Определение № 1842 от 17.05.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1842 гр. Варна, 16.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500992 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу разпореждане № 9712/21.03.2022 год., постановено по ч.гр.д. № 2443/2022 год. по описа на ВРС, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземания в размер на 62.66 лева – законна лихва, дължима от 25.02.2020 год. до 24.02.2022 год.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Видно от материалите по делото, производството пред ВРС е образувано по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника М. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми: - 200 лева – главница, дължима сума по договор за потребителски кредит № 30040511566/08.11.2019 г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; - 12,90 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.1.2019 г. до 25.02.2020 г.;

- 60 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до 25.02.2020 г.; - 72 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 25.02.2020 г.; - 30 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 10.12.2019 г.; - 9,58 лева – лихва за забава, начислена за периода от 26.11.2019 г. до 25.02.2020 г.; - 58,09 лева – 1 законна лихва, начислена за периода от 25.02.2020 г. до 24.02.2022 г.; - 25 лева – държавна такса и - 180 лева – юрисконсултско възнаграждение. След оставяне на заявлението без движение с указания да посочи как са формирани сумите в размер на 9,58 лева и 58.09 лева, претендирани като лихва за забава и уточни дали са начислени само върху неплатената главница или и върху други суми, респективно ако е така – се индивидуализира претензираната законна лихва върху всяка една от главниците. Въпреки дадената възможност, заявителят не е извършил исканото уточнение, поради което и съдът е постановил атакуваният в настоящото производство отказ да се издаде заповед за изпълнение.

Настоящият състав споделя извода на заповедния съд.

Производството е било образувано по молба на заявителя срещу физическо лице с адрес в седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е сезиран с формуляр по чл. 410 ГПК. Съответно на това сезиране разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413 ал.2 ГПК и е действително.

Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не представя писмени доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се установи основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника дали да възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на вземането е необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и исковата молба.

В случая такава индивидуализация по отношение на претендираната законна лихва не е налице. Видно е, че претенцията на заявителят обхваща разнородни по размер и основания вземания, поради което и вземането за законна лихва следва да бъде индивидуализирано не само по период и размер, но и чрез посочване на това, върху кое от главните вземания е начислено.

Частният жалбоподател се позовава на практика на ВКС, че вземането за законна лихва е акцесорна претенция и се дължи като законова последица от уважаване на иска. В конкретния случай обаче именно поради различните по основания вземания и поради отказа да се издаде заповед за част от тях, е 2 било необходимо уточнение по какъв начин е формиран размера на тази претенция, а присъждането й в поискания от ответника размер би било неправилно.

Налага се извод за правилност на постановения съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9712/21.03.2022 год., постановено по ч.гр.д. № 2443/2022 год. по описа на ВРС, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземания в размер на 62.66 лева – законна лихва, дължима от 25.02.2020 год. до 24.02.2022 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3