Решение № 137 от 11.12.2023, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 138

Разград, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Разград - II състав, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ИВА

КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА

КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело №

122 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от ДОПК

Образувано е по жалба на „Диана“ ЕООД, гр. Кубрат, ЕИК ******** подадена чрез адвокат Д. И., против

Ревизионен акт (РА) № Р-030017220005164-091-001/ 22.02.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, частично потвърден с Решение № 67/ 19.05.2023 г. на директора на Дирекция

„ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който е определен допълнителен данък по ЗКПО за 2019 г. и 2020 г. в размер на 12 748, 83 лв. и лихва в размер на 3 448, 32 лв., както и задължения по ЗДДС в размер на 27 376, 06 лв. и лихва в размер на 8 776, 50 лв.

В жалбата се твърди, че оспореният ревизионен акт е нищожен, като издаден от лице без материална компетентност, в резултат на ненадлежно възложена ревизия, при неспазване изискванията на форма, с оглед липсата на валидни квалифицирани подписи във всички електронни документи.

Излагат се доводи и за незаконосъобразност на РА поради допуснати съществени нарушения на процесуалните норми на ДОПК и противоречие с материалния закон. С оглед на това се иска от съда да обяви оспорения акт за нищожен, алтернативно да го отмени като незаконосъобразен, ведно с произтичащите от това законови последици.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

І. По допустимостта на жалбата.

РА е обжалван от „Диана“ ЕООД, гр. Кубрат по административен ред и с Решение № 67/ 19.05.2023 г. на директора на Дирекция

"ОДОП" гр. Варна при "ЦУ" на НАП е частично потвърден.

Същото е връчено по електронен път на жалбоподателя на 03.08.2023 г., видно от приложеното удостоверение (л.58). По делото няма доказателства, че това решение е връчено преди тази дата по предвидения в ДОПК ред. Жалбата срещу РА е подадена на 28.06.2023 г. (предварително).

При тези данни съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и при спазване на условието за задължителен административен контрол.

ІІ. По валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения РА:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001722005164-020- 001/07.10.2022 г. (л.1- л.2 от пр.), издадена от М. Т. Г. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, е възложено на Д. М. К. (ръководител на ревизията ) и М. Ж. В. – главен и старши инспектори по приходите, да извършат ревизия на „Диана“ ЕООД относно задълженията по ЗКПО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и по ЗДДС за периодите от 01.01.2019 г. до 31.01.2022 г. Тази заповед е издадена от оправомощено лице по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, видно от приложената Заповед № Д- 799/ 10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП (л. 12- л. 11 от пр.) и надлежно връчена по електронен път, видно от приложеното удостоверение ( л.899 от пр.). В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК инспекторите са изготвили Ревизионен доклад (РД) № Р- 03001722005164- 092- 001/22.12.2022 г. (л.800- л.758 от пр.), връчен на данъчно задълженото лице (ДЗЛ), ведно с приложенията към него, по електронен път на 04.01.2023 г., видно от приложеното удостоверение (л. 898- л. 894 от пр.). По негова молба на основание чл.117, ал.5 ДОПК срокът за подаване на възражение срещу РД е удължен до 17.02.2023 г. В определения срок ревизираното лице (РЛ) не е подало възражение срещу РД.

При тези обстоятелства е издаден процесният РА №

Р-030017220005164-091-001/ 22.02.2023 г. (л.812- л.807 от пр.), подписан от ръководителя на ревизията и възложителя и връчен на РЛ на 27.02.2023 г. по електронен път, видно от приложеното удостоверение (л.893 от пр.). С него са установени задължения за корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г. в размер на 14 188,02 лв. главница и лихви в размер на 3 783,93 лв., както и задължения по ЗДДС за данъчните периоди от месец януари 2019 г. до месец януари 2022 г. в общ размер на 27 676,06 лв. и лихви в размер на 8 841,21 лв. Всички посочени по-горе документи съставляват електронни документи, подписани от техните издатели с валиден квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, което се установи при приобщаването им в проведеното съдебно заседание на 26.09.2023 г..

Издаденият РА е обжалван изцяло пред директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при "ЦУ" на НАП и частично потвърден с негово Решение № 67/ 19.05.2023 г., като са определени допълнителен данък по ЗКПО за 2019 г. и 2020 г. в размер на 14 188,02 лв. и лихва в размер на 3 783,93 лв., както и задължения по ЗДДС в размер на 27 376,06 лв. и лихва в размер на 8 776,50 лв.

При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден акт, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК.

В производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото производство, като му е предоставена възможност да участва в производството, да депозира своите писмени обяснения и да ангажира доказателства във връзка със спорните обстоятелства. Приходните органи са положили усилия за да съберат необходимите и относимите към спора доказателства, които са приобщени по предвидения в ДОПК ред.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.

Следователно съдът няма правомощие да отменя ревизионните актове само на процесуално основание, а винаги е длъжен да се произнесе по съществото на спора, като прецени дали са дължими или не определените с акта данъчни задължения. Законодателят допуска изключение с разпоредбата на чл.160, ал.3 от ДОПК, но то е неприложимо за РА (по арг. на чл.160, ал.4, изр.1 от