Разпореждане № 41619 от 21.12.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 41619 гр. София, 21.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно гражданско дело № 20211110170779 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление на *** за издаване на заповед за изпълнение срещу С. ВЛ.

В..

Като разгледа заявлението съдът намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В настоящия случай с договора за предоставяне на поръчителство от 20.05.2020 г., сключен между С. ВЛ. В. и ***, дружеството е поело задължение към С. ВЛ. В. да сключи договор за поръчителство с * * * за обезпечаване задълженията й по договор за кредит, сключен с ***р срещу което длъжникът се е задължила да му заплати възнаграждение в размер 609,66 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 67,74 лева, на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит. Като разгледа този договор, съдът приема, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици.

Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се 1 съобразят всички обстоятелства, относими към него. В процесния случай между С. ВЛ. В. и *** е сключен договор за кредит в размер на 600 лева, по силата на който С. ВЛ. В. се е задължила да върне на дружеството тази сума, заедно с уговорена възнаградителна лихва в общ размер 704,34 лева, платими на 9 месечни погасителни вноски. Чрез договора за предоставяне на поръчителство е договорено допълнително парично задължение за С. ВЛ.

В. под формата на възнаграждение в размер на 609,66 лева, надхвърлящ този на кредита.

Срещу получаването на това възнаграждение *** се е задължило да сключи договор за поръчителство с ***, по силата на който евентуално да заплати дължимите от С. ВЛ. В. суми по договора за кредит при неизпълнение на задълженията й, като в случай на плащане същият разполага с правото да получи, както платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намира, че липсва еквивалентност в престациите на страните по договора за предоставяне на поръчителство.

Този резултат е във вреда на С. ВЛ. В. и води до неоснователно обогатяване на *** за нейна сметка. Тези съображения налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД. Тоест същият не е породил предвидените с него правни последици, включително вземане за възнаграждение в полза на заявителя.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заявлението на *** за издаване на заповед за изпълнение срещу С. ВЛ. В. следва да бъде отхвърлено в частта за сумата 609,66 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 45 лева – такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения, поради следните съображения:

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя. Заплащането на посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за разходи и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

По изложените съображения Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на *** срещу С. ВЛ. В. в частта за сумите 609,66 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство и 45 лева - такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения.

Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2