Решение № 319 от 21.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Плевен, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500399 по описа за 2025 година Производство по чл.258 ГПК .

С решение на Плевенски Районен съд №1698 от 11.12.2024г., постановено по гр.д.№4120/2024г.по описа на същия съд е признато за установено на основание чл. 439, вр. чл. 124 ГПК в отношенията между Ш. Г.

Р., ЕГН ********** и Макроадванс АД, ЕИК ***,адрес: град София, ул.

„Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, офис 14, представлявано от изпълнителния директор В. Г., че Ш. Г. Р.,ЕГН ********** не дължи на Макроадванс АД, следните суми:1633.93лв.-главница,1 123.30лв.- законна лихва към 26.07.

2018г., 1 888.28лв.- неолихвяема сума, за които е образувано ИД № 63 / 2012 г. по описа на ЧСИ Н. В., с район на действие ОС - Плевен, поради погасено по давност право на принудително изпълнение след образуването му.

Със същото решение на ПРС на основание чл. 78 ГПК „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, адрес: град София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, офис 14, представлявано от изпълнителния директор В. Г. е осъдено да заплати на Ш.

Г. Р., ЕГН **********, гр. Плевен, ж. к. „***“, бл. *** направените разноски по делото в размер на 989,08 лв.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от „Макроадванс“ АД, гр.София, представлявано от изп.директор В. С.,чрез юрисконсулт Б. Р., с която същото се обжалва като неправилно.Посочено е,че правилно в съдебното решение съдът е приел,че приложима е петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД,но в противоречие с разпоредбата на 1 чл.446а,ал.1 и ал.2 ГПК съдът е възприел за нищожен осъществения на 17.01.2020г.превод от страна на банката като трето задължено лице на натрупани,неизтеглени суми от помощи .Според въззивника е дадено грешно тълкуване на разпоредбите на чл.446а ,ал.1 и 2 ГПК във вр.една с друга,поради което е постановен неправилен съдебен акт. Посочено е,че правилата за несеквестируемост са уредени в чл.444, чл.446, чл.446а ГПК.Твърди се,че на 20.07.2018г.дружеството е депозирало молба за налагане на запор на банкова сметка на длъжника.На 26.07.2028г.е изпратено запорно съобщение до „ЦКБ“АД,получено на 02.08.2018г..Плащане по запора е извършено едва на 17.01.2020г.,когато банката е превела на ЧСИ Н. В. сумата 192лв.,като от основанието на превода е видно,че това са спестени суми по сметката,останали неизтеглени повече от месец.Съгласно чл.13 от Закона за семейните помощи за деца по отношение на тези суми не могат да се правят удръжки и те са несеквестируемо вземане.Изложени са доводи,че съгласно чл.446а,ал.1 и ал.2 ГПК макар и несеквестируеми ,след като тези суми са били по сметката повече от един месец преди налагане на запора, върху тях може да се насочва принудително изпълнение и същите са станали секвестируеми.Въззивникът се позовава и на мотивите по т.13 от ТР на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015г.по тълк.дело №23/2013г.Във връзка с твърденията,че спестените парични суми от изплатени помощи за деца имат секвестируем характер във въззивната жалба е посочена съдебна практика – решения на ВКС и на Окръжни съдилища. Твърди се,че всяко постъпление на сума от трето задължено лице е реализиране на изпълнителен способ,който прекъсва погасителната давност.От подаване на молбата на 17.07. 2024г. давността е спряна на основание чл.115,ал.1,б.“ж“ ЗЗД и давност не тече,докато трае процесът по иска за оспорване вземането на длъжника, съгласно цитирана съдебна практика на ВКС.В жалбата е посочено,че следва да се отчетат спрените със закон давностни и процесуални срокове в периода 13.03.2020г.-21.05.2020г. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС №1698/11.12.2024г.,постановено по гр.д.

№4120/2024г. като неправилно ,като вместо него постанови друго,с което да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл.439 ГПК.Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 220 лв.

За съдебното заседание на 25.06.2024г.не се е явил представител на въззивното дружество.Депозирана е молба от пълномощника-юрисконсулт Б.

Р. за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството,в която са изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.

Въззиваемата Ш. Г. Р. чрез своя пълномощник адвокат В. К. от ПАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК,в който е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на ПРС е правилно и законосъобразно. Правилно ПРС е приел,че на 20.07.2018г.е подадена молба за налагане на запор по изп.дело №63/2012г.по описа на ЧСИ Н. В.,с рег.№*** и район на действие ОС Плевен.На тази дата е прекъсната 2 давността и е започнала да тече нова петгодишна давност,съгласно чл.110 ЗЗД,която е изтекла на 02.08.2023г.,след която дата вземането към ищцата е погасено по давност.Изложени са доводи,че помощите за деца ,съгласно чл.444,т.8 ГПК във вр.чл.13 ЗСПД са несеквестируеми и законът забранява насочване на принудително изпълнение срещу тези суми.Несеквестируемостта на паричните помощи за деца е предвидена и в разпоредбата на чл.446а,ал.1 ГПК,съгласно която несекевестируемостта се запазва,ако сумите са постъпили по банковата сметка,но не по-рано от 1 месец,преди налагане на запора.Твърди се,че наложеният от ЧСИ В. запор на 20.07.2018г.не поражда правно действие,тъй като към момента на налагането му,същият е наложен само върху несеквестируеми суми-в банковата сметка на длъжника са постъпвали само парични суми на основание чл.7,ал.1 ЗСПД .Неправилно според въззиваемата жалбоподателят се позовава на т.13 от ТР на ОСГТК на ВКС №2/26.06. 2015г.по тълк.д.№2/2013г.,което не следва да се тълкува разширително, доколкото касае спестяванията един месец преди налагането на запора,но само върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд,както и върху пенсията,но не касае паричните помощи за деца,които са несеквестируеми. Изложени са доводи,че извършеният от банката превод на 17.01.2020г.е в противоречие с разпоредбата на чл.446а,ал.1 и ал.2 ГПК и правилно първоинстанционният съд го е приел за нищожен.Посочено е,че ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.

№2/2013г.е издадено на 26.06.2015г.,а нормата на чл.446а,ал.1 и ал.2 ГПК е приета впоследствие като нова разпоредба с ДВ бр.86 от 25.10.2017г.В този смисъл въззиваемата счита,че към момента на издаване на ТР не е съществувала правната норма на чл.446а ГПК,определяща защитата при несеквестируемостта на помощи и обезщетения и спрямо същата не намират приложение дадените разрешения в тълкувателното решение.В отговора е посочена съдебна практика –решения на СГС и на ОС Варна.В заключение моли съда да постанови решение,с което да бъде оставено в сила обжалваното решение на ПРС,като се претендират и направените по делото разноски.

В съдебното заседание на 25.06.2025г.въззиваемата Ш. Р. чрез своя пълномощник адвокат В. К. от ПАК поддържа изложените в отговора съображения и моли съда да потвърди решението на ПРС.Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от Ш. Г. Р. от гр.Плевен чрез пълномощника й адвокат В. К. от ПАК срещу 3

“МАКРОАДВАНС“АД гр.София с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, с искане да се признае за установено,че вземането на ответника по изпълнителен лист, предмет на изп.дело №63/2012г.по описа на ЧСИ Н. В.,рег.

№*** и район на действие ОС Плевен е погасено по давност и ищцата не дължи на ответника следните суми:главница 1633,93лв.;1 123,30лв.законна лихва към дата 26.07.2018г.,неолихвяема сума 1 888,23 лв.

Безспорно е с оглед приложеното заверено копие от изп..дело №2012***0400063 ,с кратък номер №63/2012г. по описа на ЧСИ Н. В.,рег.

№*** и район на действие Окръжен съд Плевен,че същото е образувано на 24.01.2012г.по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“АД гр.София въз основа на два изпълнителни листа от 07.12.2011г.Първият изпълнителен лист е издаден по ч.гр.д.№6617/2011г. по описа на ПРС на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.Вторият изпълнителен лист е издаден от ПРС по ч.гр.д.

№6616/2021г.,също въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Съгласно двата изп.листа Ш. Р. е осъдена да заплати на банката посочените суми –главница и лихви.

С договор за цесия от 04.12.2012г.,сключен между „Уникредит Булбанк“ АД като цедент и „Макроадванс“АД като цесионер,банката е прехвърлила свои вземания на цесионера,които съгласно Приложение №1 към договора за цесия включват и вземането на банката към Ш. Р. по двата процесни изпълнителни листа.Съгласно договора за цесия и на основание чл.429 ГПК въззивникът „Макроадванс“АД е конституиран като взискател по изп.дело №63/2012г.по описа на ЧСИ Н. В..

От представеното с писмения отговор споразумение от 14.09.2015г., сключено между страните по делото„Макроадванс“АД гр.София като кредитор и Ш. Г. Р. като длъжник е видно,че със същото е постигнато съгласие,че към датата на подписване на споразумението 14.09.2025г. общият размер на непогасените задължения на Ш. Р. по двата договори за кредит,подробно описани,по които са издадени изп.листове и са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№63/2012г.по описа на ЧСИ Н. В. ,рег.

№*** са в размер на 5045,94лв. Постигната е договореност,съгласно чл.2,ал.1,т.“а“ от споразумението дължимата сума да се изплати от длъжника на равни месечни вноски ,по 100лв.всяка , считано от м.септември 2015г.Със споразумението от 14.09.2015г. въззиваемата като длъжник е признала вземането на „Макроадванс“АД по процесното изп.дело ,което признание е действие,прекъсващо давността по смисъла на чл.116,б.“а“ЗЗД.

За периода от образуване на изп.дело до 26.06.2015г.е действало ППВС № 3/1980 г., според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не тече.С т.10 от ТР на ОСГТК на ВКС №2/ 26. 06.2015г.ППВС №3/1980г.е отменено.Съгласно ТР на ОСГТК на ВКС № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г.погасителната давност не тече докато трае 4 изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.В този смисъл и с оглед разясненията в посочените ТР, задължителни за съдилищата за периода от 24.01.2012г.,когато е образувано процесното изп.дело №63/2012г.до 26.06.2015г.не е текла давност върху вземането на кредитора. Давността започва да тече от 26.06.2015г.

От приложеното копие на изп.дело №63/2012г.е видно,че със запорно съобщение от 12.01.2017г.на ЧСИ е наложен запор върху банковите сметки на Ш. Р. в „Юробанк България“АД.На 26.07.2018г.със запорно съобщение на ЧСИ е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в “ЦКБ“АД.Запорното съобщение е получено от ЦКБ“АД на 02.08.2018г.,като от банката е изпратено писмо до ЧСИ,че сметката на Ш. Р. е без авоар, като същата е блокирана до пълния размер на дължимата сума.На 17.01.2020г.с преводно нареждане „ЦКБ“АД е превело на ЧСИ Н.В. по изп.дело №63/2012г. сумата 192лв.,като в основанието за превода е посочено спестявания чл.7 .На същата дата 17.01.2020г.сумата е преведена от ЧСИ В. на взискателя „Макроадванс“АД.

Безспорно е от приложеното изп.дело,че взискателят „Макоадванс“АД е депозирал молба до ЧСИ да бъде прекратено изп.дело на основание чл.433,ал.1т.8 ГПК.С постановление на ЧСИ Н. В. от 05.07.2021г. е прекратено изпълнителното производство по горепосоченото изп.дело №63/2012г.с длъжник Ш. Г. Р. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,поради това,че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.Със съобщение на ЧСИ до „ЦКБ“АД е вдигнат наложения запор.