Решение № 2024 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2024 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100505878 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5644/31.03.2025 г., постановено по гр. д. № 45917/23г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 172 състав, са уважени исковете на Електрохолд Продажби АД, че Р. Л. Ф. дължи сумата 648,02 лева (шестстотин четиридесет и осем лева и 02 стотинки), представляваща за доставена и потребена електрическа енергия за период от 22.12.2021 г. до 24.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 14,19 лева (четиринадесет лева и 19 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2022 г. до 30.05.2022 г.

Р. Л. Ф. е осъдена да плати разноски в общ размер на 1355лв.

Производството е образувано по въззивна жалба от особения представител на ответника, в която са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на решението, защото били обсъждани фактури, които били частни документи, имало договор за наем и не било изследвано дали наемателят ползвал имота за договорния период, съответно други обстоятелства около договора за наем. Нямало данни ответникът да е искал дължимите суми да се заплащат от собственика, дали последният ги е заплатил, дали е била преизчислена сумата и собственикът да се позове на давност. Настъпили и преклузивни срокове.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски. Сочи, че въведените оплаквания били изложени за първи път по делото във въззивната жалба и не кореспондирали с делото и събраните доказателства, вкл. с оглед отделените факти и обстоятелства за безспорни между страните, така и поради обстоятелството, че тежестта за доказване за плащане на процесните задължения била на ответницата /въззивник/.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.107 ЗЕ вр. чл.104а, ал.1 ЗЕ, вр. чл.98а, вр. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да се уважи така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличие на облигационно правоотношение по доставка на електроенергия при публично известни общи условия за процесния имот и в процесния период, че ответникът има качеството на потребител на ел.енергия, така и че на същия е открита партида, както и че ищецът е доставил съответното количество ел.енергия. В тежест на ответника е да докаже, че е платил сумата.

С протоколно определение от 14.03.2025г., доколкото е изразено изрично съгласие от процесуалните представители на двете страни, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е възникнала облигационно връзка по доставка на електрическа енергия за имот в Р.Г., бл.****, като цената на доставената услуга, начислена за периода от 22.12.2021г. до 24.03.2022г. възлиза на сумата от 648.02лв. В този смисъл са отделени за безспорни всички факти и обстоятелства, които ищецът следва да доказва. По делото има прието заключение по ССчЕ, от което се установява, че за претендираните вземания от 648.02лв. няма отразени плащания, а мораторната лихва върху същите с падеж от процесните фактури е в размер на 16.03лв. (по-голям от претендирания от 14,19лв.). В този смисъл ответницата не е доказала плащане, за което носи доказателствена тежест. Така и се установява размера на мораторната лихва върху дължимата главница.

2

Доводите във въззивната жалба се явяват неотносими с оглед отделените за безспорни факти и обстоятелства за наличието на облигационно връзка по доставка на електрическа енергия за имота през процесния период и цената на доставената услуга за същия. В тази връзка са неотносими съображенията за обсъжданите фактури и развитите хипотези за договора за наем. Доводите, че нямало данни за заплащане също са неоснователни, доколкото в тежест на ответницата е било до доказва плащане.

Така и видно от прието и неоспорено заключение по ССчЕ не се установява плащане на сумите. Възражение за давност в отговора на исковата молба не е направено, поради което не подлежи на обсъждане като преклудирано, така и е неоснователно бланкетното твърдение за настъпили преклузивни срокове.

С оглед горното първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че с правно на разноски разполага само въззиваемият, който е доказал сторени разноски в общ размер на 445.42€.

Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 12,78€.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5644/31.03.2025 г., постановено по гр. д. №

45917/23г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 172 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК Р. Л. Ф., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 12,78€, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК Р. Л. Ф., ЕГН **********, да заплати на Електрохолд Продажби АД, ЕИК: 175133827, разноски по в.гр.д. № 5878/2025г. в размер на 445.42€.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4