Решение № 6392 от 25.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6392 гр. С., 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110131218 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. И. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. М., с която срещу „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********** са предявени иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП, чл. 33, ал. 1 ЗПК и иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.6 от Договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 от 30.12.2021 г., сключен между страните, както и на т. 9 от Анекс към Договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 по Транш с пореден № 300682 от 08.02.2022 г., в който е уговорен размер на неустойката.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние № 300203, съгласно който получил заемна сума в размер на 200 лв. В чл. 6.1. – 6.5. от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, с доход не по-малко от 1500 лв. или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 6.6 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срокa по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищецът твърди, че му е начислена неустойка съгласно посочената клауза, като видно от справка от ЦКР, за заем от 200 лв. следва да върне в срок от 6 месеца сумата от 242,46 лв., от което се получава, че ГПР е в размер на 96,58 % (двойно над допустимото съгласно ЗПК), а ГЛП е в размер на 69,53 %.

Според ищеца така уговорената клауза за неустойка – чл. 6.6 от договора за паричен заем е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – поради неспазване на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – 1 поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка твърди, че не е могъл да влияе върху клаузите на договора, тъй като се касае за еднотипни договори, в случая на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, неустойката накърнява добрите нрави, тъй като няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, с което се излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се цели единствено постигане на неоснователно обогатяване - в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, което противоречи с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че непредоставянето на обещаното с договора обезпечение е основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но не и за начисляване на неустойка. Ищецът твърди, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗПК, както и е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД оспорва иска като неоснователен. Посочва, че на 08.02.2022 г. между страните е бил сключен Анекс № 300682 към Договор за кредит № 300203, като заемната сума от 200 лв. е била предоставена в брой на 08.02.2022 г., като е уговорена лихва в размер на 17,36 лв., погасяването се извършва на 4 равни месечни вноски в размер на всяка от тях – 54,34 лв., съгласно приложен към договора погасителен план. Излага, че преди сключване на съглашението на ищеца е предоставена информация под формата на стандартен европейски формуляр и той се е съгласил с така уговорената неустойка. Оспорва да е налице нищожност на процесната клауза, като поддържа, че в ГПР са включени всички разходи към момента на сключване на договора, а уговорената неустоечна клауза е във връзка с неизпълнение на договора и същата на основание чл. 19, ал. 3 ЗПК не следва да бъде включвана в ГПР. Освен това неустойката се начислява само за периоди, в които не е предоставено обезпечение, като кредитополучателят сам се е съгласил с това. Според ответника неустойката и нейният размер съответстват на обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката. В случая се касае за високо рисков кредит, клаузата е ясно и точно формулирана, индивидуално уговорена е, цели гарантиране на възможността кредиторът да събере вземането си впоследствие. Ограничението за размера на обезщетението по чл. 33, ал. 2 ЗПК се прилага единствено при забава за парични плащания, но не и по отношение на размера на обезщетението за неизпълнение на други задължения на кредитополучателя, предвидени в договора за кредит. В заключение сочи, че клаузата за неустойка е действителна – не противоречи на закона и на добрите нрави. При тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото договор за 2 потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 , че на 30.12.2021 г. страните са сключили договор за потребителски кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит съгласно спецификацията на кредитните продукти на „А.Т.Е.Г.“ АД в размер на 200 лв., договорът е сключен за срок от една година, с възможност за автоматичното му продължаване с допълнителна една година при условията, посочени в чл. 3.1, уговорен е ГЛП - в размер на 41 %, ГПР – в размер на 49,62 %.

В чл. 6 от договора страните са уговорили, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение – банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита – 217,36 лв., със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора; или поръчителство на две физически лица, които следва да отговарят на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв., да бъдат лица над 20 годишна възраст, да работят по безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от ‚Редовен“. В чл. 6.6 от договора страните са предвидили заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди обезпечение, за всеки период, за който не е предоставил обезпечение, в размер, който е изрично посочен в погасителния план към сътветния транш по кредита – 100,48 лв., която неустойка се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

По делото е приет и Анекс към договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 по Транш с пореден № 300682, сключен на 08.02.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца транш по кредита в размер на 200 лв., със срок на погасяване – 4 месеца, размер на погасителната вноска – 54,34 лв., брой погасителни вноски – 4, лихва за ползване на новия транш – 17,36 лв., ГПР – 49,62 %, в т. 9 е посочен размер на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение по чл. 6.6 от договора за кредит – 0,84 лв. средно на ден или 100,48 лв. за целия срок на погасяване на транша по кредита, като е уговорено, че общият размер на всички суми, дължими от кредитополучателя при неизпълнение е в размер на 467,84 лв. (с включени такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения).

По делото не е спорно, а и се установява от приетата разписка за получаване в брой на сума по заема съгласно договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203, че на 08.02.2022 г. ищецът е получил в брой сумата от 200 лв., представляваща транш по кредита с пореден № 300682 съгласно подписания между страните договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203.

По делото е приет погасителен план към договор за потребителски кредит на транш по 3 кредита № 300682, с предоставена сума – 200 лв., срок на транша – до 08.06.2022 г., размер на вноската – 54,34 лв., брой погасителни вноски – 4, договорна лихва – 17,36 лв., неустойка – 100,48 лв., или общо 317,84 лв., като сумата за неустойка е включена в погасителния план и разпределена към месечните погасителни вноски в размер от по 25,12 лв.

По делото са представени и всички приложения към договора за заем – искане за увояване на нов транш по договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 от 30.12.2021 г. от 08.02.2022 г. – в размер на 200 лв., със срок на погасяване – 4 месеца, размер на погасителната вноска – 54,34 лв., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 3 ЗПК и общи условия към договора за потребителски кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП, чл. 33, ал. 1 ЗПК и евентуален установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.6 от Договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 от 30.12.2021 г., сключен между страните, както и на т. 9 от Анекс към Договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 по Транш с пореден № 300682 от 08.02.2022 г., в който е уговорен размер на неустойката.

Kогато искът е за прогласяване недействителност на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към полеките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).

С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесните клаузи, съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание – нищожност поради нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11 ЗПК.

Сключеният между ищеца и „А.Т.Е.Г.“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за 4 доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.