Решение № 38 от 23.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Велико Търново, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Явор Данаилов

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500969 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№1312/27.10.2023г. по гр.дело№806/2023г. ВТРС е: -приел за установено в отношенията между страните, че М. Й. А. с ЕГН*****, с постоянен и настоящ адрес: гр.В.Т, ул.“П**“№ дължи на Д. Л. Д. с ЕГН*******, с адрес гр.В.Т. ул.“**“№ ет. ап. сумата 6000.00лв. по Запис на заповед от 24.11.2022г., с падеж - 24.12.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 03.02.2023г. до окончателното и изплащане, за която сума е издадена Заповед№149/06.02.2023г. за изпълнение по чл.417 от ГПК и изп.лист по; -осъдил М. Й. А. с ЕГН*****, с постоянен и настоящ адрес: гр.В.Т., ул.“**№ да заплати на Д. Л. Д. с ЕГН*****, с адрес гр.В.Т. ул.“**“№ ет. ап., сумата 2640.00лв., представляваща направени разноски(за държавна такса и адв.възнаграждение) по ч.гр.дело№412/2023г. на ВТРС и по гр.дело№806/2023г. на ВТРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба въззивна жалба с вх.

№20973/07.11.2023г. от М. Й. А. против Решение№1312/27.10.2023г. по гр.дело№806/2023г. на ВТРС. Жалбоподателя навежда оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че в решението си ВТРС не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и дадените и от жалбоподатЕ.та обясненията, че не познава лицето Д. Д.. От страна на първоинстанционния съд било прието, че възникнало правоотношение по договор за заем между Д. Д. и М. А.. Въпреки представеното банково извлечение за сумата 6000.00лв.с посочено основание „заем“, която Д. превела на А., не бил представен договор за 1 заем, а единствено запис на заповед. Първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно приел, че бил налице сключен договор за заем(двустранна сдЕ.) за сумата 6000.00лв., а при записа на заповед е едностранна и се касаело за два различни документа. Договорът за заем бил уреден в разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, а записът на заповед - в чл.535 от ТЗ. В записа на заповед било отразено, че сумата била предадена, а не преведена по банков път. ВТРС приел в решението си, че бил налице договор за заем и запис на заповед, сключени на един и същи ден - 24.11.2022г.

Първоинстанционният съд не бил уважил исканията и, които били направени своевременно с писменият отговор и били относими към предмета на спора. Поддържа становището си, че не познава лицето Д. Д. и не била подписвала договор за заем за посочената сума. Оспорва присъдените в полза на Д. разноски като прекомерно завишени и липсвали писмени доказателства, че са били сторени. Моли Решение№1312/27.10.2023г. по гр.дело№806/2023г. на ВТРС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

В съдебно заседание въззивникът М. Й. А.(чрез адв.Е. Г.Н. от АК-Ст.Загора) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата.

Претендира разноски по делото(единствено заплатената ДТ).

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. Л. Д.. В съдебно заседание въззиваемата страна Д. Л. Д.(чрез адв.Д. Стр.П. от ВТАК), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Безспорно се установила автентичността на записа на заповед(с оглед заключението по графическата експертиза). Имало банков превод в полза на М. Й. А., която сума не била върната. Не претендира разноски по делото

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземане по чл.537 ввр. чл.538 ал.1 ввр. чл.481 ал.2 от ТЗ.

Видно от съдържанието на представеният Запис на заповед, издаден на 24.11.2022г. М. Й.

А. безусловно и неотменимо се е задължила да заплати по записа на заповед на Д. Л. Д. сумата 6000.00лв./без разноски и без протест/ с място на плащане – гр.В.Търново, платима на падеж – 24.12.2022г. В този смисъл, тъй като към 03.02.2023г. падежът по ефекта е настъпил, то задължението на издателя на записа се явява ликвидно и изискуемо.

По подадено заявление на 03.02.2023г. от страна на Д. Л. Д. против М. Й. А. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 т.10 от ГПК е било образувано ч.гр.дело№412/2023г. на ВТPC. С разпореждане от 06.02.2023г. постановено по ч.гр.дело№412/2023г. ВТPC издал Заповед№149/06.02.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за: сумата 6000.00лв.., дължима на основание Запис на заповед, издаден на 24.11.2022г. в гр.В.Т, с падеж – 24.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази 2 сума, считано от датата на завеждане на заявлението – 03.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата 1320.00лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№412/2023г. на ВТPC. Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изп.дело№20238090400122 на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС. В процеса на изпълнителното производство(едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение) длъжникът М. Й. А. направила възражение по чл.414 ал.2 от ГПК, че не дължи сумата по изп.дело, въз основа на което с Разпореждане№778/20.02.2023г. по ч.гр.дело№412/2023г. ВТPC спрял принудителното изпълнение по отношение на М. Й. А. по изп.дело№20238090400122 на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС.

Представено е банково извлечение от 24.11.2022г. на „Банка ДСК“АД, от банкова сметка с титуляр Д. Л. Д. е извършен банков превод на сумата 6000.00лв. в полза на М. Й. А., като основанието посочено в банковия документ е „заем“.

Във връзка с оспорване от страна на М. Й. А. на автентичността(авторството на изявлението) в записа на заповед в частта на изписването на ръкописния текст в записа на заповед и в частта на положил подпис на „издател“, и предвид изричното изявление на Д. Л. Д., че ще се ползва от оспорения документ,с Определение от 30.06.2023г. е открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на частен документ запис на заповед от 24.11.2022 г. с издател М.

Й. А. в частта на изписания ръкописен текст в записа на заповед и в частта на положил подпис на „издател“, като е указано, че тежестта на доказване неистинността на документа съгласно разпоредбата на чл.193 ал.3 от ГПК се носи от страната(М. Й. А.), която го оспорва. От заключението на назначената по делото съдебно-графическа експертиза се установява, че подписът на „издател“ в записа на заповед, изписаното ръкописно в записа на заповед и изписаните имена в записа на заповед са изписани от М. Й. А.. Вещото лице е посочило, че подписът, положен от М. Й. А. и ръкописно изписаните имена под запис на заповед не са с техническо устройство от друг документ, а са изписани върху хартията с пишещо средство, като подписът е положен с химикална паста.

При така установеното от фактическа страна, въззивът прави следните правни изводи:

Записът на заповед е опростена форма на менителницата, при която участват две лица издател и поемател, липсва приемател, поради което чл.537 от ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с естеството на записа на заповед. При запис на заповед издателят не нарежда на трето лице, а сам поема задължението, иначе казано сам безусловно обещава да заплати на поемателя определена сума пари - чл.535 т.2 от ТЗ. От правната същност на записа на заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът(приемателят) по една менителница. Като формална сдЕ., той трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от закона - чл.535 от ТЗ, а липсата на елементите по чл.535 от ТЗ, с изключение на тези, посочени в чл.536 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ, водят до нищожност на сдЕ.та - до липса на валидно възникнало задължение за плащане. В конкретния случай паричното вземане на ищеца се основава на абстрактна сдЕ., сключена под формата на запис на заповед, издаден на 24.11.2022г., М. Й. А. безусловно и неотменимо се е задължила да заплати по записа на заповед на Д. Л. Д. сумата 6000.00лв./без разноски и без протест/ с място на плащане – гр.В.Търново, платима на падеж – 24.12.2022г. В този смисъл, тъй като към депозирането на заявлението по ч.гр.дело№412/2023г. на ВТPC 03.02.2023г. падежът по ефекта е бил настъпил, то задължението на издателя на записа се 3 явява ликвидно и изискуемо. Проверявайки представения от заявителя документ – Запис на заповед съгласно изискванията на чл.418 ал.2 от ГПК, съдът намира, че същия съдържа реквизитите по чл.535 т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.7 от ТЗ. Това налага извода, че представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което е поискано издаването на изпълнителен лист. Съгласно чл.535 т.2 от ТЗ, Записът на заповед съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Това означава да е посочена паричната сума, за която издателят на Записа на заповед поема задължението, т.е. колко и какви пари трябва да се заплатят. Между страните е налице спор относно останалите елементи от производството и доказателствата по чл.422 ал.1 от ГПК.

Според задължителните указания по т.17 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС, предмет на производството по чл.422 от ГПК ввр. чл.415 от ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417 т.10 от ГПК, е съществуването на вземането, основано на Записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сдЕ. от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това, в производството по чл.422 от ГПК ищцата-кредитор(въззиваема страна), която се е снабдила със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Ответницата-длъжник(въззивник) се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането(липсата на каквото и да е каузално отношение с ищцатакредитор(въззиваема страна), и че Записът на заповед е безпаричен), като въвежда абсолютно възражение по отношение ценната книга, с твърдения, че същата е нищожна(порок при волята подписване на ценната книга – липса на съгласие). Отнесено към едностранните сделки това основание „липса на съгласие“(чл.26 ал.2 от ЗЗД) се приравнява на „липса на волеизявление“, тъй като при едностранните сделки задълженията възникват не вследствие на постигнато съгласие на насрещни страни, а в резултат на едностранно изразена воля, облечена обикновено в строго регламентирана форма. На това основание първоинстанционният съд е открил производство по чл.193 и сл. от ГПК по оспорване авторството в частта на изписването на ръкописния текст в записа на заповед и в частта на положил подпис на „издател“. Както се посочи, от заключението на назначената по делото съдебно-графическа експертиза се установява, че подписът на „издател“ в записа на заповед, изписаното ръкописно в записа на заповед и изписаните имена в записа на заповед са изписани от М. Й. А.. Доказателства в противната насока не са ангажирани. Така, производството по чл.193 и сл. от ГПК не е успешно проведено, в който смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Установено е с категоричност, че именно М. Й. А. е автор на ръкописния текст в записа на заповед и в частта на положилия подпис на „издател“. В тази връзка ищцата-кредитор(въззиваема страна) не е длъжна да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между нея и издателя по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед.