Решение № 7482 от 04.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7482 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110100873 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „АТС БЪЛГАРИЯ“ ООД, представлявано от управителя А.Г., чрез адв. П., срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“ , с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5822,71 лв., представляваща сборът от уговорена покупна цена по договор за търговска продажба на консумативи за лазерни устройства, за която са издадени фактури № *********/04.08.2020, № **********/01.07.2020 и № **********/14.07.2020 г., ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до плащане на вземането; 782,69 лв. – неустойка за забава, считано от датата следваща съответната падежна дата на всяка от фактурите до 22.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 02.08.2021 г. по ч.гр.д. № 43398/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че бил изпълнител по договор от 23.10.2018 г. с предмет „Периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на Софийския университет „Св.

Климент Охридски“ с 5 обособени позиции, сключен с ответника, в качеството му на възложител по договора. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по обособена позиция № 2, като мястото на изпълнение на договора било франко сградите на ответника в гр. София и страната, посочени в чл. 3, ал. 2. Поддържа, че в периода 01.07.2020 г. – 03.09.2020 г., в изпълнение на задълженията си по договора, ищецът доставил за нуждите на ответника консумативи за лазерни устройства и в изпълнение на чл. 9 от договора били съставени приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете страни, като за извършените доставки изпълнителят съставил и издал фактури, които били включени в дневника на продажбите и справка – декларация по ДДС. Твърди, че след образуване на заповедното производство ответникът платил част от задълженията си на 1 обща стойност от 9831,01 лв., като към момента на подаване на исковата молба останали неплатени задължения в общ размер на 5822,71 лв. по фактури № *********/04.08.2020, № **********/01.07.2020 и № **********/14.07.2020 г. Твърди, че на основание чл. 19, ал. 2 от раздел X „Санкции при неизпълнение“ от подписания между страните договор, при забава на възложителя за изпълнение на задълженията му за плащане по договора, същият заплащал на изпълнителя неустойка в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от размера на забавеното плащане. Тъй като срокът за плащане на посочените фактури бил изтекъл, претендира и заплащане на неустойка в общ размер на 782,69 лв. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 5822,71 лв., за която са издадени фактури № *********/04.08.2020, № **********/01.07.2020 и № **********/14.07.2020 г., ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до плащане на вземането; 782,69 лв. – неустойка за неизпълнение на Договор № ******/23.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.08.2021 г. по ч.гр.д. № 43398/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът нямал правен интерес от така предявените искове, тъй като след издаването на заповедта за изпълнение ответникът заплатил изцяло задълженията си и по този начин признал същите. Към днешна дата било видно, че ответникът регулярно и в срок плащал задължението си. Поддържа, че не оспорва, че дължи, като изплатил всички задължения по процесните фактури, с което признал задължението си преди подаване на исковата молба, поради което производството по делото следвало да бъде прекратено. Признава правнорелевантното обстоятелство, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор от 28.10.2018 г.

Оспорва претенцията на ищеца за забавено плащане по процесните фактури, като счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че в отдел „Административно-счетоводно обслужване“ – Паричен салон на СУ „Св.Климент Охридски“ към 08.03.2022 г. била извършена справка, от която се установило, че сумите по фактури №**********/01.07.2020, № **********/14.07.2020 и № *********/04.08.2020 били погасени изцяло, за което прилага бюджетни платежни нареждания. Предвид изложеното моли съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. Оспорва претендираната неустойка в размер на 782,69 лв., като счита същата за неоснователна. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 23.10.2018 г. между „АТС БЪЛГАРИЯ“ ООД и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ бил сключен договор с предмет „Периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на Софийския университет „Св.

Климент Охридски“ с 5 обособени позиции“.

В представените по делото фактури са обективирани всички съществени уговорки, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху изброените подробно в тези фактури стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС – общо за сумата от 5822,71 лв. по процесните три фактури, предмет на исковото производство, а именно: № **********/01.07.2020, № **********/14.07.2020 г. и № *********/04.08.2020 г.

Тези първични счетоводни документи са подписани от лице, което е удостоверило, че е представител на ответника, като от приетата като компетентно изготвена ССчЕ, извършила 2 проверка в счетоводството на ищеца и ответника, се установява, че процесните фактури са били надлежно отразени в счетоводните регистри на СУ „Св. Климент Охридски“.

Правното действие на сключените договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл.

286, ал. 1 ТЗ. По тези търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Безспорно е по делото, а и от представените двустранно подписани от представители на страните по настоящото съдебно производство приемо-предавателни протоколи се установява правнорелевантното обстоятелство, че в периода 01.07.2020 г. – 03.09.2020 г. ищцовото дружество като продавач в изпълнение на поето правно задължение по договор за търговска продажба е доставило на ответника-купувач вещите, обект на продажбата, а именно консумативи за лазерни устройства.

При предаването на процесните вещи (с осчетоводяването на процесните фактури с посочен момент на данъчното събитие ответникът е признал, че стоките, предмет на процесните договори за търговска продажба, са му предадени) продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договорите за търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е било прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договорите, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо.

Не е спорно между страните, че след образуване на заповедното производство ответникът е погасил част от задълженията си в общ размер на 9831,01 лв., като е останала незаплатена сумата в размер на 5822,71 лв., предмет на настоящото исково производство, за която са издадени фактури № **********/01.07.2020, № **********/14.07.2020 г. и № *********/04.08.2020 г.

От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССчЕ се установява и правнорелевантното обстоятелство, че ответникът-купувач е изпълнил задължението си за заплащане и на останалата незаплатена продажна цена, като на 07.02.2022 г. и 11.02.2022 г. са извършени плащания по процесните три фактури № **********/01.07.2020, № **********/14.07.2020 г. и № *********/04.08.2020 г. в общ размер на 5822,71 лв. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвала пълно и задълбочено предоставените му документи и е отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата ССЕ.

С извършеното в хода на исковото производство плащане на останалата незаплатена 3 продажна цена в размер на 5822,71 лв. се погасява съдебно предявеното вземане за посочената сума, поради което главният иск с правно основание чл. 327 ТЗ следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

По иска с правно основание чл. 92, ал. ЗЗД:

Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.

В случая страните са уговорили предварително размера на обезщетението за причинени вреди на ищеца при неизпълнение в темпорално отношение на поетите от ответника парични задължения по договора с предмет „Периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с 5 обособени позиции“ – чл. 19, ал. 2 от раздел Х „Санкции при неизпълнение“ („при забава на Възложителя за изпълнение на задълженията му за плащане по договора, същият заплаща на Изпълнителя неустойка в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от размера на забавеното плащане“).