Определение № 20516 от 03.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20516 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110154445 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Б.T.“ ЕООД, ЕИК **** срещу „А.T.Б.“ ООД, ЕИК *******.

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявен от „Б.T.“ ЕООД, ЕИК **** срещу „А.T.Б.“ ООД, ЕИК ******* осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4912,26 евро (9607,55 лева), представляваща дължимо възнаграждение по фактура № 39 от 03.11.2025 г. за предоставените от дружеството услуги по управление, логистика и реализация на туристическо събитие, проведено в Оман, в периода от 25.10.2025 г. до 01.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2025 г., до окончателното плащане.

Предявен е и иск по чл. 59 ЗЗД за същата сума.

Ищецът твърди, че между него и ответника са установени трайни търговски отношения, по силата на които ищецът активно участва в подготовката, управлението, логистиката и реализацията на организирани от ответното дружество групови туристически събития. В периода м. 11.2024 г. м.10.2025 г. ищецът участвал в управлението, логистиката и реализацията на следните туристически събития, организирани от ответника, а именно: 28 Ноември - 07 Декември 2024 г. - Сокотра; 18-31 Януари 2025 г. - Еквадор и Галапагос; 13-22 Март 2025 г. - Сокотра; 30 Март - 12 Април 2025 г. Виетнам; 07 юни - 22 Юни 2025 г. - Намибия; 28 Юни - 07 Юли 2025 г. Исландия; 20 - 29 Август 2025 г. - Гренландия; 24 Септември - 07 Октомври 2025 г. - Мадагаскар.

Страните били договорили възнаграждението на ищеца се определя като процент от печалбата за съответното събитие, при съотношение 35 % за ищеца и 65 % за ответника.

1

За целите на комуникацията с потребители на услугите, предоставяни от ответника, както и за целите на комуникацията с останалите членове от екипа на ответника, на управителя на ищеца бил предоставен достъп до следните служебни мейли - [email protected] и [email protected], през които водил кореспонденция със записаните участници в събитията, с местни партньори относно тяхната реализация, както и с колеги от екипа на ответника.

В периода 25.10 - 01.11.2025 г. ответникът провел туристическо събитие в Оман, в реализацията на което ищецът участвал активно. Ищецът изготвил програмата за събитието, намерил местен партньор, който да съдейства при неговата реализация, водил кореспонденция с всеки от записалите се участници, като впоследствие управителят на ищеца е изпратен и за водач на групата.

Събитието в Оман протекло успешно, принос за което имал ищецът.

Управителят на ищеца през цялото време придружавал сформиралата се група от 13 човека, като имало положителни отзиви от някои от участниците. В изпълнение на трайно установената между страниоте практика, ищецът изпратил на ответника фактура за дължимото възнаграждение по управлението, логистиката и реализацията на събитието. Същото било определено съобразно договорения с ответника процент от печалбата от самото събитие. Ответникът отрекъл основателността за издаването на фактурата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен по съображения, подробно изложени в отговора. Сочи, че безспорно между ищцовото и ответното дружество са налице трайни търговски отношения, изразяващи се в многократни възлагания от ответника като туроператор на ищеца на услуги, сред които воденето на групи като водач на пътувания, предлагани от ответника като туроператор, а при някои пътувания (но не и при процесното) освен воденето на група, били възлагани на ищеца и по-голям обем от услуги, а именно управление, логистика и реализация на самото пътуване, както и че всички приложени от ищеца към исковата молба фактури и платежни към тях, с изключение на процесната фактура № 39/03.11.2025 г. в размер на 9607,55 лв., били издадени от ищеца и платени от ответника. Твърди, че платената фактура № 38 от 22.10.2025 г. в размер на 2973 лв. (1520 евро) не е за посоченото в нея основание, а представлявала сбор от 400 долара (782,47 лв.) като част от възнаграждението за воденето на групата и 1120 евро (2190,53 лв.) за входни такси за туристите, като това се потвърждавало и от имейл от 22.10.2025 г. Действително управителят на ищеца по възлагане на ответника бил водач на процесната група от туристи в Оман. Твърди се, че воденето на групата включвало комуникацията с пътуващите преди и по време на пътуването. Ответното дружество оспорва твърденията на ищеца, че е изпълнявал услуги, надхвърлящи воденето на групата, респ. твърди, че липсва уговорка между 2 страните ищецът да изпълнява други услуги, освен воденето на групата, както и че страните са уговорили за изпълнената услуга ищецът да получи възнаграждение в размер на 35 % от печалбата, генерирана от това пътуване, платима след завръщането на групата в България. Комуникацията между страните била водена устно и по електронен път чрез посочените електронни адреси. Твърди се, че за изпълнената услуга на ищеца като водач устно е договорено да му бъде платено възнаграждение в размер на 2200 лв., от които 782,47 лв. (400 долара) за изхранване на водача по време на пътуването и 1417,53 лв. за самото водене на група след едновременно настъпване на посочените обстоятелства, респ. че възнаграждението не било платено поради неизискуемост, като уговореното възнаграждение било обичайното в отношенията между страните.

Ответникът твърди, че е платил на ищеца фактура № 38 в размер на 2973 лв. (1520 евро), от които 2190.53 лв. (1120 евро) представляват входни такси за туристите, но ищецът не е изпълнил задължението да отчете разходването на тази сума и не е представил документи, доказващи разхода за входни такси.

Твърди се, че тази сума била платена на неосъществено основание. Твърди се, че ищецът държал при себе си и собствено на ответника оборудване на обща стойност около 4000 лв., а именно: GoPro, гимбал (стойка за телефон), фотоапарат Sony, рекламни табели за джипове, зарядна батерия, без да е изпълнил задължението си да го върне след приключване на пътуването до Оман. В тази връзка ответникът прави възражение за неизпълнен договор от ищеца за връщане след пътуването до Оман на собствената на ответника техника, възлизаща на около 4000 лв., респ. за право на задържане, и в случай, че исковата претенция бъде уважена ответникът да бъде осъден да изпълни заедно с ищеца, възражение за забава на ищеца да изпълни задължението си за отчитане на платената от ответника сума в размер на 2190,53 лв. (1120 евро), въз основа на фактура № 38/22.10.2025 г. и за връщане на собствената на ответника техника, възражение за прихващане на сумата от 2190.53 лв. (1120 евро), представляваща платена на ищеца сума въз основа на фактура № 38/22.10.2025 г. на неосъществено основание – неплатени и или неотчетени разходи за входни такси на туристи по време на пътуването им до Оман и непредставяне на разходни документи в оригинал, от задължението на ответника към ищеца за плащане на възнаграждение за изпълнени услуги.

Предвид изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена, а при условията на евентуалност да бъдат уважени предявените възражения.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД.

По отношение на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от лице с правен интерес пред родово и местно компетентен съд.

3

Основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. договорно правоотношение, възникнало от сключен между страните договор, по силата на който ответникът е възложил на ищеца, а последният е приел да извърши услуги по управление, логистика и реализация на туристическо събитие, проведено в Оман, в периода от 25.10.2025 г. до 01.11.2025 г.; 2. ищецът да е изправна страна, т. е. да е изпълнил своите задължения по договора по уговорения начин; 3. страните по договора са уговорили възнаграждение на ищеца за извършване на посочените услуги в размер на 35 % от печалбата за съответното събитие, както и че този процент възлиза на претендираната сума от 4912,26 евро (9607,55 лева); 4. падежът за плащане на възнаграждението е настъпил, респ. че същото е изискуемо; 5. ответникът да не е платил уговореното възнаграждение.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на: трайни търговски отношения, по силата на които ищецът е участвал в подготовката, управлението, логистиката и реализацията на организирани от ответното дружество групови туристически събития; договорно правоотношение, възникнало от сключен между страните договор, по силата на който ответникът е възложил на ищеца, а последният е приел да бъде водач на туристическа група на събитие, проведено в Оман, в периода от 25.10.2025 г. до 01.11.2025 г.; ответникът не е платил сумата по процесната фактура № 39/03.11.2025 г. в размер на 9607,55 лв.; сумата от 2190,53 лв., равняваща се на 1120 евро по фактура № 38/22.10.2025 г. е платена от ответника на ищеца.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че: му е било възложено и че е извършил твърдените услуги, с изключение на това да бъде водач на описаната туристическа група, доколкото този факт не е спорен между страните; уговореното възнаграждение за възложените услуги възлиза на претендираната сума; както и че вземането е изискуемо.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.

По отношение на иска по чл. 59 ЗЗД:

На ищеца следва да се дадат указания дали поддържа така предявения иск, доколкото с исковата молба твърди, че са налице договорни правоотношения между страните, респ. липсват твърдения, че претендираната сума се дължи на извъндоговорно основание, респ. в случай че поддържа така предявения иск, да посочи при условията на алтернативност или евентуалност предявява този иск, доколкото алтернативно предявяване е допустимо само по изключение, респ. предвид диспозитивното начало съдът не разполага с възможност да определи сам, кой от двата иска да разгледа и уважи, както и да изложи конкретните факти, на които основава извъндоговорната си претенция, имайки предвид, че изложените в исковата молба твърдения за 4 наличие на договорни отношения между страните се намира в отношение на противоречие с допустимостта на иска по чл. 59 ЗЗД.

По отношение на възражението по чл. 90 ЗЗД:

Във връзка с възражението на ответника по чл. 90 ЗЗД в тежест на последния е да докаже, че: във връзка с изпълнение на възложените услуги касателно процесното събитие ответникът е предал на ищеца описаната техника: GoPro, гимбал (стойка за телефон), фотоапарат Sony, рекламни табели за джипове, зарядна батерия; наличието на договорна клауза, съгласно която ищецът е бил длъжен да върне посоченото оборудване след изпълнение на възложената услуга, респ. че това задължение е изискуемо; както и че това задължение произтича от същото правно основание (процесния договор за услуги относно туристическо събитие, проведено в Оман, в периода от 25.10.2025 г. до 01.11.2025 г.), от което произтича и задължението за заплащане на възнаграждението на ищеца.

В тежест на ищеца е да докаже, че е върнал посоченото оборудване.

Следва да се укаже на ответника в едноседмичен срок от съобщението да индивидуализира всяка една от вещите, представляващи предаденото на ищеца оборудване по начин, който позволява тези вещи да бъдат отграничени от останалите вещи от същия вид (например чрез посочване на марка, модел, сериен номер, цвят, размер, материал и др.), като при неизпълнение на дадените указания в срок съдът ще остави без уважение искането на ответника за съвместно разглеждане на възражението по чл. 90 ЗЗД в настоящото производство.

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78e65600-ec07-4c08-b2aa-cc36163705c1