Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 13.12.2022, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 484/2022
Вид
Решение № 119
Подписан
13.12.2022
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 415в · Кодекс на труда
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Царево, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20222180200484 по описа за 2022 година Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ „П. А.“ ЕИК ********************, срещу наказателно постановление № 24-003089 16.09.2022 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ с което на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, на ЕТ „П. А.“ ЕИК ***************, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е осъществен визирания състав на административно нарушение, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Жалбоподателя моли съда, да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, представител поддържа жалбата. чрез процесуалния си

За ответника по жалбата се явява юрисконсулт. Пледира за потвърждаване на НП.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се 1 актосъставителя.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 16.08.2022 г. актосъставителя- служител на Инспекцията по трудасъвместно със свои колеги, посетили търговски обект находящ се в с Синеморец, обл. Бургаска, който се е стопанисвал от жалбоподателя, където извършили проверка за спазване на трудовото законодателство. При проверката било установено, че жалбоподателя не е изпълнил дадено му предписание при предходна проверка, а именно, да утвърди поименните графици за работа.

Като приел, че е осъществено нарушение, актосъставителя съставил АУАН № 24-003089 от 18.08.2022 год. в който подробно описал приетото от него за нарушение на КТ. Въз основа на съставения АУАН, наказващия орган издал атакуваното НП, в който описанието на нарушението е формулирано по същия, като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл.

415, ал. 1 от КТ и санкционирано по същия състав.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, и устните доказателства - показанията на актосъставителя. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.

Същите са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост или предубеденост. Съдът няма никакви основания да се съмнява както в показанията на свидетеля, така и в добросъвестността на същия при изпълнението на служебните му задължения.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер.

2

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице- правно образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Факта на нарушението съда приема за категорично доказан от събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което и съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗАНН, съставен е в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя. Той е подробен и обоснован. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на КТ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно наказателна отговорност спрямо него. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити.

Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална 3 компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.

Посочените фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Наказанието обаче неправилно е определено по размер. В санкционната част на нормата– чл. 415, ал. 1 от КТ е посочено, че който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00 до 10 000,00 лв. Наказващият орган правилно е преценил, че в случая работодател по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на КТ се явява жалбоподателя, но е наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и пред съда, поради което следва да се приеме, че наказанието трябва да бъде в минимален размер – 1500,00 лв.

Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките на чл. 415в от КТ не са налице: Съгласно цитираната правна норма, нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работници или служители, се наказва с глоба или имуществена санкция от 100.00 лв. до 300.00 лв. по отношение на работодателя и глоба от 50.00 лв. до 100.00 лв. по отношение на виновното длъжностно лице. За приложимостта на тази разпоредба е необходимо нарушението да е налице, т.е. да са изпълнени всички признаци от обективна и субективна страна, същото да е надлежно установено по реда на КТ, да е отстранимо и от него да не са произлезли вредни последици. В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма.

В същото време се установява, че нарушението не е отстранено незабавно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-003089 16.09.2022 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ с което на основание чл. 415, ал.

4

1 от КТ, на ЕТ „П. А.“ ЕИК ******************, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, В ЧАСТТА МУ досежно размера на имуществената санкция, като за допуснатото нарушение, НАЛАГА на ЕТ „П.

А.“ ЕИК ****************, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

ОСЪЖДА „ЕТ „П. А.“ ЕИК ********************, да заплатят на дирекция „Инспекция по труда“ сумата в размер на 100,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5