Определение № 305 от 23.05.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. Монтана, 23.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20231600100242 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 ГПК.

По делото е постановено решение 110/12.04.2024г. , с което предявеният от С. Б. И. срещу Г. Ц. Г. иск с правно основание чл. 33 ЗЗД за унищожаване на сключен между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 117, том V, рег. № 6485, дело № 468/2022 г., на нотариус В.

Т. с рег. № 596 в РНК, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 3803/15.07.2022 г., акт № 101, том 9, дело № 1515, като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия е отхвърлен като неоснователен и С. Б. И. е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г. Ц. Г. разноски от 4908,57 лева, от които 202,97 лева за депозит за вещо лице и 4705,60 лева платено адвокатско възнаграждение при приложение разпоредбата на чл. 78,ал.5 ГПК.

В срока за обжалване на решението Г. Ц. Г. чрез пълномощника си по делото адвокат К. Б. е поискал изменение на решението в частта за разноските с доводи, че съдът неправилно е определил материалния интерес по спора според цената на иска- данъчната оценка на имота, вместо да съобрази разпоредбата на чл. 7,ал.6 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 1500 лв на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена – на база данъчната оценка. Твърди се, че пазарната цена на имота е известна-посочена в нотариалния акт за процесната сделка, респективно приетата от съда експертна оценка , като при сключване на договора за правна помощ и защита , известна е била само пазарната цена по нотариалния акт -79600 лева и по нея е договорено адвокатското възнаграждение от 7000 лева, което е под минималното такова съобразно чл. 7,ал.2,т.4 от Наредбата. Иска се изменение на решението в частта за разноските и осъждане ищцата да заплати на ответника пълния размер на адвокатския хонорар.

1

Препис от молбата е връчен на насрещната страна С. И. , която с подадено в срок становище чрез процесуален представител адвокат К. М. твърди неоснователност на молбата. Оспорва да са налице предпоставките на чл. 248 ГПК, тъй като съдът с решението се е произнесъл мотивирано по възражението за прекомерност и не може сам да измени решението си в тази му част, като пътят на защита на страната е чрез обжалване на решението. Поддържа също така, че правилно е уважено възражението й за прекомерност, като при определяне дължимото възнаграждение е справедливо да се има предвид финансовото и здравословно състояние на ищцата.

Съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за допустима като подадена от страна по делото в срока по чл. 248,ал. 1 от ГПК при наличие на своевременно представен списък по чл. 81 ГПК. С решението искът срещу ответника е отхвърлен, поради което и за същия не е налице правен интерес от обжалване на същото. В частта за разноските решението не подлежи на самостоятелно обжалване при липса на подадена въззивна жалба, поради което и единственият път за защита за ответника при доводи за неправилност на решението в частта за разноските е предвиденият в чл. 248 ГПК ред.

По същество на подадената молба съдът приема следното:

С постановеното по делото решение съдът е приел, че с оглед отхвърляне на предявения иск са налице предпоставките на чл. 78,ал.3 ГПК за осъждане ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски, установени в размер на 7000 платено адвокатско възнаграждение и 202.97 лева депозит за вещо лице. Разгледано е по реда на чл.

78,ал.5 ГПК своевременно направеното от ищцата възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение, като е прието, че същото не съответства на фактическата и правна сложност на спора, като е намалил същото до минималния размер от 4705,60 лева, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при паричен интерес , съобразен с цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал.1, т.4 във вр. т.2 ГПК от данъчната оценка на имота 50695.40 лева според представено по делото удостоверение за данъчна оценка.

Искането за изменение решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е мотивирано с неправилно определяне материалния интерес по спора поради несъобразяваме разпоредбата на чл. 7,ал.6, изр. второ от Наредба № 1/2004г. , според което възнаграждението се определя на база пазарната цена на имота, а само ако няма такава – на база данъчната му оценка.

Съдът намира предвиденото в чл. 7,ал.6 от наредбата правило за определяне възнаграждението на база пазарната цена на имота, а при липса на такава – на база данъчната му оценка за неприложимо в производството по чл. 78,ал. 5 ГПК. В чл. 7,ал.2 от Наредбата са предвидени възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес . Легална дефиниция на понятието „интерес“ не е дадено, като в трайната съдебна практика се приема, че материалния интерес се определя от 2 цената на предявения иск, определен по правилата на действащите към момента на предявяване на иска процесуални норми. Съгласно чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото е цена на иска, определен към момента на неговото предявяване. Това е размера, върху който се дължат държавни такси, това е и размера, по който се определя минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случаите, в които се прави възражение за прекомерност на същото, като в последния случай е налице едностранчива и постоянна съдебна практика на ВКС. Процесуалната норма на чл. 69,ал.1,т.4 вр. т. 2 сочи цена на иска за унищожаване на сключен договор с предмет недвижим имот неговата данъчна оценка, а при липса на такава – пазарната му стойност, с която разпоредба съдът се е съобразил определяйки цената на иска и минималния размер адвокатско възнаграждение при преценка възражението за прекомерност. Разпоредбата на чл. 7,ал.6 от Наредбата е допълнена с изречение второ относно базата за определяне възнаграждението с изменението обн. В ДВ бр. 88/2022г. извън законовата делегация, предвидена в чл. 36 от Закона за адвокатурата. С тази Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя - определяне на минимални размери на възнагражденията, когато се касае за договор между адвокат и клиент, но не и да определя по задължителен за съдилищата начин материалния интерес върху който се определят възнагражденията. Предвиденото в чл. 7,ал.6 Наредба № 1/2024г., че база за определяне възнаграждението е пазарната стойност на имота надхвърля рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила за процедиране на съда , за което не са делегирани правомощия по надлежния ред на Висшия адвокатски съвет. Тази разпоредба е в явно противоречие с чл. 69,ал.1,т.4 във връзка с т. 2 ГПК относно цената на иска като парична оценка на предмета на делото , като интересът на страната от защита във връзка с чл. 7,ал.2 от Наредбата се свързва именно с оглед паричната оценка на предмета на спора. Наредбата е подзаконов нормативен акт, поради което при противоречие с основен нормативен акт, правораздавателният орган е задължен да приложи акта от по-висока степен – чл. 15 от Закона за нормативните актове.

Следва да се има предвид и Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд, с което е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 248,ал. 1 ГПК Окръжен съд Монтана 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Ц. Г. за изменение по реда на чл. 248,ал.1 ГПК Решение № 110/12.04.2024г. по гр.д. № 242/2023г. в частта за разноските , като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчването му на страните .

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________

4