Решение № 306 от 17.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Бургас, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20212120104100 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Кредит Инс“ АД ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Цар Борис III“ № 85, Мецанин, представлявано от изпълнителния директор, адвокат Р.Д., против М. Д. К. ЕГН **********, с адрес: град Б, ** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1 446, 27 лева на основание договор за потребителски кредит „Екстра“ от 16.11.2019 година, от която сумата 750 лева, представляваща главница, сумата 135 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 18.01.2020 година до 18.05.2020 година, сумата 427, 50 лева, представляваща договорна такса „Гарант“ за периода от 18.01.2020 година до 18.05.2020 година, сумата 133, 77 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 19.01.2020 година до 05.04.2021 година, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК от 12.04.2021 година, постановена по частно гражданско дело № 2463 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.

Предявените установителни искове са допустими, предвид разпореждане плащане на сумите с посочената заповед, подаване на възражение от длъжника и указване на кредитора предявяване на иск, за които процесуални действия сроковете са спазени.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: От името на ищеца е изложено, че между дружеството, от една страна като кредитор, и ответната страна, от друга - като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем във формата на електронен 1 документ по реда на Закона за предоставяне на финансово услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /Закона за електронния документ и електронния подпис/. По този начин на ответната страна е предоставен паричен заем в размер от 900 лева, като в исковата молба е описана процедурата по сключване на договора и по – конкретно за това, че тя е предоставила личните си данни и телефон за връзка и след установен контакт с нея е потвърдила самоличността си и желанието да получи посочения заем. Впоследствие, след обработка на данните й, е изпратен линк на посочена електронна поща за сключване на договора. Ответната страна е имала опция да избере обезпечение за вземането си по договора тя е избрала да й бъде предоставен гарант за ползване на кредита от „Кредит инс“ АД, за което е поела задължение да заплаща месечна такса. В тази насока в исковата молба е посочено още, че дружеството има сключен договор за предоставяне на гаранция по договор за потребителски кредит с „Бикнел Корп“ ООД, като гарант, съгласно който гарантът поема задължение да погаси задължението по договора в случай, че кредиторът, след като е положил грижата на добър търговец, не е успял да събере вземането си в срок от 2 години от датата на предсрочната им изискуемост.

Изложено е още в исковата молба, че кредитополучателят се е запознал с преддоговорната информация, като се е запознал и приел общите условия за предлагания му кредит.

Ответната страна е поела задължение да върне предоставения кредит, заедно с договорна лихва и такса „Гарант“, като задълженията, които трябва да заплати са в общ размер от 1 575 лева. Сумата следвало да бъде платена на 6 равни месечни вноски с падежи на 18 – то число в периода от 18.12.2019 година до 18.05.2020 година. Ответната страна не е заплатила вноските с падежи от 18.01.2020 година до 18.05.2020 година. Поради изложеното ищецът счита, че ответната страна му дължи посочените по – горе суми и предявява исковете си. В исковата молба са посочени писмени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител на ответника – адвокат Б. дава писмен отговор на предявения иск. Счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения. На първо място счита, че не се установява по делото отправено искане от посочения ответник за сключване на договора, сключването на договора и предоставяне на заемната сума. В тази насока оспорва представените доказателства с довода, че не носят подпис за заемополучател, отправя искане ищецът да бъде задължен да представи цялата кореспонденция между страните по повод сключване на договора, както и приложените документи на електронен носител. Оспорена е верността на документа относно плащане на сумата. На следващо място в писмения отговор е изложено, в случай, че бъде установено сключване на договора, че е нищожен поради липса на съгласие за сключването му, както и поради липса на предмет. Ответната страна счита, че договора противоречи на ЗПК и ЗЗП. По отношение на таксата „Гарант“ в частност е посочено, че ответната страна не е сключвала договор за гаранция, гаранцията не й е предоставяна, поради което не дължи такса на това основание. На следващо място е посочено, че чл.4 от договора и чл.8 от общите условия, установяващи дължимост на таксата 2 заобикалят закона – чл.21 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, както и противоречат на добрите нрави, доколкото целта, за която е уговорена таксата, излиза извън присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция. Уточнено е, че тъй като се кумулира към погасителните вноски таксата води до оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на търговеца. Изложено е, че тази такса заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК и установените максимално допустими размери на годишния процент на разходите по потребителските кредити. Изложено е в тази насока, че посочения в договора ГПР не съответства на реалния ГПР, тъй като не включва таксата „ Гарант“. В писмения отговор е посочено, че липсва реквизит по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, договора е недействителен на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК. Посочено е, че чл. 3 и чл.4 от договора са неравноправни клаузи, поради което са нищожни на основание чл.143 от ЗЗП. В писмения отговор е изложен правен довод, че ако се установи наличие на възникнала облигационна връзка по процесния договор следва да се преизчисли размера й, като се вземе предвид извършеното плащане на задължения по договора, начислени на основание посочените клаузи. По изложените съображения от името на ответника е поискано постановяване на решение за отхвърляне на предявения иск.

Направени е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В молба, подадената от процесуалния му представител е изразено становище, че ищецът поддържа предявения иск и са посочени доказателства. По същество на спора е отправено искане за уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на иска.

По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:

Предявените искове са: с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД за главницата, искът за договорна лихва е с основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД, искът за заплащане на такса гарант е с основание чл.79 от ЗЗД, искът за заплащане на лихва за забава е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно спора между страните по сключване на договора:

По делото като доказателства са приети електронни документи – Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***година, Общи условия на Кредит Инс ООД, Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 година, сключен 3 между „Кредит Инс“ ООД и „Бикнел Корп“ ООД, заверени по правилото на чл.183 от ГПК.

По повод доказателствено искане на ответника документите са представени и на електронен носител. Като писмено доказателство е приета и разписка за извършено плащане от 18.11.2019 година, относно плащане чрез електронна система от „Кредит Инс“ ООД в полза на М. Д. К. на сума в размер от 900 лева, с описание: Договор № *** година.

Като писмено доказателство е приета разписка от 18.11.2019 година, издадена от „Изи Пей“, подписана от клиента М. Д. К. отразяваща получаване от нея на сумата от 900 лева с подател „Кредит Инс“ ООД.

По делото е допуснати извършване на съдебно – икономическа експертиза вещото лице по която е дало заключение, което е обоснова, компетентно дадени и въз основа на него могат да бъдат формирани изводите за фактическа страна на спора. В заключението е посочено, че съгласно представено извлечение от кредитен софтуер от ищеца общото задължение на ответника е както следва: 750 лева главница, сумата135, 00 лева договорна лихва 427, 50 лева договорна такса „гарант“ за периода от 18.01.20202 година до 18.05.2020 година, 133, 77 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 19.01.2020 година до 06.04.2021 година. Вещото лице е направила извод, че в счетоводството на дружеството са отразени като задължения посочените в исковата молба суми и на посочените основания. Изложено е още, че в счетоводството на дружеството е отразено извършено плащане по договора за потребителски кредит по кореспондентска сметка Кеш терминал на сума в общ размер от 262 лева, като е конкретизирано, че са погасени: сумата 150 лева главница, сумата 27 лева договорна лихва, сумата 85,50 лева такса гарант. В заключението на вещото лице е посочено, че счетоводството на дружеството е редовно водено по отношение на процесния кредит.

Съгласно чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. В случая както е установено със заключението на вещото лице счетоводството на дружеството по отношение на конкретния договор е редовно водено. От друга страна документите, установяващи плащания, издадени от електронна система и документа, издаден от Изи пей за получаване на сумата са от датата на която е сключен договор. Всички документи са съставени на 18.11.2019 година. По повод направените оспорвания на документите, приложени с исковата молба, представляващи електронни документи за сключване на договора настоящият състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства относно извършване на превода и получаване на сумата на посочената дата на сключване на договора и счетоводната експертиза, настоящият състав приема, че в съвкупността си събраните по делото доказателства установяват сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание по смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Предвид изложеното и липсата на твърдения за други облигационни правоотношения между страните настоящият състав приема, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит със следните съществени елементи: Предоставяне 4 на заем в размер от 900 лева със срок на кредита 6 месеца и насрещно задължение за връщане на сумата с договорна лихва с фиксиран годишен лихвен процент от 36 %, ГПР 49, 7 % и задължение за връщането й на 6 месечни погасителни вноски с падежи както следва: от 18.12.2019 година до 18.05.2020 година.

По отношение на оспорената от ответната страна такса Гарант настоящият състав приема следното: