Решение № 2488 от 20.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2488 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20225330117760 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването .

С решение № ......., постановено по гр. дело № ......... поправено с решение № ......... по описа на РС – гр. Пловдив, XIII състав, е допусната делба между страните по делото на съсобствен помежду им жилищен имот – апартамент, находящ се в гр. П...., ул. „Б.......... заснет в КККР на града като СОС с идентификатор № .......... Решението е влязло в законна сила.

Що се касае до способа за извършване на делбата, съделителите Д. и В.

П.и са заявили, че желаят делба по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК като жилището им се възложи в дял.

Съделителката И. П. е заявила, че желае жилището да се възложи на нея в дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, тъй като при откриване на наследството на наследодателя й Г. П. е живяла в имота и не притежава друго жилище.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно начина на извършване на делбата:

Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в закона способи: чрез възлагане на неподеляемо жилище, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие (чл. 352 от 1

ГПК), а в случай че имотът е неподеляем и не може да се възложи никому от съделителите - чрез изнасяне на имота на публичн продан (чл. 348 от ГПК) .

За поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, а пазарната му цена е в размер на 195 570 лева.

В случая са предявени претенции за възлагане на имота – неподеляемо жилище, по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК. На първо място следва да се разгледа въпросът за тяхната основателност.

За да бъде уважена претенция на съделител с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, е необходимо да са налице едновременно следните предпоставки: 1) съсобствеността между страните да е възникнала от наследяване, 2) да е допусната делбата на неподеляемо жилище, 3) претендиращият съделител да е живял в жилището към момента на откриване на наследството (т. е. към момента на смъртта на наследодателя по арг. от чл. 1 от ЗН, и 4) претендиращият съделител да не притежава друго жилище.

Във връзка с възлагателната претенция на съделителката И. П. са събрани писмени и гласни доказателства: представена е декларация от г-жа П., че не притежава друго жилище, изявлението в която не е оспорено от насрещната страна. Разпитани са свидетели и на двете страни – К.... Н...........и Г. Д., чиито показания си кореспондират за релевантните факти, а именно – че преди смъртта на наследодателя на И. – Г., двамата дълго и трайно са живели в процесното жилище до смъртта му, респ. че в момента на откриване на наследството му тя е живяла в имота, като го е напуснала известно време след това.

Без значение е дали И. П. живее под наем или при заем за послужване в друго жилище, което не притежава в собственост. Това, което има значение за способа за извършване на делбата в конкретния случай, е дали е налице и последният елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК – съсобствеността върху допуснатия до делба неподеляем жилищен имот да е възникнала само от наследяване.

Налице е задължителна съдебна практика – т. 8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, която не е загубила силата си и при действието на новия ГПК, съгласно която извършването на делбата по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), идентичен с чл. 349, ал. 2 от ГПК (нов), е недопустимо, ако съсобствеността е комбинирана – ако е възникнала не само от наследяване, а и чрез друг придобивен способ. В случая се касае именно до хипотеза на комбинирана съсобственост между съделителите: И. П. е придобила своята ½ ид. част от процесното жилище по наследство от своя покоен с....Г. П., поч. на ........, а Д. и В. П.и са придобили притежаваната от тях в режим на СИО ½ ид. част от другите двама наследници на покойния – родителите му С.... и Б....

П...., чрез сделка (договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на дял от недвижим имот).

2

Вярно е, че след приемане на тълкувателното решение за делбата от 2004 г. съдебната практика е развила неговите постановки като изрично е приела, че комбинирана съсобственост не е налице, когато се касае до извършени сделки с наследствените имоти между наследниците, включително и когато някой от тях е бил в брак и съпругът му придобива права върху наследственото имущество по силата на закона (решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. дело № 1100/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. дело № 572/2012 г. на ВКС, I г.о.). В настоящия случай обаче нито едно от разглежданите изключения не е налице – действително, Д. П. е б........ на покойния Г. П., но той не е призован към наследяването му, защото р.... С.... и Б... са наследници от предходен ред (чл. 6 от ЗН), които изключват брата като наследник от следващ ред (чл. 8 от ЗН). Към момента, в който Д. П. и с.... В... придобили дял в делбения имот, същите са се явявали външни за наследството лица. Предвид изложеното, следва несъмнен извод, че съсобствеността между страните по делото е комбинирана, което съгласно посочената задължителна практика, изключва възможността делбата да се извърши чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.

По горните съображения претенцията за възлагане на И. П. е неоснователна. Аналогично, невъзможно е по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК имотът да се възложи и на другите съделители – Д. и В. П....., по което искане, впрочем, не са събрани и никакви относими доказателства (ирелевантно за способа за извършване на делбата е кой е заплащал данъците за имота и кой живее на първия етаж от къщата, който не е предмет на делото). Дори да се приеме, че квалификацията на тяхното искане е по чл. 353 от ГПК, то предвид обстоятелството, че предмет на делба е само един неподеляем недвижим имот, разпределение по реда на цитираната разпоредба е явно невъзможно да се извърши.

Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че е невъзможно снабдяване на страните с реален дял от делбеното имущество и делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан (чл. 348 от ГПК).

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността дела му.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК следния допуснат до делба недвижим имот:

3

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ............по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ..........., последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от ............., адрес на имота: гр. П....., район „З...”, ул. „Б..........., който самостоятелен обект се намира на етаж ...... в сградата с идентификатор ........., и е с предназначение: жилище – апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ:

101,47 кв. м., ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: .........; над обекта - няма; стар идентификатор: няма, ведно със съответните идеални части от правото на строеж.

Съдебната делба е допусната при квоти: 2/4 идеални части в режим на СИО за Д. Б. П., ЕГН: **********, и В. Г. П., ЕГН: **********, и 2/4 идеални части за И. И. П., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН: **********, и В. Г. П., ЕГН: ********** , да заплатят в полза на бюджета по сметка на РС – гр. Пловдив, парична сума в размер на 3911,40 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета по сметка на РС – гр. Пловдив, парична сума в размер на 3911,40 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4