Решение № 1857 от 25.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1857 гр. Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110103763 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, както следва:

- от С. Н. Я., ЕГН ********** с адрес **** срещу Институт по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ при БАН, ЕИК 000662064 с адрес гр. София, ул. Шипченски проход № 67 за осъждане ответникът да й заплати сумите: 150000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на съпруга й Й. С.ов Я. настъпила в резултат на претърпяна трудова злополука на ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба24.03.2022г. до окончателното погасяване на задължението и 7250лева, представляваща лихва за забава върху главницата начислена за периода от ****г. до 23.03.2022г.вкл.;

- от С. Й. Я., ЕГН **********, с адрес **** срещу Институт по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ при БАН, ЕИК 000662064 за осъждане ответникът да му заплати сумите: 150000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на баща му Й. С.ов Я. настъпила в резултат на претърпяна трудова злополука на ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.03.2022г. до окончателното погасяване на задължението и 7250лева, представляваща лихва за забава върху главницата начислена за периода от ****г. до 23.03.2022г.вкл.;

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ищците са съпруг и син на Й. Я.. Съгласно трудов договор от 19.02.1982г. и допълнително споразумение към него с № 82/12.07.2021г., Й. Я. е заемал длъжност „техник механик, корабостроене“ при условията на 8ч. работен ден. Бил е запознат с длъжностната си характеристика и са му били проведени начален и периодични инструктажи срещу подпис по правилата на безопасността и хигиената на труда и противопожарна охрана. На ****г. Й.

Я. е бил на работа от 08ч. до 16,30ч., с 30минути обедна почивка от 12ч. до 12,30ч. Работата 1 му се е състояла в това да участва в подготовката и провеждането на хидродинамични експерименти в опитните басейни на ЦХА Варна. Участвал е в извършване на изпитания на корабен модел в блок Е- дълбоководен басейн. След приключване на изпитанията е следвало да извърши дейности по разтоварване и демонтаж на корабния модел. Около 14,40ч. изпитанията на корабния модел са приключили. Й. Я. се е намирал в дока и е извършвал дейност по демонтиране на корабния модел от буксировъчна количка и подготовка за изваждането му от докова камера. Слязъл е от модела и е отишъл в задния край на дока, за да го придържа и предпазва от евентуално сблъскване със стените на басейна. Бил е все още в опасната зона, когато е подаден звуков сигнал и буксировъчната количка се е задвижила в посока дълбоката част и е следвало да премине над мястото, където се намира Й. Я. на височина от около 1,40м. Вместо това, долният край на количката е повдигнал Я. над ръба на високата част на борда на басейна и го е притиснала към него. В резултат, Й. Я. е останал притиснат между стената на дока и основата на количката, при което е получил травматични увреждания несъвместими с живота довели и до неговата смърт- счупване на гръбначния стълб на ниво 9-10гръден прешлен с подлежащо прекъсване на гръбначния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, ожулвания в лявата хълбочна област и по лява ръка, остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност- оток на мозъка, белите дробове, остро раздуване на белите дробове, общ кръвен застой на вътрешните органи. Инцидентът е бил регистриран в ТП на НОИ на 08.10.2021г. и с разпореждане № 30948/07.12.2021г. на ТП София град приета за трудова по смисъла на чл.

55 КСО. На мястото на инцидента са били Г. Г. и С. С.ов, които са оказали първа помощ на Я.. С. С.ов е освободил притиснатото тяло на Я. и е започнал да му прави изкуствено дишане. Г. Г. се е обадил на ищеца, който е дошъл на помощ и е започнал да прави сърдечен масаж на баща си до идването на Спешна помощ, независимо, че е липсвала сърдечна дейност. По случая е било образувано и ДП № 137/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП Варна.

Твърди, че по време на извършване разследване на злополуката е прието, че Й. Я. няма вина за настъпването й, както и че не е налице съпричиняване. Вина за настъпване на злополуката се сочи, че има единствено ответникът, който като работодател не е изпълнил задължението си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Твърди, че при демонтажа на корабния модел след приключилото изпитание ръководител сектор е подал сигнал към техник- механик корабостроене, да бъде придвижена дълбоководната количка към дълбоката част на басейна, за да си осигури свободен достъп на крана за безопасно отстраняване на корабния модел. Операторът „техник-механик, корабостроене“ е придвижил количката преди той и ръководител сектор да се уверят, че в опасната зона няма човек, нито били предприети нужните организационни дейности по осигуряване на безопасността му.

Твърди се, че наследодателят на ищците е загубил живота си нелепо на 64г. възраст.

Бил е здрав, съвестен баща и съпруг. Ищците са разчитали на неговата финансова и морална подкрепа. Внезапната му смърт е довела до неописуеми болки и страдания и за двамата ищци. Синът му е преживял изключителен стрес гледайки безжизненото тяло на баща си, опитвайки се да го върне към живот. Близо 15г. ищецът е работил заедно с баща си, следвал е стъпките му и се е учил от него. Връзката помежду им е била здрава и силна. Ищцата била в брак с Й. Я. от 1981г. Били са щастливо и сплотено семейство. Смъртта му била непрежалима за нея, още повече, че съпругът й бил здрав, енергичен и работоспособен човек. Загубата на съпруг и баща се сочи да е причинила душевни болки и страдания и за двамата ищци, чийто паричен еквивалент предявяват в размер на по 150хил.лева за всеки, ведно с обезщетение за забава считано от датата на смъртта на техния наследодател.

Иска се уважаване на исковите претенции. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се 2 оспорва като неоснователни, вкл. по размер. Не се оспорва наличие на трудово правоотношение с наследодателя на ищците, по което той е заемал длъжност „техникмеханик, корабостроене“, както и че същият е починал на работното си място и по време на работния ден. Оспорва механизма на настъпване на увреждането.

Потвърждава, че на ****г. пострадалият Й. Я., Г. Г.- ръководител сектор „Експериментални съоръжения“ и С. С.ов- „техник-механик корабостоене“ са извършвали изпитания в дълбоководен басейн. Около 14,40ч. Я. е починал, докато се е намирал на територията на Център по хидро- и аеродинамика Варна, блок Е, дълбоководен басейн, район докови камери. Твърди, че действията на работниците му в него момент са били съобразени с утвърдените практики за безопасност от 1976-2021г. Сочи, че към момента на инцидента и след приключване на изпитанията Й. Я. се е намирал в задния край на дълбоководния басейн между доковете. Г. е издал устно нареждане по преместване на буксировъчната количка от дока в посока дълбоката част на басейна и е предупредил Я. да се пази /т.3 от инструкция за безопасност/. С.ов е питал Я. дали долният край на пилоните визуално минават над модела. Я. е дал звуков сигнал с думи, с което е изразил готовност за тръгване на количката, с което е потвърдил и че се намира в безопасната зона около нея.

Тогава С.ов е влязъл в кабината за управление, подал е сирена за тръгване на количката и тя е потеглила /т.5 от инструкцията/.

Посочва, че Инструкцията за безопасност разписва, че операторът в кабината пред пулта за управление натиска с дясна ръка бутона за контакт и го държи непрекъснато натиснат. При отпускане на бутона се задейства автоматичен изключващ механизъм- един от аварийните стопове. При проектирането на буксировъчната количка е преценено, че пускането на бутона осигурява по- бързо спиране. Следвало натискане на бутон старт, при което се завърта ръчката за тръгване със скорост, която на излизане е максимум 0,1м./с. По този начин на количката били нужни 7-8сек от подаване на сигнала до реалното й тръгване, което забавяне било конструктивно предвидено по проект, за да се осигури време за обезопасяване на района около количката и своевременна реакция при възникване на аварии и проблеми. От пулта за управление липсвала пълна видимост в задната част на количката, което било обезпечено от натискането на сирената, предхождаща бутона старт и ръчката за тръгване на количката. След това, с лява ръка се пускала сирената. След тръгване на количката, впоследствие С.ов е видял, че Я. е притиснат между количката и ръба на дока, и незабавно я е спрял.

Твърди, че Я. е дългогодишен негов служител, запознат с безопасните условия на труд, преминал през изискуемите първоначален и периодични инструктажи. Бил е запознат с длъжностната си характеристика и цялата нормативна уредба, а и тази на предприятиетоПравилник за вътрешния трудов ред. Твърди, че Я. е извършил вменената му преценка, че се намира в безопасен район и е подал изискуемия звуков сигнал. Предвид професионалния си опит е бил длъжен да знае и че след откачване модела от количката, за да бъде изваден с кран от дълбоководен басейн, същата ще бъде преместена, а той е следвало да бъде на безопасно разстояние. Имал е и възможност своевременно да сигнализира за възникнал проблем между пускането на сирената и потеглянето на количката, при което същата е щяла да спре незабавно.

С оглед спазване на всички законови правила предвид специфичната дейност на предприятието работодател, ответникът е издал Инструкция за безопасни и здравословни условия на труд в дълбоководен басейн, сведена до знанието на работниците. Редът за изпълнение на работата съгласно инструкцията съответствал на разпоредбата на чл. 177, ал.7, т.2 Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Съгласно посочената норма, при липса на видимост от мястото на управление на работното оборудване до всички опасни зони, се изгражда сигнална система, посредством която да се 3 подава навременна информация на работещите за режимите на работа свързана с тяхната безопасност. Тъй като работниците му в него момент са спазили организационните дейности по осигуряване безопасност около съоръжението съгласно Инструкцията, счита, че е изпълнил задължението си за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд, а настъпилата злополука има характер на случайно събитие.

В евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Твърди, че работникът е допринесъл с поведението си за настъпване на резултата проявявайки груба небрежност, нарушавайки правилата за безопасност и поставяйки се сам в опасност. Конкретно твърди, че пострадалият не е съобразил местоположението си извън обсега на движещите се части на съоръжението, дал е звуков сигнал с думи, с което е изразил готовност за тръгване на количката, с което е нарушил Наредба № 7 и задълженията възложени му в длъжностната характеристика. Твърди още и проявя на самонадеяност предвид дългогодишния му опит, вземайки решение да придържа модела от сблъскване в стените на басейна, докато работещото в него момент в непосредствена близост съоръжение е в движение. Нямало е и пречки обективно препятстващи го да се измести извън обсега на движение на съоръжението, или да приклекне на височина от 1,4м., влизайки в безопасната зона под ръба на дока. В резултат на това, той е попаднал между съоръжението и ръба на дока. Счита, че преимуществено принос в настъпване на злополуката има пострадалият работник. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и като завишена по размер и несъответна на критериите за справедливост. Искането е за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.