Решение № 51 от 16.06.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Разград , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Небенур Р. Хасан в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600079 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 260002/10.02.2021 г., постановена по НОХД № 256/2020 г. по описа на Районен съд – Кубрат, подсъдимата А.. Д. М. от с. ***, е призната за виновна в това, че за времето от 13.05.2017 г. до 17.12.2017 г. в гр. ***, ***, действайки в условията на продължавано престъпление и на посредствено извършителство чрез А.Ю.А. и В. В. Х., с цел да набави за себе си имотна облага, чрез използване на мобилно приложение за интернет комуникация „Уатсап“ (Whatsapp), е възбудила и поддържала заблуждение у турския гражданин З. Е.., живущ в гр. ***, обл. ***, кв. ***, бул. „***“ № ***, с което е създала неправилна представа у него за себе си, за семейното и социалното й положение, за желанието от нейна страна за пътуване до *** за сключване на брак, и с това му е причинила имотна вреда в големи размери – 96 261.00 лева, от които 29 400 евро с левова равностойност 57 501.00 лева и 38 760.00 лева, като случаят не е маловажен, с което е осъществила състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК и е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, намалено на основание чл. 58а, ал. 1 на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години.

С присъдата подсъдимата А.. Д. М. е осъдена да заплати на З. Е.. сумата от 96 261.00 1 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2021 г. до окончателното й плащане, както и сумата 300.00 лева – разноски по производството.

Подсъдимата А.. Д. М. е осъдена и да заплати в полза на ОД на МВР – Разград сумата 505.80 лева – разноски на досъдебното производство, и по сметка на РС – Кубрат сумата 3850.44 лева – държавна такса върху уважения граждански иск и сумата 5.00 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. К.Т. – повереник на пострадалия *** З. Е.., конституиран в производството като частен обвинител и граждански ищец. В жалбата се твърди, че с извършените процесуални действия първоинстанционния съд е нарушил правата на пострадалия и повереника му, като пострадалия З. Е.. не е бил уведомен надлежно за образуваното съдебно производство и за насроченото разпоредително заседание, а именно – чрез повереника адв. К.Т.. Въпреки депозираните от адв. Т. две молби от 09.02.2021 г. за отлагане на делото и приложените към тях писмени доказателства, съдът незаконосъобразно е допуснал като повереник друг адвокат, дал е ход на разпоредителното заседание и по реда на съкратеното съдебно следствие делото приключило с присъда.

Освен това се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, като според повереника деянието на подсъдимата осъществявало от обективна страна състава на престъпление по чл. 211 от НК – измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години. Размерът на причинените вреди от 96 261 лева и установения механизъм на извършване сочели на изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, което обуславяло случая като особено тежък.

С жалбата се възразява и срещу размера на наложеното на подсъдимата наказание при приложението на чл. 58а от НК, тъй като първоинстанционния съд приел, че са налице условията за прилагане на чл. 55 от НК.

С оглед изложеното се прави искане въззивния съд да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Алтернативно се моли съда да измени присъдата, като уВ.чи размера на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода и отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 66, ал. 1 от НК.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Препис от жалбата е връчен на Районна прокуратура – Разград, ТО – Кубрат, и на подсъдимата А.. Д. М. чрез защитника адв. С.В., като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

В открито съдебно заседание гражданския ищец и частен обвинител З. Е.. не се явява, като се представлява от редовно упълномощен повереник адв. К.Т.. Последният поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. В подкрепа на тезата си за нарушени процесуални права на пострадалия и повереника му представя нотариално заверена декларация от З. Е.., 2 като поддържа исканията си за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за изменение на присъдата с уВ.чение размера на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода и постановяване на реално изтърпяване на наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград оспорва жалбата и не прави доказателствени искания. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.Счита, че в производството пред първоинстанционния съд пострадалия е бил надлежно представляван и неговите права са били обезщетени. Предвид липсата на надлежно изменение на обвинението счита за недопустимо преквалифизиране на деянието по квалифицирания състав на чл. 211 от НК, а относно размера на наложеното наказание не споделя доводите в жалбата за приложението на чл. 55 от НК.

Подсъдимата А.. Д. М. се явява в съдебно заседание лично и с редовно упълномощен адв. Е.Т. . Защитникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита, че не е била нарушена процедурата по призоваване на пострадалия за разпоредително заседание и не са нарушени процесуалните му права, тъй като е бил конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Изтъква, че частния обвинител не разполага с права по чл. 287 от НПК да иска изменение на обвинението, и производството пред първоинстанционния съд законосъобразно се е движело в рамките, очЕ.ани от внесения обвинителен акт с правната квалификация на деянието, дадена с него. По отношение размера на наложеното наказание и приложението на чл. 66 от НК счита, че съдът е изследвал всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимата, и е наложил справедливо наказание.

Подсъдимата А.. Д. М. поддържа становището на защитника си. В последната си дума прави искане присъдата да бъде потвърдена.

Окръжен съд – Разград, след като направи собствен анализ на доказателствата по делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първото искане в жалбата за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения поради нарушаване правата на пострадалия и неговия повереник, е неоснователно по следните съображения:

Досъдебното производство е било образувано по жалба на З. Е.., турския гражд анин, чрез адв. Ел. М. от АК – Хасково, като на л. 15, т. първи от ДП има приложено пълномощно от 08.03.2018 г., с което пострадалия е упълномощил адв. Ел. М. и адв. С.Ш. да го представляват, включитлно и пред прокуратура и съд. На л. 107, т. първи от ДП има и второ пълномощно на адв. М., с което са и дадени права и да преупълномощава други адвокати.

На л. 163, т. втори от ДП има Заявление на пострадалия З. Е.. от 29.01.2019 г., с което 3 уведомява разследващите органи, че е упълномощил адв. К.Т. като негов повереник и желае чрез него да бъде информиран за хода на производството, като има приложено и съответнопълномощно. Видно от текста на заявлението, в него няма изрично оттегляне на пълномощията от адв. М. и адв. Ш..

С Разпореждане за насрочване на Разпоредително заседание съдия – докладчик по НОХД № 256/2020 г. по описа на Районен съд – Кубрат е разпоредил за заседанието пострадалия З. Е.. да бъде призован чрез адв. М.. Видно от върнатия отрязък от призовката на адв. М., връчена на 21.01.2021 г., последната изрично е отбелязала, че поддържа връзка чрез преводач със З. Е.. и същият е уведомен за датата на съдебно заседание на 10.02.2021 г.

На 09.02.2021 г. по електронната поща са постъпили две молби от адв. Т. за отлагане на разпоредителното заседание по делото и с твърдения, че пострадалия е оттеглил пълномощията си от адв. М..

В разпоредително заседание на 10.02.2021 г. за пострадалия З. Е.. се е явила адв.

С.Ш., която е депозирала молба от името на същия за конституирането му като граждански ищец и частен обвинител. Съдът е докладвал пэстъпилите молби от адв. Т., но след като е отложил за час съдебното заседание, е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствието на адв. Т.. Пострадалия З. Е.. е бил конституиран като частен обвинител и граждански ищец и делото е приключило в същото заседание по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.

Видно от представената в открито съдебно заседание пред настоящия възивен състав нотариално заверена декларация от З. Е.., последнят декларира, че от 11.12.2018 г. по настоящото наказателно производство се представлява от повереник адв. К.Т., а пълномощията си от адв. Ел. М. и адв. С.Ш. е оттеглил. Декларацията е от дата 14.04.2021 г.

При така установеното от фактическа страна настоящия съдебен състав счита оплакването за нарушени права на пострадалия и неговия повереник, изразяващи се в неуведомяване на образуването на съдебно производство и непризоваване за разпоредително заседание, за неоснователно.

Както вече бе посочено, в досъдебното производство има приложено пълномощно на адв. Ел. М. и адв. С.Ш., и няма изрично оттегляне на упълномощаването от страна на З. Е...

В призовката си адв. М. изрично е отбелязала, че пострадалия е информиран за датата на съдебно заседание, на същото се е явила адв. Ш. и е депозирала молба за конституиране на пострадалия като частен обвинител и граждански ищец. При това положение следва да се приеме, че пострадалия е бил надлежно представляван и невъзможността за участие на адв.

Т. в разпоредително заседание не е нарушило процесуалните права на пострадалия З. Е.., които практически са били упражнени в пълна степен, като същият е бил конституиран като страна в процеса - частен обвинител и граждански ищец. Депозираната от адв. Т. пред въззивния състав нотариално заверена декларация от З. Е.. за оттегляне на пълномощията от адв. Ел. М. и адв. С.Ш. носи дата на съставяне 14.04.2021 г., т. е. след приклюване на производството пред първоинстанционния съд,

4

Що се отнася до претендираното нарушаване на правата на повереника в лицето на адв. Т., следва изрично да се отбележи, че по аргумент на чл. 235 от НПК повереника не е самостоятелна страна в съдебното производство, и няма самостоятелни права в процеса, извън правата на представлявания от него частен обвинител или граждански ищец.

Категорична е съдебната практика, че съдът няма и задължение да призовава повереника, освен ако не е съдебен адрес за призававане на самата страна. В случая по делото са налице пълномощни на няколко повереника, и след като един от тях е бил надлежно призован, а чрез него и пострадалия, няма допуснато съществено нарушение на процесуалните права на пострадалия, водещо до отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава двадесет и седма "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция" от НПК. Подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти, с което е била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по Глава двадесет и седма от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. Първоинстанционният съд, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил по предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 4 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.

Разпечатката съдържа 42 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78e2b1f8-8855-4137-8f86-d44c6b2b8ab9