ищцата С. Д. П. предявила доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, но и до момента от ответника не било определено или изплатено обезщетение.

Ето защо ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове срещу ответното дружество.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК„Л.“ АД, да й заплати сумата от по 65 000,00 /шестдесет и пет хиляди/лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на С.Г.Р., неин дядо, причинена при ПТП, възникнало на 15.02.2018г. в гр. К. между л.а. „Опел Кадет“ с рег. №СА1421ВА управляван от С.Г.Р. и застрахован при ответника л.а. „Мерцедес“ модел „Ц320ЦДИ“ с рег. №С9999АК, управляван от Ц.М.Л., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 13.11.2020г. – датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя до окончателното изплащане на присъдената сума, които суми да бъдат платени от ответника по посочените в и.м. банкова сметка на ищцата.

Претендира се присъждане и на направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Л.“ АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника ст. юрк. Р. Ч., с който се оспорва предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и размер.

Оспорват се всички твърдения наведени в исковата молба по основанието на предявения иск за неимуществени вреди.

На първо място се оспорва активната материално-правна легитимация на ищцата за предявяване на настоящата искова претенция: качеството й на трето увредено лице с право на обезвреда, както и че има материално притезание, основано на собствени права; наличието на родствена връзка между ищцата и пострадалия, с аргументи, че по делото не са представени годни писмени доказателства, удостоверяващи по безспорен начин, че лицата са роднини.

Твърди се, че от наведените в исковата молба фактически твърдения не се установявало, че отношенията между ищцата и дядо й са били особено близки, че житейската им връзка е била особено близка, различна от обичайното, поради което да следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт. Сочи се, че от представеното удостоверение за родствени връзки било видно, че ищцата има майка и баща, следователно и че е имало кой да полага грижи за нея.

Оспорват се твърденията за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищцата и пострадалия, които да са били прекъснати единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Твърди се, че в случая, не са наведени твърдения за юридически факти, определящи връзката между ищцата и пострадалия, които в достатъчна степен да обосновават да бъде 4 направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди само на най-близките на починалия.

Оспорват се всички твърдения в исковата молба, че за ищцата са били налични и е търпяла неимуществени вреди възникнали в причинна връзка с процесното ПТП, както и твърденията относно тяхното естество, проявление и периода, в който се твърди, че са търпени, извън нормалната евентуална реакция на скръб, с аргументи, че ищцата е била само на 10 /десет/ години към дата на инцидента, а не била посочена зрелостта й относно възприятие на случилото се.

Оспорват се и твърденията за наличие на отношения между ищцата и починалия й дядо, различни от нормално присъщите, които да са настъпили от особени житейски обстоятелства, обосноваващи изключение от общото правило, че обезщетение за неимуществени вреди, в случай на смърт, се дължи само на най-близките на починалия.