Определение № 4551 от 23.12.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4551 гр. Варна, 23.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502900 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. №44032/12.11.2021г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр.София, срещу разпореждане №7057/03.11.2021г., постановено по ЧГД №14908/2021г. на 9 състав на Районен съд –Варна, с което е отхвърлено заявление от жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Д. Г. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, за сумата 1591,97 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Д. Г. АЛ., за които е открит Акаунт № 1812592005 за ползвани и неплатени мобилни услуги, като вземането е обективирано във фактури от 15.06.2019г., 15.07.2019г., 15.08.2019г. и 15.09.2019г., и прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“, ЕИК 203670940 по силата на Приложение 1 от 23.09.2020г. към договор за цесия от 15.10.2018г.

Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е приел заявлението за нередовно. Сочи се, че заявлението съдържа съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. Посочва се, че производството е едностранно, като не е необходимо за конкретизиране на вземането да бъдат посочвани всички обстоятелства от значение за основателността на вземането. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да постанови определение, с което да отмени разпореждането и постанови издаването на заповед за 1 изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и същата е редовна, тъй като изхожда от легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д. Г. АЛ. , сумата 1591,97 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Д. Г. АЛ., за които е открит Акаунт № 1812592005 за ползвани и неплатени мобилни услуги, като вземането е обективирано във фактури от 15.06.2019г., 15.07.2019г., 15.08.2019г. и 15.09.2019г., и прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“, ЕИК 203670940 по силата на Приложение 1 от 23.09.2020г. към договор за цесия от 15.10.2018г.

С разпореждане №20155/15.10.2021г. заявлението е оставено без движение, като са дадени указания до кредитора да уточни как е формирано задължението за главница по посочените в заявлението фактури, като индивидуализира поотделно различните видове вземания за месечни абонаментни такси и мобилни услуги, лизингови вноски, неустойка и други с посочване на размер, основание и период.

По делото са постъпили две уточняващи молби, в които заявителят е посочил, че тази обща цена включва месечни такси за мобилни услуги, мобилен интернет, мобилни разговори по 4 бр. договори, като видно от цитираните фактури, са претендирани едномесечни задължения за различни периоди през 2019г.

При така установените факти, съдът съобразява следното:

Заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК следва да отговаря на законовите изисквания за редовност по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. След като заявлението не отговаря на изискванията за редовност, съдът се произнася с разпореждане за отхвърлянето му, след като даде възможност за отстраняване на нередовностите.

Съгласно чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК заявлението следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. В случая подаденото заявление е нередовно, тъй като в него не са индивидуализирани вземанията, произтичащи от 6 бр.договора, по четири фактури – същите не са уточнени като основание и размер, макар да е посочен период на задължението. Не е уточнено, както в заявлението, така и уточняващите молби каква част от общата сума се дължи по всеки от посочените договори за всяка една от мобилните услуги, интернет и съответно какъв е размера на търсената вноска и от какво е съставена. Не е посочено от заявителя в изброените фактури, по кои от четирите договора се отнасят задълженията.

2

Горната индивидуализация е необходима, тъй като всеки от процесните договори е самостоятелен правопораждащ факт за ползване на независима от другите договори услуга /или услуги/, която има своя индивидуална цена, падеж и е зависима от конкретното потребление. Издадените фактури не представляват основание на вземането, поради което не е достатъчно посочването им в заявлението. Правилно заповедният съд е отчел, че този начин на заявяване на претенцията на кредитора е пречка длъжникът да прецени необходимостта от защита срещу заповедта, да упражни съответните възражения. Правилно съдът е отчел и обстоятелството, че чрез посочването на обща сума се осуетява проверката на съда за наличие на неравноправни и нищожни клаузи.

Въз основа на горното, настоящият състав споделя извода на заповедния съд за липса на редовно заявление, по което дължи произнасяне с издаване на заповед по чл.410 ГПК, поради което първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7057/03.11.2021г., постановено по ЧГД №20213110114908 по описа за 2021г. на ВРС, 9 състав, на основание чл.413, ал.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3