Определение № 778 от 12.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 778 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20242100600248 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Я. Я. Г., чрез защитника му - адв. В. Д.

К. от АК – София, срещу Определение от 06.02.2024 г., постановено по НОХД № 5028/2023г. на БРС. С него първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия и е насрочил делото за разглеждане по общия ред.

С жалбата се излагат съображения за неправилност, неоснователност и незаконосъобразност на постановеното от първоинстанционния съд протоколно определение. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното определение на БРС и прекратено образуваното наказателно производство по делото против Я. Я. Г., ЕГН **********.

Настоява се, че е налице тъждество по отношение на фактите, въз основа на които е издадена Заповед № УРИ 251з – 1168/09.03.2023 г. на Директора на ОДМВР – Бургас гл. комисар К. К., с която на Я. Г. е наложено наказание „уволнение“ и тези, посочени в обвинителния акт по НОХД № 5023/2023 г. на БРС. То касае датата, мястото на извършване на действията, самото 1 изпълнително деяние, следователно с повдигането на наказателно обвинение пред съд е допуснато нарушение, което попада в обхвата на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. Съгласно тази разпоредба никой „не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава“, като правилото „nе bis in idem“ е уредено и в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Мнението на защитата е също, че дисциплинарно производство срещу Я. Г. е с наказателен характер по смисъла на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, което съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК. Посочват се като относими разпоредбите на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПОЧ и ТР № 3/2015 г. на ВКС.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото, становището, изложено в жалбата и като съобрази закона, намира същата за допустима, а разгледани по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:

По внесен от Районна прокуратура – гр. Бургас обвинителен акт пред Районен съд – гр. Бургас е било образувано НОХД № 5028/2023 г. с обвинение срещу Я. Я. Г., ЕГН ********** за това, че на 04.09.2022 г., около 20:35 часа, в гр. Бургас, ж.к. „И.“, по ул. „П. З.“, до бл. **, в посока ул. „Г. К..“, управлявал МПС – л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № А ****“ НН, след употреба на наркотични вещества или техни аналози – „канабис – 25“, установено по надлежния ред с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ с фабричен № ARLB 0021, проба № 41 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК /ДВ, бр.

74/2015 г./.

По делото е било проведено разпоредително заседание на 06.02.2024 г., като след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд с определение от същата дата (предмет на настоящия съдебен контрол) по повод искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство е приел, че не са налице предпоставките с оглед практиката на ЕСПЧ, тъй като развилите се преди това производства не покриват критериите „Енгел“. По отношение на наложените административни мерки, съдът е приел, че тяхната цел е да се предотврати 2 евентуалното продължаване на извършване на престъплението, като в ЗДвП е предвидено отнемане на СУМПС, дерегистрация на автомобила и др.

Дисциплинарното уволнение, според БРС не е наказание по смисъла на практиката на ЕСПЧ и не се явява основание за прекратяване на наказателното производство. Относно доводите на защитата за допуснати процесуални нарушения, съдът е приел, че същите попадат в хипотезата на чл.

248, ал. 4 от НПК, т.е. евентуални нарушения във връзка със събиране, проверка и оценка на доказателствата, които не могат да се релевират в разпоредително заседание.

Настоящият въззивен първоинстанционния съд. състав изцяло споделя изводите на

Съобразно константната практика на ЕСПЧ и ТР № 3/2015 г. на ВКС, първият от критериите Енгел – вътрешноправната квалификация на деянието, е само формален. От значение за определянето на едно производство като „наказателно“ по смисъла на чл. 6 от Конвенцията са вторият и третият критерии, съответно характерът на обвинението и вида и строгостта на наказанието.

По първият от критериите Енгел следва да се установи дали според вътрешното право на РБългария нарушенията са част от наказателното право, от дисциплинарното право или едновременно и от двете. Визираните в Заповед № УРИ 251з-1168/09.03.2023 г. нарушения, извършени от подсъдимия Я. Г., са част от дисциплинарното право, като посочените разпоредби на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и ЗМВР , гласят, че подобно поведение уронва престижа на службата и е тежко нарушение, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Третият от критериите Енгел – характерът и строгостта на наказанието, изисква проверка за наличието на сходство с наказанията за престъпления. Характерът на делото е наказателен, когато предвидената, съответна наложената санкция се отличава със съчетанието на наказваща и възпираща цел. По образуваното дисциплинарно производство, на Я. Г. е определено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. С обвинителния акт по настоящото производство, на Я. Г. е повдигнато 3 обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. В чл. 197, ал. 1 от ЗМВР са посочени дисциплинарните наказания, а именно : мъмрене, писмено предупреждение, порицание, забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години, предупреждение за уволнение и уволнение. В същата разпоредба липсва наказание, свързано с лишаване от свобода и глоба. В случая дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено на Г. от наказващия орган, е свързано единствено и само със служебното правоотношение, което последният е имал във връзка с назначаването му като стажант в структурата на МВР. Двете наказания – уволнение и лишаване от свобода и глоба, не са сходни по своя характер, като наказващата и възпиращата цел на дисциплинарното наказание „уволнение“ е насочена единствено към служителите на МВР, на които е указано, че поведението им следва да е съобразено с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, Етичния кодекс за поведение на държавните служители и Закона за МВР. Найтежкото наказание за нарушение на посочените правила е „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение, което не е равностойно на предвиденото наказание за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Относно втората група възражения, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в производството по чл. 247а и сл. от НПК е недопустимо съдът да взема отношение по доказателствата, събрани в досъдебната фаза, като в чл. 248, ал. 4 от НПК е отразена изрична забрана в разпоредително заседание да се обсъждат нарушения, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Поради това оплаквания и възражения в тази връзка са недопустими и на такива не се дължи отговор.

Въззивният състав счита, че внесения в първоинстанционния съд обвинителен акт отговаря на правните изисквания на чл. 246 от НПК и е съобразен с основните положения, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, поради което и е годен да постави началото на съдебното производство.

С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че на 4 досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия. Това обосновава изводът, че правилно първоинстанционният съд по НОХД № 5028/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас не е уважил искането за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Поради това, определението на БРС като правилно, законосъобразно и обосновано следва да се потвърди, а жалбата срещу същото, се остави без уважение, като неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на подсъдимия Я. Я. Г., подадена чрез адв. В. Д. К. от САК и ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.02.2024 г., постановено по НОХД № 5028/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд - гр. Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5