Решение № 498 от 05.02.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 498

Плевен, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Членове:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА канд № 20237170600810 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на "Н и Н Транспорт Логистика" АД, ЕИК *********, адрес на управление: обл. Пловдив, с. Ягодово, п.к. 4113, [улица], представлявано от управителя С. М. М. чрез адв. А. от Хасковска адвокатска колегия, съдебен адрес: област София-град. с. Казичене, [улица]срещу решение №401/31.07.2023г. по а.н.д. № 138/2023г г. по описа на Районен съд - Плевен.

Посочва се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдпроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и наложеното наказание се явява явно несправедливо.

Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите към настоящия случай правни норми, регулиращи обществените отношения във връзка с ползването на платената пътна мрежа и събирането на съответните за това такси, като освен това правните констатации на съда са изцяло в разрез с европейските източници на правото, относими към процесиите обществени отношения.

Намира, че районният съд не е обсъдил целият доказателствен материал, събран по делото, тъй като единствено е коментирал доказателствата, представени от Агенция „Пътна инфраструктура“, без да даде и самостоятелна оценка и на доказателствата, представени от жалбоподателя, като съдебният състав изцяло е нарушил основният принцип в административнонаказателното производство относно доказателствената тежест на административно-наказващия орган, като се е ръководил от правила, отнасящи се само до производството, което се развива пред Агенция „Пътна инфраструктура“ преди издаването на процесния електронен фиш. Счита, че съдебното решение е изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като са налице всички основания по чл. 348 от НПК.

Посочва, че съдът не е коментирал невъзможността за издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП по смисъла на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш /ЕФ/ само и единствено за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Твърди, че бордовите устройства, монтирани в превозните средства, предават тол данни към националните доставчици на услугата, които от своя страна обработват тези тол данни, превръщат ги в тол декларации и предават същите на Агенция „Пътна инфраструктура", като в случая в представеното становище се твърди, че не са получени тол декларации, а не тол данни. Посочва, че това означава, че с този документ административно-наказващият орган добавя още едно нарушение, което е извършено и отново го вменява на жалбоподателя, вместо да търси отговорност от националния доставчик на услугата, като щом не са получени тол декларации, дружеството не следва да носи отговорност за това.

Намира, че съгласно европейското законодателство Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза и Делегиран регламент (ЕС) 2020/203 на Комисията от 28 ноември 2019 година за класифицирането на превозните средства, задълженията на ползвателите на европейската услуга за електронно пътно таксуване, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и минималните критерии за допустимост на нотифицираните органи, техническите средства, които установяват нарушението следва да преминават технически проверки и да са законосъобразно въведени в експлоатация, като техническата им годност и експлоаацията им следвала се проверяват от независими органи.

Посочва, че друга неправилна констатация в обжалвания съдебен акт, е във връзка с мястото на нарушението, като съдът дори не го е коментирал. Твърди, че така посочено - „път 1-1 км 100+471“, мястото на извършване на нарушението се явява неясно, неточно и неправилно, като в настоящия случай дори не е посочен номерът на тол сегмента в ЕФ или неговото наименование, за да може да се направи обоснован извод, че попада под списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, приет с Решение № 680 от 21.09.2021г. на Министерски съвет. Счита, че наименование на тол сегмент „път 1-1 км 100+471“ липсва в горепосоченото решение, поради което остава непонятно, че посоченото място на нарушението е правилно индивидуализирано и попада под обхвата на платената пътна мрежа, както и не става ясно откъде съдът е направил правният извод, че именно това е правилният гол сегмент, за който не е заплатена пътна такса. Твърди, че единственият верен извод, който може да се направи е, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, възпрепятстващо контрола за законосъобразност, извършван от съда, както и ограничава и засяга правото на защита на санцкионпраното лице, поради което и електронният фиш следва да бъде отменен.

Твърди, че съдът не е обвързан от фактическите констатации в електронния фиш. /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, като дори и да се приеме, че докладите за извършените нарушения, установени чрез електронната система за събиране на пътни такси, представляват доказателствено средство, то те не се ползват с презумптивна доказателствена сила в съдебното производство, като всички обстоятелства, имащи значение за съставомерността на нарушението подлежат на доказване. Счита, че в тежест на наказващия орган е да установи всички обстоятелства, които са станали основание за ангажиране на отговорността на санкционираното лице. Твърди, че недопустимо е съдът да възприема разпоредбата на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП за допустима в съдебното производство, тъй като по този начин се погазват всички принципи на админстративнонаказателното производство и наказателното такова, съгласно субсидиарното приложение на чл. 84 от ЗАНН. Посочва, че тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и вина е на административнонаказващия орган, който следва да проведе пълно доказване но спорните факти, което в настоящия случай не е направено.

Твърди, че друго нарушение на европейски източник на правото е и разрезът на размера на имуществената санкция с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, което отново не е коментирано от районния съд. Сочи, че строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението.

Посочва, че съдебният състав изобщо не е изследвал този въпрос и приложението на европейските източници на правото, което се явява ярко противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, като горното идва да покаже несъразмерните санкции, които се налагат и противоречието им с европейските принципи и източници, поради което и електронният фиш е следвало да бъде отменен. Твърди, че по делото липсват доказателства относно размерът на незаплатената такса, дали не е заплатена в действителност, дали е поради техническа грешка или липса на обхват, за да се проследи колко пъти наложената санкция надвишава дължимата тол такса и предоставена ли е възможност съгласно регламента да бъде заплатена предварително, преди да се предприемат принудителни мерки в тази насока.

Посочва, че дори ако се приеме, че сегментът, който е посочен в решението, е този, който е незаплатен, то същият е с дължина 2,755 км., като се прибави таксата, която трябва да се плати съобразно осите и еко категорията по чл. 27 (Изм. - ДВ. бр. 16 от 2020 г.) от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, а именно 14 стотинки за този тол сегмент, се получава, че имуществената санкция надвишава 8 333,33 пъти дължимата тол такса, което е недопустимо и не съответства нито на целта на европейското законодателство, нито на българското, нито на целите на наказанията, предвидени в ЗАНН.

Моли да се отмени решението, да се присъдят и направените по делото разноски .

Представен е отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление - специализирано звено към АПИ гр. София, чрез юрисконсулт Д. Н. М., като счита същата за неоснователна и недоказана, а решение №401/31.07.2023 г. по АНД №138/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен за законосъобразно, правилно, мотивирано и обосновано, постановено след подробно изследване на фактическата обстановка.

Твърди, че електронният фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Посочва, че е неоснователен изложеният в касационната жалба аргумент относно невъзможността за издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП по смисъла на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, като сочи ,че процесното ППС се е движило по пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира тол такса за изминато разстояние, като мястото на нарушението е точно, ясно и конкретно посочено в електронния фиш, пътят е посочен и в доклада за нарушението, който бе приложен по делото.

Твърди, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, като същият не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити, срокове и др. нито към АУАН. нито към НП. Сочи, че нормата на чл.189, ал. 11 ЗДвП гласи, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, т.е. законодателят приравнява електронния фиш на наказателно постановление само и единствено по отношение на неговите правни последици.

Посочва, че нормата на чл.189, ал. 11 ЗДвП гласи, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, като законодателят приравнява електронния фиш на наказателно постановление само и единствено по отношение на неговите правни последици. Счита, че е неоснователно твърдението в касационната жалба, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като осъщественото административно нарушение е формално и същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

Твърди, че процесното ППС е с технически допустима максимална маса 18000 и брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке е общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000. Счита, че следователно за превозното средство следва да бъде заплатена тол такса за изминато разстояние на основание чл. 10. ал. I. т. 2 от ЗП, като за конкретния пътен участък не са подавани тол декларации и не е заплатена изцяло дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Твърди, че от доказателствата по делото безспорно установяват, че такива декларации не са подавани, извършеното нарушение е описано словесно и е подведено под съответната правна норма. Посочва, че допускане на движение на ППС, без да е заплатена дължимата пътна такса, представлява нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за пътищата, за което на основание чл.187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Сочи, че извършеното нарушение е индивидуализирано по време, място и начин на извършване, като нарушението е описано словесно и е посочена релевантната правна норма (правна квалификация).

Намира, че санкционираното лице е собственикът на превозното средство „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, като правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на пътното превозно средство. Посочва, че за извършеното нарушение, на основание чл. 187а. ал.2, т.3 във вр. с чл. 179. ал.3б от Закона за движението по пътищата на дружеството е наложна предвидената имуществена санкция, като електронният фиш е издаден в съответствие с материалния закон, като пътната такса се заплаща чрез подаване на валидни тол декларации или чрез закупуване на маршрутна карта.