Решение № 2962 от 10.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2962 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20265330100135 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. М. Г., чрез пълномощник – адв. К. К., против „Профи кредит България” ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 евро, частично от 2747,97 евро, платена без основание в полза на ответното дружество за периода 08.07.2023 г. – 10.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че за периода 08.07.2024 г. – 10.06.2024 г. ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в общ размер от 5374,57 лева. Поддържа, че към датата на плащането ищцата нямала никакви парични задължения към ответника, въпреки това сумата била претендирана от „Профи кредит България” ЕООД, като ищцата била уведомявана за това по телефона от ответното дружество. По този повод се излагат съображения, че с получената сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

При условие, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът сочи недействителност на същия на основание чл. 22 от ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба.

Твърди, че дружеството не е получавало без правно основание посочените суми. Претендират се разноски.

1

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 14.05.2026 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 25 евро на сумата в размер на 1279,33 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е дал на ответника процесната сума в размер на 1279,33 евро. В доказателствена тежест на ответното дружество е да установи на какво основание е получил дадената му сума /в този смисъл Решение № 50077 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 3413/2022 г. на ВКС; Решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС и други/. Така разпределената доказателствена тежест е указана на страните с доклада по делото, обективиран в определението за насрочване, препис от което е връчен на страните.

В изпълнение на процесуалното си задължение за доказване, както и на дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, в проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът е ангажирал доказателства за заплащане на процесната сума в размер на 1279,33 евро в полза на ответното дружество. Представени са разписки от ****, от които се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество процесната сума, както следва: на 14.08.2023 г. – 257 лева, на 04.09.2023 г. – 249,17 лева, на 03.10.2023 г. – 250 лева, на 06.11.2023 г. – 250 лева, на 04.12.2023 г. – 250 лева, на 30.12.2023 г. – 243 лева, на 05.03.2024 г. – 250 лева на 08.04.2024 г. – 252 лева, на 16.05.2024 г.

– 261 лева и на 10.06.2024 г. – 240 лева. В разписките е посочен номер на договор, но липсват каквито и да било други индивидуализиращи белези. От страна на ответното дружество по делото не са наведени доводи и представени доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните.

При липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на разпределената доказателствена тежест, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на сключен между страните договор за кредит, който да е послужил като основание за заплащане на сумата.

В контекста на изложените съображения съдът намира, че в производството по делото ищецът проведе надлежно доказване, че е заплатил процесната сума в размер на 1279,33 евро на ответното дружество, което от своя страна не установи наличие на валидно правно основание за получаване на сумата, поради което следва да се приеме, че същата е недължимо платена.

При това положение предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

2

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 51,17 евро. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат К. К. въз основа на сключен Рамков договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат К. К. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. При съобразяване с посочените разяснения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, ниският материален интерес, броя открити съдебни заседания и извършените процесуални действия, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата , в полза на адвокат К. К. следва да се определи възнаграждение в размер от 204 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, да заплати на Т. М. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 1279,33 евро /хиляда двеста седемдесет и девет евро и тридесет и три евроцента/, платена без правно основание в полза на ответното дружество за периода 08.07.2023 г. – 10.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, да заплати на Т. М. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 51,17 евро /петдесет и едно евро и седемнадесет евроцента/ за направени по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, да заплати на адвокат К. К., вписан в ****, с личен № ****, с адрес: ****, като пълномощник на ищеца Т. М. Г., ЕГН: **********, сума в размер на 204 евро /двеста и четири евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3

4