Решение № 2679 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2679 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330102008 по описа за 2022 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 195/09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 2769/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е отменено първоинстанционното решение, като е допуснато извършване на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, между З. С. при квота 7/18 ид. части, Г. З. при квота 3/18 ид. части и Х. Г. при квота 8/18 ид. части.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, ответницата Х. Г. е формулирала възлагателна претенция по чл. 349, ал.2 ГПК досежно процесния недвижим имот. Претенцията е приета с протоколно определение от 17.06.2024 г., постановено по делото.

Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е 1 определило обща пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот на 163 000 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано, компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Същото не се оспорва и от страните в производството.

С протоколно определение от 17.06.2024 г., постановено по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване от обстоятелството, че ответницата Х. Г. е живяла с наследодателя към момента на откриване на наследството.

По делото е представена справка № ***/26.04.2021 г. от Агенция по вписванията, видно от която по партидата на ответницата Х. Г. не са налице вписвания за периода 01.01.1991 г. – 24.06.2024 г.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делба:

До делба е допуснат самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, който се явява неподелям.

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на процесния апартамент, съдът следва да разгледа възлагателната претенция по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на ответницата Х. Г., наведена в преклузивния срок, уреден в разпоредбата на чл. 349, ал.4 ГПК.

В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са уредени четири материални предпоставки (три положителни и един 2 отрицателен юридически факт), при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) тя да е служила за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ; 3) съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.

Установено е по делото, че съделителите са придобили правото на собственост върху притежавания от тях процесен имот чрез наследствено правоприемство от Е. З. и К. З.. Като безспорно и ненуждаещо се от доказване бе отделено обстоятелството, че ответницата Х. Г. е живяла с наследодателката Е. З. към момента на нейната смърт. Установено е чрез приетата СТЕ, че този имот по своето предназначение и разпределяне на помещенията в него представлява жилище, което е реално неподеляемо съгласно извикванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 40 ЗУТ. От приложената справка от Агенция по вписванията, се установява, че няма вписани други имоти по отношение на ответницата Х. Г.. Поради това обстоятелство настоящата съдебна инстанция приема, че всички положителни и отрицателни предпоставки, включени във фактическия състав на чл. 349, ал.2 ГПК, са възникнали по отношение на ответника Г. и за нея се е породило потестативното право да иска от съда възлагане на процесния имот.

Въз основа на тези правни доводи настоящата съдебна инстанция счита, че предявената от съделителят Г. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК възлагателна претенция е основателна, тъй като същата има качеството наследник, живяла е в имота към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище по смисъла на чл. 40 ЗУТ. Делбата следва да бъде извършена като допуснатия до делба имот бъде поставен в дял на ответницата Г. на основание чл. 349, ал.2 ГПК, като съобразно установените в разпоредбата на чл. 349, ал.5 3

ГПК срокове същата следва да заплати за уравнение на дела на ищцата З. С. сумата в размер на 63 388,89 лева и на ответника Г. З. – сумата в размер на 27 166,67 лева, в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, като стане собственик на имота при спазване изискванията на чл. 349, ал.6 ГПК. В този смисъл следва да бъде постановен условен диспозитив.

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не по-малко от 50 лева, както следва: З. С. – 2535,56 лева, Г. З. – 1086,67 лева, и Х. Г. – 2897,78 лева.

Воден от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на Х. В. Г. ЕГН:

**********, действаща чрез своята майка и законен представител – С. Г. Г., ЕГН: **********, следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи: 9, брой подземни етажи: 0, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, площ: 98,30 кв.м., прилежащи части: изба № 13, таван № 4 и 0,777 % ид. части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта ***, и над обекта - ***, при условие, че заплати на З. К. С., ЕГН:

**********, за уравнение на нейния дял от 7/18 ид. части от по-горе описания недвижим имот сумата от 63 388,89 лева (шестдесет и три хиляди триста осемдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки), и на Г. К. З., ЕГН:

**********, за уравнение на неговия дял от 3/18 ид. части от по-горе описания недвижим имот сумата от 27 166,67 лева (двадесет и седем хиляди сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва от влизане в сила на решението, в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК З. К. С., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 2535,56 лева (две хиляди петстотин тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г. К. З., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1086,67 лева (хиляда осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Х. В. Г. ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител – С. Г. Г., ЕГН:

**********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 2897,78 лева (две хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5