Определение № 2064 от 27.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2064 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20251100507073 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 145995/25.04.2025 г. на Л. М. С., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С. Ц. от САК, срещу заповед № 13647 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.05.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 17022/2022 г. на Софийски районен съд, 45 състав, въз основа на която бил издаден изпълнителен лист. Молителката твърди, че заповедта не й била връчена надлежно – подписът в съобщението по ч.гр.д. № 17022/2022 г. на Софийски районен съд, 45 състав не бил положен от нея. Във възражението твърди още, че не била надлежно уведомявана от ЧСИ за образувано изпълнително дело.

С молба–уточнение от 20.11.2025 г. твърди, че узнала за заповедта на 08.04.2025 г., след като упълномощеният от нея адв. Х. се запознал с изп.д. № 658/2022 г. на ЧСИ С.А. и предал на молителката заповед за изпълнение и други документи.

С молба-уточнение от 22.12.2025 г., във връзка с дадени й указания за уточняване на доказателственото искане за допускане на СГЕ заявява, че поддържа искането си за назначаване на СГЕ за установяване дали подписът на разписката за получаване на съобщение за издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17022/2022 г. на Софийски районен съд, 45 състав е положен от молителката. Заявява, че не е подписвала никаква призовка, с която да й е връчвана заповед по чл. 410 ГПК. В писмото на ЧСИ до съда било 1 посочено, че заповед по чл. 410 ГПК никога не е била съобщавана от ЧСИ на длъжника. Поради това оспорвала, че с приложената към писмо на ЧСИ до СГС обратна разписка е връчена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и съответно тази разписка не можела да се счита за редовно уведомяване на молителката за издадената заповед.

Ответниците по възражението – заявителите С. Е. Д.-Д. и Д. С. Д. са депозирали писмен отговор (наречен „молба“), с който вземат становище за недопустимост на възражението, тъй като длъжникът узнал за заповедта още на 09.11.2022 г., когато му било връчено съобщение за образувано изпълнително дело по изп.д. № 20229190400658 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ. Евентуално поддържат, че възражението е неоснователно. Във връзка с уточненията на възражението са депозирали молба от 20.01.2025 г., с което поддържат становището си в отговора.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид данните по делото, намира, че възражението е процесуално недопустимо.

Съгласно чл. 423 ГПК, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането по издадена заповед за изпълнение, може да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок, който тече от узнаването на заповедта за изпълнение.

Видно от писмо от 09.09.2025 г. на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, изп.д. № 20229190400658 е образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден по процесната заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17022/2022 г. на Софийски районен съд, 45 състав. От приложения към писмото заверен препис от съобщение за образувано изпълнително дело изх. № 10658/04.11.2022 г. и от известие за доставяне (л. 46 – 47 от делото) е видно, че на 09.11.2022 г. на длъжника Л. С. е било връчено описаното в известието за доставяне съобщение за образувано изпълнително дело изх. № 10658/04.11.2022 г., като съгласно удостовереното от ЧСИ към съобщението е било приложено и копие от изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение.

Без значение за допустимостта на възражението е дали подписът в съобщението на л. 13 от заповедното производство е положен от длъжника, поради което и не се налага допускане на СГЕ с уточнената в молбата от 22.12.2025 г. задача. Положеният подпис в известието за доставяне не се 2 оспорва, а следователно най-късно на 09.11.2022 г., когато са й връчени съобщението за образувано изпълнително дело изх. № 10658/04.11.2022 г. и изпълнителният лист, издаден въз основа на заповедта по ч.гр.д. № 17022/2022 г. на Софийски районен съд, 45 състав, молителката е узнала за заповедта. Неотносимо за този извод е, че към съобщението не е била приложена самата заповед, тъй като срокът по чл. 423, ал. 1 ГПК тече не от връчването, а от узнаването за заповедта. От връчените й на 09.11.2022 г. документи молителката несъмнено е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение.

Възражението по чл. 423 ГПК е подадено чрес ССЕВ на 24.04.2025 г., повече от две години след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.

423, ал. 1 ГПК. Като просрочено, възражението е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по чл. 423 ГПК с вх. № 145995/25.04.2025 г. на Л. М. С., ЕГН **********, срещу заповед № 13647 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.05.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 17022/2022 г. на Софийски районен съд, 45 състав, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3