Решение № 100 от 28.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110202731 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на К. Д. Х., ЕГН **********, с пост. адрес с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас, ***, подадена чрез адв. С. М. от АК – Пазарджик, срещу НП № 24-0433-001647/16.12.2024год. на началника на РУ в ОДМВР Варна, РУ 01 Варна, с което са му били наложени административни наказания както следва: 1. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.3 от ЗДП - административно наказание глоба в размер на 150лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДП; 2. На основание чл. 183, ал.2 т.2 от ЗДП административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушаване нормата на чл. 6, т.1 от ЗДП и 3. На основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП административно наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби и издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи, че НП не му е било връчено, както и че през 2024год. не е извършвал никакви нарушения на правилата на ЗДП. Моли НП да бъде отменена като отправи искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от защитника му адв. М. в което същият отправя искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено.

1

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А.а, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.11.2024г., свидетелите В. К. и Д. К. и двамата полицейски служители от първо РУ при ОД на МВР Варна изпълнявали служебните си задължения. Същите се били позиционирали на ул. „Княз Черказки“ в гр.Варна, в близост до кръстовището с ул. „Свобода“ минаваща над бул.

„Левски“ и осъществявали контролна дейност по ЗДП.

Около 12:57часа въззивникът управлявайки л.а. „Фиат Фиорино“ с рег.

№ В6808ТТ по ул. „Свобода“ в посока ул. „Княз Черказки“. На кръстовището между двете улици (на надлеза над бул. „Левски“) за посоката на движение на въззивника имало поставен пътен знак Б2 (Стоп) като движението било двупосочно отграничено с непрекъсната линия. Когато приближил към кръстовището пред въззивника имало спрели няколко автомобила (три) които изчаквали в колона на пътен знак Б2 осигурявайки предимството на движещите се по главния път. Въззивникът обаче решил да не чака. Същият преминал в лентата за насрещно движение и от там преминал през кръстовището без изобщо да спре и да се огледа, създавайки опасност за движещите се по главния път, и се насочил в посока към бул. „Владислав“.

Виждайки нарушението свидетелите К. и К. веднага тръгнали след него със служебен лек автомобил. Догонили го и го спрели като в този момент видели, че е и без поставен предпазен колан. Св. В. К. съставил срещу въззивника АУАН № 1398701/20.11.2024год. в който посочил, че същият е нарушил разпоредбите на чл. 6, т.1; чл.6, т.1 пр.3 и чл. 137а, ал.1 от ЗДП, тъй като не спрял на знак Б2, нарушил пътна маркировка и не е поставил обезопасителен колан с който е оборудван автомобила.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че няма възражения и получил препис от него.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 16.12.2024год. началника на РУ 01 при ОДМВР Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 6, т.1 от ЗДП (два пъти) и чл. 137а, ал.1 от ЗДП и му наложил съответните административни наказания - на основание чл. 179, ал.1, т.5 пр.3 от ЗДП - адм. наказание глоба в 2 размер на 150лв.; на основание чл. 183, ал.2, т.2 от ЗДП – глоба в размер на 20лв. и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 50лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят В. К. и свидетеля по акта Д. К., които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си във връзка с констатиране на нарушенията и съставянето на акта с нужната конкретика.

В хода на съдебното следствие е назначена СГЕ изготвена от в.л. Е. А..

Видно от заключението на последната подписите за „нарушител“ и срещу „Подпис“ – разписка в АУАН № 1398701/20.11.2024год. са положени от К. Д.

Х..

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени Заповед № 365з-9854/21.12.2023год. на директора на ОД на МВР Варна, докладна записка от В. К., докладна записка от Д. Д., справка за нарушител, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, а допълнително в хода на съдебното следствие е приобщена и Заповед № 365з5888/24.07.2024год. на директора на ОД на МВР Варна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно: показанията на свидетелите В. К. - актосъставител и Д. К., които непосредствено наблюдавали действията на въззивника; писмените доказателства приложени към АНП в това число АУАН, справка за нарушител; заповед за компетентност, както показанията на в.л. Е. А. и заключението на изготвената от него експертиза като всички доказателства са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Показанията на свидетелите В. К. и Д. К. са такива на свидетели – очевидци, като пряко е възприето от тях, че водачът извършва маневрата в нарушение ПЗ Б2, пътната маркировка и не е поставил обезопасителен колан при управление на автомобила.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок, с оглед липсата на доказателства за датата на връчване на НП на наказаното лице, от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

Що се касае до направената върху НП отметка, че НП е връчено на 27.02.2025год. по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН същата не се приема от съда по следните съображения:

3

Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в оригинал на НП /приложен по преписката/ е отбелязано, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен като е отбелязано връчване по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН на 27.02.2025год. Според настоящия съд не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма доколкото на първо място по делото липсват данни сочещи на данни и то категорични, че въззивникът е посочил някакъв адрес. В тази връзка следва да се отбележи, че в АУАН не е посочен точен адрес на нарушителя, няма и никакви други доказателства сочещи на това, че той е заявил в хода на адм.наказателното производство някакъв адрес или телефон. В тази връзка наличната по делото докладна изготвена от ПИ Д. Д. не установява, че адреса на въззивникът е бил посетен и той не е бил установено там. Видно от докладната ПИ провел разговор с въззивника на някакъв телефон (как се е снабдил с него не е ясно) и той му бил казал, че не живее на адрес в с. Равда (от къде е избран точно този адрес също не е ясно). Липсват данни за извършвани някакви справки и пр. Безспорно АНО не е длъжен да прави подобни справки, но това е само в случай, че въззивникът сам е посочил адрес на който да получава книжа, какъвто не е настоящия случай.

По тези причини съдът счете, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Доколкото с НП на въззивника са наложени санкции за три административни нарушения съдът намира, че следва да обсъди всяка част на НП отделно.

По т.1 от НП.

С тази част на НП на въззивникът е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 6 от ЗДП.

Съгласно посочената разпоредба участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В обстоятелствените части на АУАН и НП е съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършеното нарушение, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението по т.1 от НП съдът не констатира.

От събраните по делото гласни доказателства се установява 4 категорично, че въззивникът не е изпълнил указанията на ПЗ Б2 "Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство!", а е заобиколил изчакващите преди него на кръстовището други МПС-та, поради което и нарушение на чл.

6, т.1 от ЗДП е налице.

Доколкото нарушението е типично и не се отличава по какъвто и да било начин от всички останали нарушения от посочения вид от една страна, а от друга и предвид на това, че видно от справката за нарушител въззивникът е системен нарушител на ЗДП и е многократно наказван, като очевидно наложените наказания не са постигнали целения поправителен и превантивен (предупредителен) ефект, нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение в случая.

Правилно за това нарушение АНО е наложил на въззивника санкция съобразно нормата на чл. 179, ал.1 т.5 от ЗДП доколкото от събраните гласни доказателства безспорно се установява, че маневрата извършена от въззивника е създала опасност за останалите участници в движението. В случая АНО е наложил на въззивника наказание във фиксирания в закона действащ към момента на извършване на нарушението размер – глоба в размер на 150лв., поради което и съдът не дължи излагане на становище досежно размера (справедливостта) на наложеното наказание.

По т.2 от НП.

С тази част на НП на въззивникът е наложена санкция за нарушаване нормата на чл. 6, т.1 от ЗДП, а именно за това че нарушил пътната маркировка.

Досежно това нарушение съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП липсва описание в достатъчна степен на вмененото нарушение. Посочено е единствено, че въззивникът е нарушил пътната маркировка. Каква обаче е била тя не е ясно. Без яснота каква е била маркировката и конкретното поведение на водача изобщо не може да бъде преценено има ли нарушение или не. Съдът намира, че този дефицит на факти при описание на нарушението по т.2 от НП води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника, същият е лишен от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че е абсолютно недопустимо установяването на съставомерни факти да се извършва едва в съдебното производство чрез разпита на двамата свидетели очевидци.