Решение № 375 от 14.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Варна, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20213001000694 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на Д. А. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Б. Ж. срещу решение № 260131/02.07.2021г. по т.д. № 786/2019г. на Окръжен съд Варна, в частите, с която са били отхвърлени исковете му, предявени по реда на чл. 694 ТЗ като оспорващ кредитор за отричане на съществуване на предявено вземане от кредитора „Аростандарт 2004" ЕООД, прието в одобрен списък на кредитори на несъстоятелен длъжник „Агробулс" ООД, (н) в размер на сборна сума от 184 111.44 лв. (формирана от сумата 98585.78, главница по Договор за покупкопродажба от 02.03.2015 г., сумата 18792.38 лв., главница по Договор за покупко-продажба от 02.03.2016 г. и сумата 66733.28 лв., общ размер на лихви върху главниците при общ период 26.08.2016 г. – 17.09.2018 г.), както и съединения иск за отричане на приета привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ за вземане в размер на 18792.38 лв.(част от главница по Договор за покупкопродажба от 02.03.2016г.) въз основа на учреден особен залог върху вземане от ДФ „Земеделие“, за кампания 2015 и 2016 г., вписан по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ с № 2016062901039, както и са определени разноски в тежест на ищеца.

Въззивната жалба, рег. с вх.№268201/10.08.2021г. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощници с права за всички инстанции, от името на ищец, който има интерес да обжалва отхвърлянето на предявения от него отрицателен установителен иск срещу кредитора с прието вземане и обвързаните с него длъжник и синдик на несъстоятелно предприятие. При 1 този вид сезиране на въззивния съд дължимата такса не се събира авансово(чл.694, ал.7 ТЗ). Жалбата отговаря на изисквания на чл. 260 и чл.

261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК само въззиваемия длъжник „Агробулс" ООД (в несъстоятелност), чрез законен представител управител Т, е упражнил право на отговор.

Съдът приема, че въззивното производството по акта по същество и обусловено от него разпределяне на разноските е допустимо.

От името на въззивника-оспорващ кредитор Д. А. Д. пълномощниците излагат оплаквания по конституирането на страните по делото(образувано по иск на длъжника, посочен като ответник в обжалвания акт) и за необоснованост на изводите на съда относно действително договорени доставки, като основание на претендирани вземания по два договора, като се позовават на липса на каквито и да са доказателства за придобИе, транспортиране, предаване и приемане на конкретни стоки. Сочат, че съдът се е доверил единствено на експертиза, изготвена въз основа на оспорени счетоводни записвания на несъстоятелния длъжник и доставчика му, което заключение обаче е било основано на недопустимо събиране на гласни доказателства и посочване на документи, които на се били представени по делото. Отделно сочат, че съдът е допуснал и процесуално нарушение при обсъждането на доказателствата относно сключване на договора за залог, като е игнорирал установена с експертиза неистинност на копие от документ, представен в срока за посочване на писмените доказателства и не е съобразил, че оригиналът представен на 04.01.2021г. от „Агробулс" ООД, е новосъздаден за целите на процеса и не е съществувал при вписване на обезпечението.

Бланкетната пледоария по същество е допълнена в писмени бележки на адв. Г, който излага доводи за недоказано както сключване и реализиране на доставки по двата процесни договора, установени само по вторични данни и непотвърдени счетоводни записвания, но и на каквото и да е обезпечение на вземания по тях с надлежно учреден и вписан залог.

Въззивникът моли за отмяна на отхвърлителните части от обжалваното решение и постановяване на друго, с което отрицателния установителен иск срещу прието вземане и привилегия да бъдат изцяло уважени.

Въззиваемият несъстоятелен длъжник „Агробулс" ООД, чрез законен представител управител Т оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти въз основа на осчетоводени фактури за признати доставки и частични плащания, както и за надлежно удостоверено при регистриране на обезпечението съществуване на договора за залог и последващо потвърждаване с пристъпване към изпълнение от заложен кредитор. Моли за потвърждаване на обжалваната част от решението.

Въззиваемият „Агростандарт 2004" ЕООД, като кредитор, чието прието вземане се оспорва, не изразява становище по жалбата и по съществото на спора пред въззивния съд.

Въззиваемият като задължително необходим другар синдик на несъстоятелен търговец Л. Б., пледира бланкетно за произнасяне на въззивния 2 съд съобразно събраните доказателства.

Претенции за определяне на разноски за настояща инстанция е направил само въззивника, който е конкретизирал искането си в нарочен списък по чл. 80 ГПК (л.76).

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на предявената от останал неудовлетворен в производство по чл. 690 ТЗ възразяващ кредитор установителна претенция за отричане на съществуване на дълг в полза на друг конкуриращ кредитор на несъстоятелен длъжник, приет за удовлетворяване в производството по несъстоятелност като сбор от вземания, произтичащи от два различни договора за доставки, едното от които и обезпечено с привилегия, основана на особен залог.

Първоинстанционният съд е бил сезиран първоначално с отрицателен иск от самия несъстоятелен длъжник, чието възражение срещу същите вземания и привилегия е било разгледано заедно с възражението на оспорващия кредитор. Искът по чл. 694 ал.1 т.1 ТЗ е бил основан на оспорване на реалното извършване на доставки, които да пораждат и вземанията за цена на конкретно получени от купувача стоки и възражения за абсолютна симулативност на сделките от 2015г. и 2016г., документирани за създаване на привидна легитимация на продавача като кредитор, както и за сключване на втората сделка от лице без представителна власт. Евентуалното оспорване и на привилегията е основано на липсата на идентичност на вписаното като обезпечено задължение при регистрацията на особения залог върху вземания и приетите вземания на кредитора „Агростандарт 2004" ЕООД. Към така очертаното оспорване се е присъединил въззивника Д., като всички изложени в молбата му доводи кореспондират на вече посочената липса на реално прехвърляне на индивидуализирани стоки, транспортирани до склада на купувача и липса на складови възможности за приемане на такива доставки. Допълнително присъединяващия се към претенцията на длъжника кредитор е изложил и аргументи относно издадени фактури и протокол за данъчни цели, от които са видни насрещни задължения, но тъй като основано на такива факти намаляване на дълга представлява възражение(за погасяване или прихващане), а не оспорване на начално пораждане на задълженията, каквото е било обосновано от първоначалния ищеца, тези доводи не могат да се приемат за част от първоначално предявения иск. Молбата на присъединяващия се съищец е подадена на 11.06.19г., а към този момент вече е бил изтекъл 14-дневния срок за искова защита по чл. 694 ал. 6 ТЗ, чието начало е поставено с оповестяване по партидата на длъжника в Търговски регистър с вписването на 07.05.2019 г. на поправеното определение №1635/25.04.2019г. по т.д. 1742/2017г на ВОС.

Правото за поддържане на вече очертания спор от длъжника не може да преодолее преклудирането на правото на самостоятелна искова защита на оспорващия кредитор с нови възражения. Затова след присъединяването си ищецът може да поддържа само оспорването, ползващо всички кредитори на масата във вида, в който е било първоначално предявено.

3

С оттеглянето на първоначалния ищец от спора (по изявление от 10.09.2019г.) длъжникът се е разпоредил с правото си на иск по начин, аналогичен с признание на спорния дълг, тъй като отпадането на исковия процес е равносилно на стабилизиране на удостоверяването на правата на ответника в одобрения от съда по настоятелността списък (чл. 693 ТЗ).

Стабилизирането на прекратителното определение № 3518/02.10.2019г. поражда интереса на оспорващия кредитор да поддържа вече очертания спор с конкурента си като упражнява процесуалното право на иск в защита на колективния интерес на кредиторите на масата, но при отчитане на правилата по чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ. Това налага задължителното конституиране както на синдика(чл. 694 ал. 4 ТЗ), така и на насрещна страна и задължително необходим другар на кредитора-ответник и вече неоспорващ дълга си несъстоятелен длъжник(чл. 694 ал. 8 вр. чл. 692 ал. 3 ТЗ).

Произнасянето на обжалваната част от решението срещу необходимите задължителни другари – страни по спорното материално-правно отношение при участие на органа, управляващ масата в производството по несъстоятелност съответства изцяло на специфичния интерес от установяване на спорни права и привилегия, удостоверени като приети в производството по несъстоятелност с определението по чл. 692 ТЗ. Оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение при конституиране на надлежно легитимираните страни не е основателно.

В първата инстанция ответното дружество като обезпечен с особен залог кредитор се е позовал на съдебни решения, с които процесните права са били вече установени и признати по повод обжалване на разпределения на суми от реализиран предмет на обезпечението, изготвени от депозитар в хода на извънсъдебно удовлетворявана на заложни кредитори и от съдебен изпълнител в хода на индивидуално изпълнение по ГПК върху заложено имущество. Въззивният съд преценява, че предмета на посочените от ответника дела е ограничен до упражняване на процесуалните права на взискатели и присъединени по силата на закона кредитори, участващи в разпределението (ТРОСГТК 2/2021г на ВКС), но не формира противопоставимо на кредиторите по несъстоятелността установяване на материални права, поради което не е налице съвпадане нито на обективните, нито на субективните граници на сила на присъдено нещо, за да е налице пречка за упражняване на право на иск по настоящия спор. Обжалваното решение е допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор по делото, че въззиваемият кредитор „Агростандарт 2004" ЕООД е предявил пред синдика вземанията си като сбор от главници и лихви за забава, като е посочил, че задълженията на „Агробулс" ООД са възникнали от договорени доставки на семена, торове и препарати за растителна защита, индивидуализирани в приложени два договора сключени на 2.03.2015г. и 2.03.2016г. и спецификации към тях, които са били и обезпечени с договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ с регистрирано пристъпване към изпълнение от 07.09.2016г.

4

Видно от представените от кредитора писмени документи между продавач „Агростандарт 2004“ ЕООД, чрез управител С. и купувач „Агробулс“ ООД, предстваляван на 02.03.2015 г. от управителя И Т и на 02.03.2016 г. от П Н са били договорени две сделки с напълно идентично съдържание, като уговорките съответстват на рамкови споразумения за условията при които ще се извършват търговски доставки на семена, торове и препарати за растителна защита до склада на продавача по конкретни заявки с отложено плащане, фиксирано съответно до 30.10.2015г. и до 30.08.2016г.

Асортиментът, предлаган от доставчика с конкретни единични цени и количества е пояснен в спецификации за трите вида стоки, съответно две недатирани от 2015г, една датирана на 2.03.2015г. и три на 2.03.2016г.

Представено е нотариално заверено пълномощно от 22.01.2014г., с което подписалият договора Н е бил натоварен от дружеството – купувач, чрез управителя Т да сключва сделки свързани с обичайната дейност на дружеството в земеделието, включително и изрично да договаря доставки на семена, торове и препарати.