Решение № 4359 от 04.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4359 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110116168 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.30 от ЗН.

Ищцата Д. Ц. М. в исковата си молба излага, че родителите и Ц. И. Д. и Й. З. Д.а са били собственици в режим на СИО на недвижим имот-апартамент, придобит от тях чрез покупко-продажба на недвижим имот обективирана в нот.акт №5, том 4, рег.№5920, дело №592 от 21.09.2001г. на нотариус О.Ш., вписано е СВп-Варна вх.рег.№12466/21.09.2001г., Акт №102, том XXXIV, дело №8168, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-АПАРТАМЕНТ №1 с идентификатор ***.**.1, съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-30 от 19.06.2007г. на АГКК, с адм. гр.Варна, район "Владислав Варненчик", ***, находящ се в сграда с идентификатор ***.13, изградена в ПИ ***.80, с площ на самостоятелния обект от 91,37кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: на същия етаж- ***.13.28 и ***.13.2, под обекта-няма, над обекта- ***.13.4, ведно с прилежащото му избено помещение №1 с площ от 4,16кв.м., при граници по документ за собственост: коридор, изба на ап.№2, тревна площ, стълбище, както и 1,3343% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот върху който е изградена сградата.

На 12.12.2014г. баща й Ц. И. Д. починал, при което с майка й станали съсобственици на описания по-горе имот при квоти от ¾ ид.ч. за майката от които ½ ид.ч. по силата на извършената покупка и ¼ ид.ч. по силата на наследяване и ¼ ид.ч. за ишцата по силата на наследяване.

Приживе /на 12.07.2019г./ майката Й. Д.а е извършила дарение на собствените си ¾ ид.ч. от описания имот на племенницата си В. Т. И.-ответник по делото, за което е издаден НА №71, том 2, рег.№ 2221, дело 204 от 1

12.07.2019г., на нотариус

Д.

Б., вписан в

СВп-Варна с вх.рег.17748/12.07.2019г., акт №69, том XLIX, дело 10633, като си е запазила пожизнено право на ползване върху имота.

На 01.02.2024г. Й. З. Д.а починала.

Ищцата твърди, че към момента на настъпване на смъртта, майка й не е притежавала имущество, както и не е извършвала други дарения и/или завещания, както и, че е нямала задължения, поради което тя не е извършила приемане на наследството по опис.

Ищцата счита, че с така извършеното дарение от страна на майка й Й.

Д.а, е била накърнена запазената и част от наследството, която, пресметната по правилата на чл.29, ал.1 от ЗН се равнява на 1/2 дял от наследствената маса при хипотезата на един низходящ наследник по закон, когато наследодателят не е оставил преживял съпруг, като до извършване на дарението майка й е притежавала 3/4 ид.ч. от същия.

Моли се, съда да постанови решение с което да намали с ½ ид.ч., дарственото разпореждане, относно описания имот, извършено от майката Й.

З. Д.а, в полза на ответницата по иска, както и да се присъдят направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.

Ответницата В. Т. И. е подала отговор на искова молба в срок по реда на чл.131 от ГПК, като не оспорва, че е получила дарение от леля си Й., както и, че след смъртта и притежава в условия на съсобственост гореописания имот в следните пропорции – Д. М. (ищца по иска)= ½ ид.ч. и В. И. (ответница по иска) = ¾ ид.ч.

Оспорва твърдението на ищцата, че майка и Й. е нямала други имоти и, че не е правила други дарения.

Твърди, че през 2018г. е получила от леля си дарение на 1/20ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №***.24 по кадастрални регистри на с.Искър, общ.Вълчи дол, обл.Варна. Счита, че съобразно тълкувателно решение №3/2003 на ОСГК на ВКС, въз основа на което счита, че след като наследството не е прието по опис от ищцата в срока предвиден в чл.61 от ЗН, то искът се явява недопустим и производството следва да бъде прекратено.

Сочи, че ако съдът не приеме иска за недопустим, то следва да вземе предвид разпоредбата на чл.31, както и чл.12, ал.2 от ЗН и да се включат в наследствената маса двата описани по-горе имота, банкови влогове и други движими вещи и покъщнина оставени на ищцата след смъртта на майка, алтернативно желае в случай, че не се уважи възражението и за липса на активна материалноправна легитимация на иска моли намалението да започне от 1/20ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.24 с.Искър, Общ.Вълчи дол, Обл.Варна.

Моли, съда да приеме иска за неоснователен и недопустим, както и присъди сторените по делото съдебно– деловодни разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК,, приема за установено от фактическа страна следното :

По възражението на ответницата за недопустимост на иска поради липса на извършено приемане на наследството по опис съдът приема следното:

2

Нормата на чл.30, ал.1 от ЗН дава възможност на наследника с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл.30, ал.1 от ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл.28, ал.1 от ЗН. Чрез упражняване от наследника по закон на иска по чл.30, ал.1 ЗН се търси защита и се реализира субективното му потестативно право на възстановяване на накърнена запазена част от конкретно наследство в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания дарения или завещателни разпореждания.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН, съгласно която, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Под термина "наследници по закон" по чл.30, ал.2 от ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретен случай са призовани да наследяват, а не всички лица, указани в чл.5 - 10 от ЗН, независимо от това дали са призовани или не към наследяване (решение №28 от 02.04.1962г. по гр.д.№21/1962г. на ОСГК на ВКС).

Безспорно за надареният съществува процесуалната възможност, по предявен срещу него иск с правно основание чл.30 от ЗН, да направи възражение за неспазването на предвидения законов срок за приемане на наследството по опис или въобще за липсата на такова, с оглед разпоредбата н а чл.61 от ЗН. Следва да се има предвид, че дори наследникът да приеме наследството след изтичане на срока по чл.61 от ЗН, той губи своето право да стори това по опис, каквато възможност законодателят е ограничил със срок, с всички неблагоприятни за него правни последици - така и решение № 135 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 1482/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН, когато наследник упражнява своето право да иска намаляване на дарение до размера на запазената си част от наследството спрямо лица, които не са наследници по закон /призовани да наследят, с оглед задължителната съдебна практика, отразена в ТР №1/2005г. на ОСГК на ВКС/, то той следва да е приел наследството по опис.

Съгласно чл.1 ЗН наследството се открИ. в момента на смъртта. Към този момент се преценява и кои лица от посочените в чл.5 до чл.10 от ЗН са призовани да наследят починалия, а съответно и дали заветник или надарен е наследник по закон /ТР №1 от 04.02.2005г. по т.д.№1/2005г. на ОСГК на ВКС/.

В случаите, когато заветник или надарен не е призован към наследяване към момента на открИ.не на наследството и за преценка дали разпореждането накърнява запазената част на лице по чл.28, ал.1 от ЗН и е необходимо формиране на наследствена маса по чл.31 от ЗН, е необходимо наследството да се прието по опис.

При настоящия случай ответната страна е ангажирала доказателства установяващи, че наследодателката й към момента на открИ.не на наследството е притежавала движими вещи, както и че през 2018г е извършила продажба и дарение в полза на ответницата на недвижими имоти.

3

Съгласно изявлението в представеният нот.акт 71, т. II, рег.№221, д.№204 от 2019г. наследодателката Й. З.Д.а при извършване на дарственото разпореждане в полза на ответницата си е запазила правото на ползване върху имота пожизнено. От друга страна от даденото заключение на вещото лице по СОцЕ се установява, че в същия имот то е установило наличието на климатик, хладилник, телевизор, бойлер и др. движими вещи всички произведени в периода 2010-2016г. При това положение като се вземат предвид, че при извършване на дарението на апартамента дарителката и наследодателка на ищцата си е запазила правото си на ползване, че в имота са намерени вещи и същите са произведени преди датата на дарението съдът намира, че тези вещи са били собствени на дарителката и са представлявали наследствена маса чието наличие изисква извършване на приемане на наследството по описа съгласно чл.61 от ЗН. Предвид изложеното съдът стига до извода, че защитното твърдение на ищцата, че наследодателката и не е имала друго имущество към момента на открИ.не на наследството и поради това приемане по опис не се е налагало е оборено. В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.

Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото на призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя право от закона на част от наследственото имущество.

По изложените съображения съставът приема, че при настоящият случай приемането по опис на наследството оставено от Й. З. Дончева е било възможно, като липсата на същото се явява отсъствие на необходима за основателност на претенцията задължителна положителна материалноправна предпоставка и искът следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на иска и направеното искане ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата от 2 627лв. сторени по делото разноски.

Воден от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Ц. М. ЕГН********** от гр.Варна, *** против В. Т. И. ЕГН********** от гр.Варна, *** с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане обективирано в нот.акт №71, т.ІІ, рег.№2221, нот.д.№204/2019г. по силата на което Й. З. Д.а ЕГН********** наследодателка на ищцата е дарила на ответницата собствените си ¾ ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-АПАРТАМЕНТ №1 с идентификатор ***.**.1, съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-30 от 19.06.2007г. на АГКК, с адм. гр.Варна, район "Владислав Варненчик", ***, находящ се в сграда с идентификатор ***.13, изградена в ПИ ***.80, с площ на самостоятелния обект от 91,37кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при 4 граници: на същия етаж-***.13.28 и ***.13.2, под обекта-няма, над обекта***.13.4, ведно с прилежащото му избено помещение №1 с площ от 4,16кв.м., при граници по документ за собственост: коридор, изба на ап.№2, тревна площ, стълбище, както и 1,3343% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот върху който е изградена сградата.

ОСЪЖДА Д. Ц. М. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на В. Т.

И . ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 2 627лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5