Определение № 298 от 10.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 298 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500334 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№20805/09.06.2025г. от М. К. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Е. П. против Определение №1789/06.06.2025г., постановено по гр. д.

№1112/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което се връща искова молба вх. № 14540 от 17.04.2025 г., подадена от М. С. срещу „Атаро клима“ ЕООД, в частта, с която се иска установяване съществуването между страните на правоотношение по сключен предварителен договор от 30.11.2021г. и се прекратява производството по гражданско дело № 1112 по описа за 2025 г. на Окръжен съд- Пловдив, XV гр.с. в посочената част.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което са изложени конкретни доводи, като се иска същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на ОС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на окръжния съд.

Видно от ИМ, по която е образувано делото, първоинстанционният съд е 1 сезиран от ищеца М. К. С. с 2 обективно кумулативно иска против ответника „Атаро клима“ ЕООД:

- иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между М. К. С., ЕГН: **********, и „АТАРО КЛИМА“ ЕООД, ЕИК:

825305050, предварителен договор от 30.11.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който „АТАРО КЛИМА“ ЕООД, ЕИК: 825305050, като продавач продава на М. К. С., ЕГН: ********** като купувач следния недвижим имот, а именно: Апартамент № **, разположен на *** етаж на Секция "*" /кота + 7.35 м., със застроена площ от 114.64 кв.м., ведно с 3.02 % идеални части от общите части на сградата /Секция "*"/ и от правото на строеж върху поземления имот за Секция "*", представляващи 12,47 кв.м., заснет в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, с адрес на самостоятелния обект: гр. ***, район ***, п.к.

****, ул. *** № *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *-*.

- иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника на съществуването на правоотношението, породено от сключения между М. К.

С., ЕГН: **********, и „АТАРО КЛИМА“ ЕООД, ЕИК: 825305050, предварителен договор от 30.11.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който „АТАРО КЛИМА“ ЕООД, ЕИК: 825305050, като продавач продава на М. К. С., ЕГН: ********** като купувач горепосочения недвижим имот.

С атакуваното определение, първоинстанционният съд е прекратил производството в частта по иска по чл.124, ал.1 ГПК поради извод за липса на правен интерес от същия за ищеца.

Във връзка с интереса от така предявения иск, ищецът е уточнил с молба от 29.05.2025г., че такъв е налице, тъй като, ако искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не бъде уважен поради неосъществяване на елемент от неговия сложен юридически факт (фактическия състав), ще е налице произнасяне в мотивите на съдебното решение за съществуването на правоотношението, респ. непораждането на правни последици на направения отказ от договора от страна на ответника, но това произнасяне няма да има сила на пресъдено нещо в отношенията между страните и съответно този спор ще остане нерешен между тях. Съответно, ако се уважи предявения иск по чл.124, ал.1 2

ГПК, при предявяване от ответника например на иск за ревандикация на процесния недвижим имот, същият ще се остави без уважение, тъй като ищецът ще владее имота на правно основание - действащ предварителен договор.

Посочва се още, че с оглед заявеното в ИМ (II, т. 1.1) , във връзка с направения отказ от договора от страна на ответника, за ищеца възниква правото да предяви иск за установяване съществуването на правоотношението, породено от предварителния договор, с цел защита на неговите права и интереси - внасяне на яснота в отношенията/правното положение между страните (несигурността да бъде отстранена).

Посочва се също, че ако съдът не установи осъществяването на всички предпоставки да бъде обявен по съдебен ред за окончателен предварителният договор, то правният интерес (нуждата) от съдебно установяване на съществуването на правоотношението, породено от предварителния договор, съответно установяване, че отказът на ответника не е породил правни последици и е непротивопоставим на доверителя ми, е налице.

Поддържа се че с уведомлението си за отказ, ответникът оспорва съществуването на правоотношението, отделно иска от ищеца да предаде владението на апартамента (жилището), както и други действия, като с произнасянето по иска по чл.124, ал.1 ГПК, правното положение между страните ще бъде изяснено, състоянието на правен спор ще бъде заменено с правен мир и страните ще бъдат длъжни да съобразят поведението си със съдебно установеното.

Като взе предвид направените в ИМ и ут. молба твърдения, въззивният съд намира, че за ищеца липсва интерес от предявения, наред с иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, за която съдът следи служебно. Правният интерес е винаги конкретен, а не хипотетичен.

В конкретния случай, ищецът не е обосновал наличието на конкретен правен интерес от предявения иск за установяване по отношение на ответника на съществуването на правоотношението, породено от сключения между М. К.

С., ЕГН: **********, и „АТАРО КЛИМА“ ЕООД, ЕИК: 825305050, предварителен договор от 30.11.2021 г. за покупко-продажба на недвижим 3 имот.

На първо място, при предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на въпросния предварителен договор за окончателен, въпросът за съществуването на правоотношението по предварителния договор е част от предмета на делото, тъй като с решението същият се обявява за окончателен, т.е. съдът приема, както в мотивите, така и в диспозитива, че такъв договор съществува, след като го обявява за окончателен. Предвид това, за ищеца липсва интерес, едновременно с обявяване на предварителния договор за окончателен, да се признае и съществуването на правоотношението по предварителния договор, а именно това е поискано с ИМ. Ако пък искът по чл.19, ал.3 ЗЗД се отхвърли, тъй като такъв договор не съществува, то няма как този въпрос да бъде разрешен по различен начин съединения с него иск по чл.124, ал.1 ГПК

Дори обаче искът по чл.19, ал.3 ЗЗД да се отхвърли поради неосъществяване на елемент от фактическия състав на правото на ищеца да иска обявяване на предварителния договор за окончателен, а не заради несъществуването на този договор изобщо, то установяването чрез отделен иск в същото производство, че правоотношението по договора съществува, отново е лишено от правен интерес, тъй като по този начин няма да се преодолее констатираната към този момент липса на предпоставки за сключване на окончателен договор. А в крайна сметка, с оглед твърденията в ИМ, спорът между страните не е относно съществуването на правоотношението по предварителния договор, а относно наличието на предпоставки за обявяването му за окончателен. Това е ясно и от твърденията на ищеца, че ответникът го е уведомил, че се отказва от договора, т.е. не оспорва съществуването на договора, а настъпването на целения от страните по същия краен резултат – сключването на окончатален договор, което е различно.

Не на последно място, интерес за ищеца от този иск към настоящия момент липсва дори при наличието на евентуална възможност за отстраняването му от имота от ответника, тъй като към настоящия момент, ответникът не е поискал отстраняване на ищеца от имота по съдебен ред, а ако това се случи в последващ момент, ищецът едва тогава би имал интерес в съответното производство да докаже наличието на основание да владее или 4 държи имота въз основа на съществуването на правоотношението по предварителния договор, както чрез възражение, така и чрез насрещен иск.

Установяването съществуването на това правоотношение към настоящия момент обаче е лишено от правен интерес.

Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, частна жалба вх.№20805/09.06.2025г. от М. К. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * против Определение №1789/06.06.2025г., постановено по гр. д. №1112/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ще се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№20805/09.06.2025г. от М.

К. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * против Определение №1789/06.06.2025г., постановено по гр. д.

№1112/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5